Времето на отворените врати

Много често, когато става въпрос за мисионерство, се цитира словото от Матей 28:19, 20: „Идете и създавайте ученици измежду всички народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина, и Святия Дух, като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал. И, ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на века.” Разбира се, това не значи, че всички трябва да си купим билети за някоя далечна страна, за да бъдем мисионери там. Но всички трябва да имаме това съзнание – че мисионерството е една от основните характеристики на Божията църква. И мисионерите са неизменна част от Христовото тяло, а ние, дори и да не сме мисионери, пак сме части един на друг заедно с тях. И всички заедно сме поставени да изявяваме превъзходствата на нашия Господ Исус Христос (I Петрово 2:9).
Всеки един от нас претендира, че обича Бога. Ако е така, тогава като истински християни би трябвало да ни боли, когато чуваме, че милиони хора погиват в мрак и невежество, особено в Прозореца 10/40, под робството на фалшиви религии, страх и суеверия. А още повече когато в тези страни под една или друга форма се е отваряла врата за Божието Слово, но църквата поради слепотата, която е допуснала отвътре, е пропускала момента и вратата се е затваряла. В историята има много такива случаи. Най-известни и трагични са случаите с Чингиз хан през 13. век и с Махатма Ганди в Индия преди около 70 години. Имало е момент, в който тези лидери са били отворени за Христос, но църквата е презряла тази възможност. Резултатът е наистина трагичен, защото повече от милиард човешки души са били изгубени. Чингиз хан е бил владетел на най-обширната империя в света, съществувала някога, а Махатма Ганди е бил с огромно влияние в Индия, която днес наброява повече от милиард жители, останали изгубени в мрака на хиндуизма и исляма. Излишно е да коментираме какво би станало, ако църквата беше реагирала навреме.
Някой може да каже: „Може би просто не е било времето тогава, може би Бог е допуснал да стане така.” Кога е времето?
Апостол Петър казва: „Бъдете винаги готови да отговаряте (но с кротост и страхопочитание) на всеки, който ви пита за вашата надежда” (I Петрово 3:15). Явно Бог не си противоречи, защото думата „винаги” означава, че няма такъв момент, в който някой да е отворен и да иска да чуе за Христос, а да не е времето да му се говори.
Ние не можем да направим нищо, за да върнем времето назад, нямаме тази власт. Можем само да си вземем поука и да сме бдителни към това, което става около нас. Защото и сега има много такива отворени врати, но ги забелязват само тези, които наистина обичат Господа с цялото си сърце.
А дяволът не спи, той също търси „отворени врати”, за да наложи своите лъжи, и за съжаление често е много по-активен от нас.
Да погледнем към Северна Корея. Тя ни се струва някъде далече в Източна Азия, там хората живеят в дълбок мрак и потисничество, но понеже са на прекалено голямо разстояние от нас, едва ли се замисляме толкова за тях. Но нека да си припомним, че разполагат с ядрено оръжие, а това вече не ги прави толкова далечни.
А какво да кажем за Израел? Много от нас може би не знаят, но основната причина за постоянната война в Близкия изток не е за земите на Палестина, а заради самия ислям. Самото съществуване на Държавата Израел е в противоречие на основното учение на исляма. Тази религия е застрашена и затова по-активно отвсякога се опитва да се съхрани чрез тероризъм в небивали размери и чрез планирано превземане на Европа и Америка, използвайки слабостта на т.нар. демокрация и масово спящата църква.
А как реагира голяма част от нас? Започваме да се тревожим като невярващите наоколо, да мислим дали няма да има Трета световна война... вместо да заемем позицията, която Бог ни е дал като посланици на Неговото царство – със сърца, горящи за Неговото име, свободни от страха и от смъртта. Също така въоръжени с най-силното оръжие във Вселената – Неговото Слово. Това е реакцията, която Той очаква от нас като Негови деца.
„А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелство, защото не обичаха живота си дотолкова, че да бягат от смърт” (Откровение 12:11).
Ние имаме това оръжие и оттам нататък Бог е предал нещата в ръцете ни. Но най-вече да не забравяме, че не сме сами, а Господ Исус е с нас до края на века.