„Църквата ще остане независимо от всички предизвикателства към нея”

Интервю на Габриела Николова с п-р Христо Куличев, осъден от комунистическите власти за своята проповедническа дейност, и п-р Теодор Ангелов, син на осъден през 1949 г. пастир на евангелска църква

Вие сте свидетели на тези процеси, разкажете ни какво предизвиква страшното гонение срещу евангелските пастири и църкви, след като в първите години на комунизма има относителна свобода? С какво християнството е било такава голяма заплаха?
Христо Куличев: След 1944 г. комунистите не искаха да делят властта с тези, които бяха техни партньори в Отечествения фронт, и те започнаха постепенно да се чистят от тях.
Устройваха редица процеси със своите политически врагове. Тогава обърнаха лице към своите идеологически врагове. Комунистите открито декларираха, че са атеисти. Атеистите не могат да търпят християните и особено евангелистите, които открито изявяваха своето послушание към Бога, а това довеждаше до непослушание към комунистическата власт. Започнаха масови арести – най-напред на целия състав на ръководството на Обединени евангелски църкви, след това на всички ръководители на деноминации, всички активни пастири.
Теодор Ангелов: В едни от основните християнски деноминации комунистическата партия се опита да придобие контрол чрез поставяне на свои лица, чрез подмяна на ръководния персонал. Докато в други те бяха абсолютно подозрителни и тяхното отношение към евангелските църкви продължи до 1989 г.
Те знаеха, че тези църкви не могат да бъдат управлявани и манипулирани. Тези пастирски процеси бяха резултат на една добре обмислена политика.

Арестите започват още лятото на 1948 г., а присъдата е произнесена на 8 март. През цялото това време пастирите са в Държавна сигурност. Беше ли шок за вас прочитането на присъдата и начинът, по който се случи всичко това?
Христо Куличев: Беше пълен шок. Никой не очакваше, че такъв голям удар ще се нанесе отведнъж, тъй като преди това те толерираха църквите. Ние провеждахме свободно своите събори, които бяха забранени по време на войната. Когато излезе обвинителният акт, че всички тези пастири са шпиони – това беше още по-голям шок.
Теодор Ангелов: Този шумен процес се води седмица. Всички български вестници и радиото непрекъснато бомбардираха обществеността с информация за пастирите шпиони, за техния процес. Аз още си спомням, че в. „Стършел” излезе с една карикатура на пастир с изрисуван на врата голям златен кръст и как ръката на Чичо Сам, на която е изрисувано американското знаме, му налива жълтици в джоба.
Христо Куличев: Политбюро предварително излиза с едно строго поверително решение по отношение организирането на тези процеси срещу евангелистите, всичко е проследено стъпка по стъпка – какво да се направи, кога да се направи, кой да отговаря за това.
В този документ е много детайлно разработено всичко, което комунистите са смятали да направят с евангелските църкви. Не само с първия процес – те се готвят за четири процеса. Първият да бъде само с 15 души, а другите да не бъдат така шумни, но да продължават чрез тях да потъпкват и унищожават евангелските църкви.

П-р Ангелов, вие все пак сте били почти пряк участник – баща ви е осъден на първия процес. Разкажете ни малко от събитията тогава, как го преживяхте?
Теодор Ангелов: Един горещ августовски следобед на 1948 г. аз си играех в двора на нашата къща в Лом. Бях на 8 години. Дойдоха двама цивилни от милицията, представиха се и поискаха да говорят с баща ми. Той излезе, казаха му да се облече и да отиде с тях в милицията за една „малка справка”. На излизане баща ми мина покрай мен и тихо ми прошепна: „Иди при п-р Васов и му кажи, че са дошли да ме вземат.” П-р Васов беше другият пастир в църквата. Аз изтичах до църквата, в която той живееше, и заварих абсолютно същия сценарий в техния дом. Той се обличаше, а двама души го чакаха. Аз му казах: „Чичо Васо, двама души дойдоха да вземат баща ми.” Той каза, че знае. Тази „малка справка” за баща ми продължи 8 години, а за п-р Васов – 11 години.

