Рождество Христово или Коледа – какво празнуваме?

Огромна част от човечеството очаква с нетърпение наближаващите празнични дни. Хората от месеци планират как ще се приберат в родните си места, ще видят отново близки и приятели. Мислят си за това, как ще пазаруват и подготвят тържествената трапеза, как децата ще се радват на елхата и играчките. Мечтаят за приятна атмосфера и заслужена почивка.
Звучи добре. Всеки има нужда от забавление и почивка с любимите си хора. Но това ли е всичко? Все пак не трябва ли да се запитаме какво всъщност празнуваме?
От телевизията, радиото и вестниците ни повтарят, че в тези дни трябва да се опитаме да бъдем по-добри, по-благородни и по-щедри към бедните. Казва ни се, че Коледа е за семейството, че трябва да сме сплотени и единни. Съобщават ни и за главния герой на празника – Дядо Коледа, който е изключително зает по това време. Държат ни в течение, как и къде пътува той по земното кълбо, докато разнася детските подаръци с шейната и елените си. Но не пропускат ли нещо важно?
Разбира се, Коледа е и традиция, в която трябва да украсим празничната елха, под която Дядо Коледа да сложи подаръците. В навечерието на празника (Бъдни вечер) се очаква да подготвим определен вид и брой ястия. У нас по обичай се канят и коледари, които да пеят и сурвакат за здраве и успех. Навръх Коледа пък не може да се мине без свинско. За много хора Коледа е колене на угоеното прасе. Но това ли е празникът?
Коледа – тази дълголетна традиция, произлиза от древността, в която са празнували с пищни карнавали раждането на бога на Слънцето. Невероятна смесица от езичество, идоли, легенди, вярвания и обичаи. Може би светът се е променял и са се променяли и традициите на празника. Но хората все още са същите. Издигат новите си идоли като Дядо Коледа, спазват новите си обичаи като шопинг манията по празниците. Милиони хора празнуват така. Радват се и се веселят на празник, превърнат в индустрия, но лишен от съдържание и смисъл.
Не че е лошо да се раздават подаръци, да се събира семейството около масата, да се помага на бедните и да се стремим да сме добри. Напротив, би трябвало да правим това винаги, когато можем. Но все пак в цялата тази празнична суматоха дали остава място за Този, на Когото всъщност е посветен празникът? Църквата се опитва да каже на света, че честваме не Коледа, а Рождество Христово. Да ни накара да се разделим със суетните традиции и да си спомним, че Исус Христос е основата на този празник и Той би трябвало да е в центъра му.
Когато преди повече от 2000 г. в малкия град Витлеем, в сламата на един обикновен обор, Мария роди малкия Исус, там нямаше нито празнична трапеза, нито какъвто и да е лукс или разкош. Но там, на това място, се намираше най-голямото богатство за този свят, макар и той да не подозираше за Него. В този миг Бог даде най-големия подарък, който някога можеше да бъде подарен. Светът получи най-великия дар. Получи Спасител, Който да поеме греха на цялото човечество и в чието Име всеки да има прошка, спасение на душата си и вечен живот. Единственото условие за това е да повярва.
„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16). Не е ли този ден истински повод за празник?
В тези тържествени дни светът не спира да празнува. Но нека не забравяме, че не отбелязваме просто един традиционен семеен празник. Не честваме заедно с измисления Дядо Коледа, а празнуваме с истинския Исус Христос, Който се роди на Земята, за да даде живота Си за нас. И в крайна сметка би трябвало да отпразнуваме не Коледа, а Неговото раждане – Рождество Христово!