„Децата ни са орлета, които трябва да разперят крила и да летят“

Диляна: Имаме общ приятел, който и на двама ни поотделно е говорил за Бога. В един момент, понеже му бяхме много близки, реши, че трябва да ни запознае. Срещата ни стана в един автобус на път за църква.

Николай: Запознанството ни прерасна в едно приятелство. Допадна ми интелектуалното ниво, което Диляна притежава, и нейната вяра. За една връзка са съществени много неща, а не само човекът да ти харесва външно. Тя ме впечатли с много неща, на които съм държал.

Теодора, Йовита, Николай, Давид, Селина и Йоан са младите попълнения в отбор Николови. Многодетното семейство винаги предизвиква изненада.

Диляна: Хората винаги ни питат: „Вярно ли е, че имате шест деца?“ Аз отговарям: „Да, от един брак са, от един мъж са, няма близнаци, не сме от малцинствата, мъжът ми не е от арабски произход.“
Това са стандартните реакции, а следващият въпрос е: „Как се справяте?“ Моята крилата реплика е: „Откъде знаете, че се справяме?“
Хората се радват и се насърчават. Започват да ни задават някакви практични въпроси, даже понякога спонтанно започваме да им даваме семейни съвети.
И двамата със съпруга ми сме на мнение, че е вярно Словото: „Който приеме едно от тези дечица в Мое име, и Мене приема“ (Марк 9:37).
До четвъртото дете може да се каже, че имаше известно планиране, докато последните две са подарък от Бога и изненада. В началото не мога да кажа, че съм го приемала точно като подарък. Истински хубавите неща в живота обикновено са свързани с доста инвестиции и са доста трудни.

Всяко едно от децата на Диляна и Николай са подарък от Бог, но историята на 7-годишната Селина е малко по-особена.

Диляна: Имах доста здравословни препятствия, доста трудности и знам, че това е едно дете, за което се водеше битка. Името не съм го измисляла аз или Ники, а съм уверена, че ни беше дадено свише. Знам, че името е нещо съществено за Бог, и се молех по някакъв начин Господ да ми открие как да кръстим детето си. В главата ми ясно изплува едно име – Селина. Аз започнах да се чудя какво значи това и ми се поясни. На някои места в Псалмите в скоби пише „села“. От Конкорданса разбрах, че села е канара, прибежище. Селина всъщност е умалителното.

Какво е да си родител? Как се справят с толкова много различни характери, кои са основните принципи, на които се гради едно семейство?

Диляна: Човек смята, че е подготвен, докато не дойде моментът, когато в неговите ръце се появи едно мъничко, сладко пакетче. Много е различно. Човек няма готови решения и формули. Трябва да има много любов и да се иска мъдрост от Бога, за да може да преодолява предизвикателствата.

Николай: Има и нещо друго – много е важно майката и бащата да се допълват един друг при възпитанието на децата. Майката се опитва да ги възпитава благо, да ги учи на конкретни неща, докато мъжът трябва да се натовари с това, да показва границите и да бъде „лошият“. Наистина е така, защото всички деца без изключение периодично опитват да видят докъде им стигат границите. Ако не им покажеш, те преминават от другата страна и тогава родителят трябва да показва твърдост. А твърдостта е свързана с цена, която трябва да плати, защото децата ти се сърдят, даже сигурно си мислят, че не ги обичаш толкова, щом като се държиш така твърдо с тях. Но аз знам, че един ден те ще го оценят.

Диляна: Понякога най-полезните уроци са най-болезнените. Колкото и да ме боли, понякога съвсем съзнателно се дистанцирам от децата си и ги оставям да се учат от последствията от техните действия, за да могат да разберат от личен опит. Повечето от тях са с много силни характери, с много силна воля и трябва да разберат, че ги обичаш, че ги подкрепяш, независимо колко са се издънили, независимо каква грешка са направили. Да разберат, че те не престават да са твоите деца, въпреки че са се изложили или са допуснали грешка. Ти продължаваш да стоиш до тях. Може да не одобряваш тяхната постъпка, но цялостно, като личност, ти ги приемаш, обичаш, защитаваш.
Друг принцип, който следваме, е да нямаме двойни стандарти. Каквито сме вкъщи, такива сме и навън. Искаме да научим децата да бъдат искрени и да говорят истината.

Всекидневието на едно многодетно семейство не е лесно, но пък при тях няма скука.

Николай: Понякога ни изненадват с такива приятни неща. Веднъж се прибрахме вкъщи и те бяха сложили покривка на масата, чаши, чинии, цветя, салфетки, бяха запалили свещички. Ние влизаме, а те се скрили под масата. Това са такива невероятни моменти...
Сутрин, след като заведем малките на детска градина, двамата отиваме на кафе, пием кока-колата винаги от една чаша и си общуваме, планираме деня.

Диляна: През годините съм осъзнала, че много от нещата, които сме постигнали, и въобще, че сме оцелели, са свързани с нашите приятели и с нашата общност. Във всяка една критична ситуация, независимо дали е емоционална, дали е финансова, или е някаква друга нужда, на точното време Господ изпраща точния човек, който да ни бъде в помощ.

Николай: Пътуването с цялото семейство е една забавна история. Аз поисках от един приятел неговата кола. Той ми я даде, оттогава я е взимал два пъти за половин час и всеки път ми се извинява. И досега ползваме неговата кола.

Диляна: Ролите периодично се сменят – от учител ставаш ученик, а децата ти стават учители. Научила съм изключително много от децата и това ми е помагало да си онагледя нашата връзка с Бога, защото и с Него връзката е родител–дете. Това сравнение е много силно и много полезно. Така понякога, когато децата ни се карат помежду си и ме боли от това нещо, осъзнавам как Го боли Господ, когато има конфликти между нас, хората.

Николай: Децата ни са орлета, които трябва да разперят крила и да летят. Ние не искаме, като се спуснат от високо, да паднат долу. Искаме да летят.

Цялото интервю можете да гледате тук