България в 43-тия годишен доклад на Мисионерското дружество на Методистката епископална църква (1861 г.) Част 1: Българският Великден

Настоящата статия от поредицата, проследяваща присъствието на България в годишните доклади на Методистката епископална църква, излиза паралелно с честването още един 150-годишен юбилей, а именно първата проповед на методисткия мисионер д-р Алберт Лонг във Велико Търново през 1859 г.
Малко споменат остава фактът, че до момента на започване на методистката работа в Търново, Шумен и Тулча евангелското движение в България вече работи с пълна сила. Как иначе може логично да се обясни, че на първата си проповед д-р Лонг има голям брой слушатели, които нарастват прогресивно с всяко ново църковно събрание?
Преместването на Лонг в Търново през 1859 г. е резултат от солидна мисионерска дейност, утвърдена в България чрез проповедническа, образователна и издателска стратегия. Тя достига до най-дълбоките кътчета на българското самосъзнание, успявайки да възроди онази важна част от националната идентичност, която винаги се стреми към свободата. Участието на българското евангелско движение в процесите на национално освобождение, църковна независимост и създаването на новата българска държава са само детайли в тази битка между живота и смъртта – освобождението на безсмъртната човешка душа. Тази част от евангелската история на България не бива да остане забравена.
Съвсем разбираемо е, че именно заради важната роля, която българският евангелизъм заема във формирането на българската култура, комунистическата пропагандна машина от времето на режима целенасочено и последователно манипулира съзнанието българското евангелско движение, насилствено насаждайки началото му по българските земи някъде към края на 70-те години на 19. век. Според данните на някои пролетарски (из)следователи някъде там започва българският евангелизъм с основаването на три църкви в Банско (1868 г.), Меричлери (1872 г.) и Ямбол (1874 г.). Други посочват дори много по-късна дата в края на 19. век, когато се появяват и първите „официално регистрирани“ от новата българска държава евангелски църкви и деноминации. Това съвсем не е онова, което историята разказва.
По време на основаването на църквата в Банско в България повече от десетилетие има действащи евангелски общества, започнали в Шумен (1857 г.), Пловдив (1857 г.), Велико Търново (1859 г.), София (1864 г.), които стават основа за широка мисионерски дейност, включваща образователно дело, публицистична дейност и основаване на нови евангелски църкви. Самата църква в Банско е основана след посещението на мисионера Чарлз Морз, който е установен и работи в София от 1864 г.
Но дори тези историческа дати са твърде консервативни, тъй като още преди създаването на евангелски общества, в периода 1835–1840 г., е завършен и издаден първият български протестантски превод на Новия завет. Който от своя страна е резултат от протестантската намеса в културното развитие на България в началото на 19. век, започнала през 1815 г. със специалната мисия на представителя на Британското библейско дружество У. Х. Пинкертон, която става явна в последвалите печатни издание на библейските преводи на Бистрички (1823 г.) и Сапунов (1828 г.).
Това безценно присъствие на българското евангелско движение в началото на 19. век остава нарочно пропуснато в комунистическата пропаганда, за да се отрече историческата роля на евангелските църкви в Българското възраждане, движението за църковна независимост, Априлското въстание, Освобождението и създаването на нова България – процеси и динамики, в повечето от които българските евангелски вярващи са не само поддръжници и последователи, а основоположници и инициатори. А след като на едно цяло евангелско движение като българското е отказано място в историята, твърде лесно е то да бъде обявено за незначително, нелепо и дори сектантско. И нашето общоевангелско мълчание като съгласие с „научната теза“ на атеистичната комунистическа идеология става неволно себеотричане на нашата евангелска история и идентичност. Това съвсем не е, което разказва историята.

43-ти годишен доклад на Мисионерското дружество на Методистката епископална църква (1861 г.)

[Мисия в] БЪЛГАРИ, основана през 1857 г. (с. 47)
Епископи Джеймс и Симпсън с епископи надзор
Мисионери
Преп. д-р У. Притимън, Шумен
Преп. Ф. У. Флокен, Тулча
Преп. А. Л. Лонг, Търново

Българите са се отделили от доминиращия авторитет на патриарха в Константинопол, както Уесли Претиман ни пише от Шумен:
Целим да подкрепим революцията на българските водачи на този град (Шумен) на 20 май, за да могат да имат свещеници, които да заместят пред султана патриарха и архиепископа.
Следващата сряда (22 май 1861 г. – б.пр.), която бе празник, те наредиха урока от Писанията за деня да бъде прочетен от Новия завет, който продаваме на хората, публикация на Британското и чуждестранно библейско дружество, който е и обект на толкова много анатеми и толкова много опозиция от страна на горепосочения архиепископ. Те дори уведомили архиепископа, че трябва да освободи къщата, в която живее, тъй като тя е общинска собственост.
Но това все още не е краят. Гърците използват интриги вместо сила, за да причинят неподчинение у българите. Предложени са няколко схеми. Принципният и най-похвален начин е гърците да свалят настоящия патриарх и да издигнат нов. В това, както и във всички други трудности между народа и клира, ние, разбира се, не участваме. Увеличаващата се свобода, която хората асоциират с нас, е явен знак. Не само това, но много умове с радост биха приели директен съвет от нас.
Същите белези на копнеж у българите, да отхвърлят робството на Гръцката църква и да имат религиозни богослужения на собствения си език и по-духовна религия, известява и брат Лонг като явно присъстващи в Търново. Без съмнение тези копнежи за религиозна свобода силно наподобяват протестантския елемент в Унгария. Унгария е сериозна и активна в това начинание. Най-вероятно ще придобие отново своята пълна религиозна свобода като протестантски народ. Тези резултати ще се отразят силно на България и Южна Русия. И тези факти силно увеличават значимостта на тази мисия.