Божията ръка

Годината е 1986-а. Денят е 22 юни. Мястото е Мексико Сити. Близо 114 хил. зрители са изпълнили до краен предел стадион „Ацтека“. Пред тях отборите на Аржентина и Англия вече 50 минути играят при резултат 0:0. Мачът е важен. От него зависи кой ще достигне до полуфинала на Световното първенство. Напрежението расте с всяка изминала секунда. Точно в 51-вата минута Стив Ходж опитва да изчисти топката, но вместо това я праща в собственото си наказателно поле. Вратарят на Англия скача в опит да я достигне, но е изпреварен от Диего Марадона – нисичкия играч с номер 10. Той се извисява и това е... гол! Аржентина повежда с 1:0. Аржентинците се радват. Англичаните протестират пред страничния и главния съдия. Не са доволни. На повторенията става ясно защо. Нисичкият голмайстор е ударил топката, вкарал я е в мрежата, но с ръка. По законите на футбола голът не се признава. Отсъжда се нарушение. А понякога дори голмайсторът се наказва с жълт картон. Но не и този път. Съдиите не са видели. Играчът не си признава. А отборът на Англия отпада по такъв несправедлив начин.
На пресконференцията след мача нисичкият играч с номер 10 от аржентинския отбор не отрича напълно, че е играл с ръка, но заявява, че това всъщност е била не неговата, а „Божията ръка“. И така Диего Марадона става известен и с този свой коментар – „Божията ръка“.
Докато четем Библията, можем да открием Божията ръка да се появява в различни ситуации и по различен начин. В първите глави на книгата Битие Божията ръка е ръка на Художник, на Творец. Бог внимателно рисува всеки детайл от Своята творба, наречена Земя. Сътворява небето. Рисува морето. Дава щрихите на Слънцето, Луната и звездите. Както художник, който потапя четката в боите и започва да нанася върху белия лист идеята си, така Бог нанася върху Земята дърветата, растенията, животните... Поставя рибите в морето. Птиците в небето. И за да бъде творбата съвършена, Творецът създава човека – венеца на творението на Неговата ръка.
Божията ръка в книгата Даниил пише предупреждение към един самозабравил се цар. Божията ръка в Новия завет утешава, изцелява и освобождава. Тази ръка докосва очите на слепия и... чудо – той проглежда! Тя издига към небето двете риби и петте хляба пред очите на хилядите гладни и отново чудо – от храната остава дори в излишък. Божията ръка се допира до изгърбената изнемощяла жена и тя се изправя. Докосва се до отсеченото ухо на Малх и ухото е отново на мястото си. Допира се до мъртвия син на вдовицата от Наин и момчето е съживено. Чудо след чудо. Бог действа в живота на мнозина. Не могат да Го спрат болести. Не могат да Го спрат хора. Не може да Го спре дори смъртта.

В Библията има въпрос: „Има ли нещо невъзможно за Бог?“
Какъв е твоят отговор? Мислиш ли, че Бог не може да отвори и твоите очи, та да прогледнеш? Мислиш ли, че Бог не може да изправи и теб, та да не бъдеш вече прегърбен от скръб? Мислиш ли, че Бог не може да нахрани и теб, както нахрани хилядите гладни? Или да облече теб, както направи с онзи човек от Гедаринската земя, а също и с Адам и Ева? Мислиш ли, че Бог не може да възкреси и теб от духовната летаргия? Нима Божията ръка се е скъсила, та да не може да помага? Нима Бог се е изменил? Нима има нещо невъзможно за Него?
Той не е спрял да те обича. Той не е спрял да се смилява над теб. Той не е спрял да върши чудеса за теб.
Дори самият факт, че четеш тази статия, е едно чудо. Нима мислиш, че ти даваш сила на очите си да се движат? Или ти изпращаш сигнали до мозъка, които преобразуват прочетеното в информация?
В една песен се казва: „Върши Бог чудеса и сега, и сега. Той е пак Същият, както е бил преди.“ Бог не се е променил. За Него няма нищо невъзможно.
И не само аржентинците знаят това...