Какво се случи с вас, след като баща ви беше отведен?
Теодор Ангелов: Месеци наред бяхме в пълна неизвестност. Моята майка редовно ходеше до милицията да пита къде са задържали баща ми. Обърна се до прокурора и до всички възможни власти. Отвсякъде беше напълно невъзможно да се получи какъвто и да е отговор. Всеки казваше, че не знае. Веднъж случайни хора ни казаха, че предполагат, че пастирите не са вече между живите. На хората им беше известно, че много пастири са били отведени. Един го бяха арестували на гарата, друг – във влака, трети – в дома му. В продължение на 8–9 месеца пастирите са били обработвани. Това, което е ставало в занданите на Държавна сигурност, е трудно да се опише и за съжаление нашата история е твърде бедна на проучвания в тази област. Зная, че много майки ходеха редовно пред сградата на Държавна сигурност на Лъвов мост (където е и до ден днешен). Те искаха да занесат дрехи, защото тези хора стояха 9 месеца, без да си сменят дрехите, без одеяла, без нищо. Първия път са стояли часове наред пред Държавна сигурност и ги бяха върнали под предлог, че няма такива лица. Втория път бяха взели само кошниците, които носеха, което беше един косвен сигнал, че тези хора са все пак живи и са там. Истинската вест дойде една седмица преди процеса, когато официално поискаха да им се приготви най-хубавия костюм и да се предаде в милицията, за да ги облекат прилично. От баща ми зная, че всъщност една седмица преди процеса са започнали да ги хранят, защото са били подложени на изключителна обработка.

Какви бяха последствията?
Теодор Ангелов: Последствията са огромни. Първо последствията са за тези хора, които бяха затворени, които лежаха осъдени в затвор. Някои бяха осъдени на 1 година, други – на 5, на 10, на 12 и 13 години. Това без последствия ли остава за техния живот? Това се отрази и на техните семейства, съпруги, деца. Това беше едно изтерзаване. Ние бяхме анатемосани, жигосани от обществото. По време на процеса бях ученик в трети клас. В училище ме изкарваха пред класа, за да ме покажат като син на шпионин в страната. Учителката ме питаше пред класа, не съм ли знаел за шпионската дейност на баща си. Последствията и за църквата бяха огромни. Хората се уплашиха. Мнозина се страхуваха да ходят на църква. Аз си спомням как до края на комунистическия режим хората, които се осмеляваха да отидат на църква, преди да влязат в сградата, се оглеждаха дали някой не ги следи и после да донесе информация където трябва. Имаше хора, които не стъпиха на църква от страх и ги видяхме да се връщат след 1989 г. с наведена глава.
Основната цел беше да се разгромят църквите, да се заличат, ако може, да се изтрие вярата в душите на хората. Този резултат завърши с фиаско. Но хората, които преминаха през месомелачката, за техния живот това имаше огромно значение. Моят баща, когато излезе от затвора, продължи да бъде пастир и да проповядва още 30 години, до края на живота си.

Как според вас се отразява днешната свобода на църквите?
Христо Куличев: Мисля, че хората не бяха подготвени. Те не очакваха, че може да страдат заради вярата си. Макар че Христос изрично казва: Мене гониха и вас ще гонят (Йоан 15:20).
Ние бяхме забравили тези истини от Библията. Това ни напомни и ни отвори очите, за да разберем в какъв свят живеем и каква може да бъде участта ни като последователи на нашия Господ. Тогавашните събития ни научиха да се справяме с трудностите. Това ни помогна да израстем духовно и да се доверим повече на Бога. Сега в тази свобода аз виждам друга опасност – едно отпускане, липса на готовност за страдание. Като че ли днес човек е по-склонен за повече компромиси, за да запази това, което има. Свободата е по-голямо изкушение за вярващите, отколкото гоненията.
Теодор Ангелов: Нека да стане ясно на всички, че страданията и изпитанията бяха реални. Те бяха реални не само за преките участници, но и за косвените. За тези 8 години, в които баща ми беше в затвора, аз бях само веднъж на свиждане с него! Бях на 10-годишна възраст и съм го видял само за 10 минути между две решетки, а в средата на тези решетки ходеше милиционер. Това е нещо реално, което не може да се забрави! Заедно с това обаче вярата на вярващите хора беше утвърдена и укрепена. Ние разбрахме, че въпреки всички гонения Бог все пак има грижа за своите – за тези, които са вътре в затвора и които са навън. Свободата е нещо прекрасно. Исус неслучайно казва: Истината ще ви направи свободни (Йоан 8:32). Тази свобода носи и своите предизвикателства и се оказва, че изпитанията по време на страдание затвърдяват вярата на хората, дори и когато се преминава през пламъци. Докато голямата свобода води до едно отпускане в хората. Някак си вярата и тяхната твърдост се размива, неслучайно църквите минават през епохи на гонение, защото тогава стават твърди и постоянни.
Ние преживяхме преследванията на комунизма, ние ще преживеем и времето на демокрацията – църквата ще остане независимо от всички предизвикателства.