„Господ подкрепя всички падащи“ (Псалм 145:14)

Обичам спорта. Не че съм добър, но обичам да играя. Играл съм футбол, волейбол, баскетбол, тенис. Пробвал съм дори бейзбол и американски футбол. Карал съм колело и скейтборд. И макар да съм спортен фен, в „кариерата“ ми има повече загуби, отколкото победи. Повече падания, отколкото успехи и често ми се е случвало да се контузя. Честно казано, докато играя футбол, прекарвам повече време паднал на земята, отколкото на краката си.
Веднъж докато играех баскетбол, дриблирайки, паднах и си пукнах костта на ръката. Цял месец бях в гипс. Друг път, докато се спусках с колелото си с висока скорост по стръмно надолнище, паднах и си ударих носа много силно. Поради този инцидент на снимките от първия учебен ден съм с кафяво петно на носа. Малко по-късно отново паднах с колелото много лошо. Този път се опитах да сляза в движение. Последиците – счупен преден зъб.
Това не са всичките ми падания. Физическите ми падания бяха болезнени, но с нищо не могат да се сравнят с духовните падения.
Колко пъти съм обещавал да се променя, да бъда различен. Колко пъти съм обещавал на Бог, че повече няма да правя така. Колко пъти съм започвал наново и пак съм се провалял.
Всъщност аз не съм единственият, който пада и се проваля. В Библията има много подобни примери. Петър твърдеше, че никога няма да се отрече от Исус, и изразяваше готовност да даде живота си за Него. Въпреки обещанието си той се отрече от Христос три пъти.
Друг от учениците на Исус – Тома, беше наречен Неверни, защото искаше да се увери лично, че Исус наистина е възкръснал. Какво падение! Нима Божият Син не беше говорил, че ще умре, но и че ще възкръсне? Нима Тома не беше свидетел на възкресението на Лазар, на дъщерята на Яир, на сина на вдовицата от Наин?
В Библията има предупреждение към всички нас – ако си мислим, че стоим, да внимаваме да не паднем (І Коринтяни 10:12). В първите стихове на глава 10 на същото послание апостол Павел дава пример с евреите, които бяха изведени от египетската земя, но отхвърлиха Бог, Който стори това чудо. Това е предупреждение и към нас, които мислим, че можем да правим каквото си поискаме, без да има последствия.
Основателният въпрос към всички нас, падащите, е защо падаме. Ако се върнем към моите злополучни падания, причината за тях е невниманието ми. В Библията има описани много причини за човешкото падение – идолопоклонство, сребролюбие, нечестив живот. Ако не сме внимателни към Божието Слово, ако не се доверяваме на Бог, то ние лесно ще се препънем и ще паднем. Да разчитаме на Бог – това е начинът да се предпазим от подхлъзване.

Едни споменават колесници, а други коне, но ние ще споменем името на Господа, нашия Бог. Те се спънаха и паднаха... (Псалм 20:7, 8)

Защо падаме? На кого уповаваме?
Падаме, защото невинаги разчитаме на Бог. Падаме, защото животът ни не е построен на правилната основа. Ако градим на пясък, а не на канарата Христос (Матей 7:26, 27), ако живеем за себе си, а не за да следваме и прославяме Бог, ако търсим първо своето удобство, а не Неговото царство, ще падаме и ще се удряме, ще се нараняваме и ще страдаме.
Не е приятно да си с обелен нос. Болезнено е да си с наранена ръка. Ужасно е да си счупиш зъб.
В Библията нашите падения се наричат грехове. Те носят след себе си последствия. Болезнени, неприятни, ужасни. Но те могат да имат и положителна страна. Могат да ни научат да бъдем по-внимателни. Могат да ни покажат, че сами не можем да се справим. Могат да ни накарат да разберем, че за да избегнем паденията, е необходимо да се „облегнем на Господа” (Псалм 37:7). Облягането на Господа е израз на упование в Него. Не можем да разчитаме на колесници, коне или собствените си сили, но можем да се доверим на Него. Когато ходим в светлината, ще избегнем препъванията в тъмнината. За да ходим в светлина, е необходимо да бъдем близо до Бог и в трудности да търсим Него, понеже Той е обещал да бъде близо до всеки, който Го призовава (Псалм 145:18).
Да живеем свят живот, лишен от грехове, е трудно. В нас се води борба между плътта и духа. Сами не можем да се справим. Нужен ни е Бог. Но не само Той има дял в тази борба. Дали ще надвие плътта, или победител ще бъде духът, зависи от всекидневните решения, които вземаме. Божието Слово съветва да се пазим от изкушения (Галатяни 6:1). Не можем да си играем с огъня и да си мислим, че няма да се опарим.

Дори и да паднем, дори и да съгрешим, все още има надежда за нас. Не трябва да се отказваме, когато претърпим поражение, а напротив – още повече да търсим Бог. Да не спираме да Го призоваваме.
В един от филмите от трилогията „Властелинът на пръстените“ пазителят на пръстена Фродо се отчайва от трудностите, пред които е изправен. В опит да го насърчи, приятелят му Сам споделя, че героите във всички приказки и митове са се изправяли срещу силите на мрака, но са се справяли, защото са се държали за нещо. Въпросът на Фродо е: „Ние за какво се държим, Сам?“
За да живеем живот, лишен от падения и грехове, е необходимо да се хванем здраво за Бог. Никога не съм се катерил по изкуствена стена, но съм чувал, че когато се качваш, ти поставят колан, по който минава въже. Въжето се държи на земята от някой опитен катерач. Така, дори да се подхлъзнеш, изпуснеш и полетиш надолу, човекът под теб опъва въжето и ти увисваш във въздуха, без да се нараниш.
Животът ни често е сравняван с изкачване на хълм. Случва се да се уморим или да се подхлъзнем и да паднем, но Бог е обещал да бъде до нас и да се грижи за нас. Паднем ли, Той ни вдига, почиства раната и я превързва. Понякога дори ни носи до самия връх. Бог е Този, Който може да ни предпази от препъване (Юда 1:24). Но това не означава, че не трябва да си отваряме очите и да внимаваме къде стъпваме. Слава на Бога, че Той дава пореден шанс на нас, падналите. Защо? Защото иска да бъдем с Него. Поради тази причина Той прости на Петър, когато се отрече от Него. А Петър даде живота си за Христос. Същото се случи и с „неверния“ Тома, който изповяда: „Бог мой, Господ мой“. Той също умря като мъченик за вярата си.
Бог е готов да прости и на нас паденията и греховете ни, но ние готови ли сме да се облегнем и доверим на Него?