Предговор към Посланието на св. Павел към римляните

***

„Благодат“ и „дар“ се различават по това, че благодатта фактически обозначава Божията милост или доброта, които Той има по отношение на нас и поради които е решил да ни даде Христос и Духа заедно с Техните дарове, както става ясно в глава 5, където Павел казва: „Благодатта и даровете са в Христос“. Даровете и Духът нарастват всекидневно в нас. И все пак те не са завършени, докато злите желания и грехът, които воюват срещу Духа, остават в нас, както казва Павел в Римляни 7, Галатяни 5 и Битие 3, където обявява вражда между потомството на жената и това на змията. Но благодатта прави повече от това — ние сме обявени за праведни. Божията благодат не е разделена на парчета и части, както са даровете, но ни прави изцяло угодни на Бога заради Христос, нашия Застъпник и Ходатай, така че даровете да могат да започнат своето дело в нас.

***

Вярата не е човешката илюзия или мечта, която си представят хората. Когато слушат и говорят много за вярата и все пак не виждат от това да произлизат никакво морално подобрение и добри дела, те се заблуждават и казват: „Вярата не е достатъчна. Ти трябва да вършиш дела, ако искаш да бъдеш праведен и да отидеш на небето.“ Резултатът е, че когато чуят благовестието, те се спъват, уповават на собствените си способности и казват в сърцата си: „Аз вярвам.“ Това разбиране смятат за истинска вяра. Но понеже то е човешка измислица, а не преживяване на сърцето, то не постига нищо и не следва никакво подобрение. Вярата е Божието дело в нас, което ни променя и ни прави да се родим отново от Бога (Йоан 1). Тя убива стария Адам, прави ни напълно различни хора по сърце, ум, чувства и всичките ни сили и извиква Святия Дух в нас. Какво живо, творящо, действено и силно нещо е вярата! Не е възможно вярата да престане да върши добро. Тя не пита дали добрите дела трябва да бъдат извършвани, но преди да бъде попитана, вече ги е извършила. Тя е винаги действена. Който не върши толкова много дела, е без вяра. Той търси вярата и добрите дела и мърмори за тях, но без да знае какво всъщност представляват.
Вярата е една жива, непоклатима увереност в Божията благодат. Тя е толкова сигурна, че някой би умрял хиляди пъти за нея. Този вид доверие и познаване на Божията благодат прави един човек радостен, уверен и щастлив по отношение на Бога и на цялото творение. Това прави Святият Дух чрез вяра. Чрез вяра един човек ще прави добро на всекиго без принуда, доброволно и щастливо. Той ще служи на всекиго, ще понесе всичко от любов и за слава на Бога, Който му е показал такава благодат. Не е възможно да разделим вярата от делата, както светенето и топлината от огъня. Следователно внимавайте за собствените си погрешни идеи и срещу тези празнословци, които смятат, че са достатъчно умни, за да съдят за вярата и добрите дела, но които всъщност са най-големите глупаци. Помолете Бог да ви даде вяра, в противен случай ще останете напълно без нея, без значение как се опитвате сами да достигнете до нея.

***

Чрез своите разсъждения св. Павел доказва, че чрез дела човек не може да премине от грях към праведност – повече, отколкото може да спре своето собствено физическо раждане. Св. Павел също така доказва, че Божият закон, който е бил подходящ, ако въобще нещо е било подходящо за това, да помага на хората да получат праведност, не само че не донесъл никаква помощ, но дори увеличил греха. Следователно покварената човешка природа е станала по-враждебна към него. Колкото повече законът й е забранявал да задоволява своите желания, толкова повече тя е желаела това. Така законът е направил Христос още по-необходим и е била необходима още по-голяма благодат, за да помогне на човешката природа.

***

Св. Павел казва, че ние можем да постигнем всичко това, понеже живеем по благодат, а не под закон. Той обяснява, че да бъдеш „без закон“, не е същото, както да нямаш закон и да можеш да правиш каквото си искаш. Не. Да бъдеш „под закона“ означава да живееш без благодат, заобиколен от делата на закона. Тогава грехът със сигурност царува чрез закона, понеже по своето естество никой не е добре разположен към закона. Все пак самото това условие е най-големият грях. Но благодатта прави закона обичлив към нас, така че повече няма грях. Законът не е вече срещу нас, но е с нас. Това е истинската свобода от греха и закона. Св. Павел пише за това в останалата част от тази глава. Той казва, че това е свобода — единствено да вършим добро с желание и да живеем добър живот без омраза към закона. Тогава тази свобода е духовна и тя не премахва закона, но дава това, което той изисква, т.е. желание и любов. Тези неща смълчават закона, така че той не може повече да поставя изисквания към хората. Това е все едно да дължиш пари на някой заемодавец и да не си в състояние да му платиш. Ти можеш да се освободиш от задължението по един от следните два начина: или той няма да вземе нищо от теб и ще заличи дълга ти от своите счетоводни книги, или някой добър човек ще плати това, което ти дължиш, вместо теб и ще сложи край на дълга ти. Именно това е начинът, по който Христос ни освобождава от закона. Така нашата свобода не е дива, плътска свобода, която няма задължение да върши каквото и да било. Напротив, това е свобода, която върши много неща, всъщност всичко, и все пак е свободна от изискванията на закона и от дълга към него.