Жената при кладенеца

Всеки път, когато подхождаме към Божието Слово – Библията, ние имаме задачата да прескочим поне три огромни пропасти, за да можем правилно да разберем текста, който четем. Тези т.нар. херменевтични пропасти са времето, културата и езикът. Времето, в което живеем, се различава драстично от библейските времена. Културата, обичаите и порядките днес са коренно различни от тези по времето на апостол Павел или Мойсей. Езикът ни не притежава същата експресивност, граматика, речник, както езиците, използвани в Библията. Това са може би едни от основните причини понякога да не разбираме добре някои библейски текстове, а други – да пренебрегваме или игнорираме.
Един от тези пренебрегвани, но изключително важни текстове намираме в Евангелие от Йоан 4:1–42. Това е историята за жената, която Исус срещна при един кладенец в Самария. Още в самото начало на тази история се усеща, че предстоят революционни промени, защото Исус реши да мине през Самария – страна, която е била заобикаляна и пренебрегвана от юдеите. В тази история Исус превъзмогна огромни културни бариери и прекрачи вековни табута, наслагвани с векове. И всичко това, за да може да говори с една жена, чието име дори не знаем. Той разговаря с жена, която принадлежи към презряна малцинствена етническа и отцепническа група. Освен това тя бе аморална жена, с която никой благочестив човек не би желал да бъде видян на обществено място.
Самарянката добре разбираше какво означава да бъдеш отхвърлен. Заради своя етнос тя бе отхвърлена от юдеите. Заради това, че е жена, бе отхвърлена от мъжете, освен когато я търсеха за сексуални услуги. Заради това, че е неморална, бе отхвърлена и от другите жени в обществото. Исус не се включи в този „хор на отхвърлянето“. Той прие тази жена като Божие творение, а не като предмет на предразсъдъци.
Един много важен факт, който хората не забелязват в тази история, е, че разговорът с жената от Самария е най-дългият запазен разговор, който Исус е провеждал с един човек. Интересно, нали? Исус я изслуша. Отговори на въпросите й. Прие я. Обърна й внимание. Отнесе се с нея като с равна. И това промени съдбите на много хора.
Това, на което трябва да обърнем внимание тук, е, че първият евангелизатор, който занесе благовестието извън юдейската култура, е точно тази жена от Самария. Още по-значимото е, че Исус ангажира жената в богословска дискусия. Дълбочината и значимостта на тази дискусия може да бъде сравнявана с такива фундаментални пасажи, като разговора с Никодим относно новорождението (Йоан 3) и въпроса към апостолите: „Кой казвате, че съм Аз?“ (Матей 16) В този разговор Исус разкри една от най-важните истини относно поклонението към Бога: „Бог е дух и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да Му се покланят“ (Йоан 4:24).
Това, което трябва да разбираме, когато четем тази история и дискусията, която Исус води с жената, е, че това се случва във време, когато жените – юдейки, самарянки и всякакви други, не са били обучавани в познаване и разбиране на Писанието. Много юдеи са отказвали да говорят с жени, освен с най-близките си роднини. Това е времето, когато т.нар. кървящи фарисеи са ходели със затворени очи по улиците, за да не виждат жените, а поради травмите, които получавали заради своето сляпо ходене, се сдобили с това си прозвище.
Ето в тази обстановка и в тези условия Господ Исус избра да говори и използва за Царството си една неморална жена от Самария. И колко удивително! След като Исус буквално доведе тази жена до покаяние, тя хукна да разказва на целия град, но Исус не я спря с аргумента: „Недей, ти си жена“, нито я посъветва първо да каже на своите роднини мъже, а те да кажат на града.
Междувременно основното притеснение на учениците, когато се върнаха от града, беше... че Исус разговаря с жена (Йоан 4:27).
Дано улавяме колко важна е тази история, а и много други като нея, и дано позволим на Библията да формира нашите разбирания. Като че ли Бог изпитва мъжката гордост, като прави мъжете зависими от служението на някоя жена. Именити Божи служители, като Илия и Елисей, трябваше да зависят от гостоприемството на жени, преди да преживеят едни от най-великите чудеса в живота и служението си. Нееман, фелдмаршалът на Асирия, трябваше да се вслуша в думите на една робиня, за да преживее чудото в живота си, а Естир чрез своята вяра и кураж помогна за спасяването на стотици хиляди животи.
В църковната история има много именити жени, които са оставили значима следа – в Божието царство и в света. Жените били пълноправни служители в Армията на спасението през 19. век, а основателят – генерал Уилям Буут, казал: „Някои от моите най-добри мъже са жените.“ Това било революционно изказване за онова време, но в него се крие тайната на успеха на това мащабно движение, достигнало до най-тъмните и недостъпни части на обществото.
След хиляди години, след пресечени и прескочени пропасти най-накрая пред нас остава един избор. Можем да бъдем „кървящи фарисеи“, които се преструват на слепи и глухи по отношение на жените, мислейки си, че това ни възвисява духовно. Можем да бъдем като апостолите в Йоан 4, които се чудят защо Исус говори с жена, но не дават гласност на въпросите си. Можем да бъдем и като Исус, като отхвърлим културните прегради и псевдодуховните табута и приемем, използваме и насърчаваме жените в служение.
Изборът наистина е наш, а Библията ясно ни показва какво желае Господ Исус.