Реалностите на Ревека

Продължавам да си мисля за Ревека. Празничните дни отминаха, но историята за Рождество Христово ме провокира да мисля повече за това, как Бог установява семействата и нациите в този свят.
Дори семейната ни история да не е толкова удивителна, аз не се съмнявам, че Господ има план за нашите семейства. Каква ли роля ще изиграем ние в този план?
Ревека имаше двама много различни синове. Те воюваха още в утробата на майка си, а след раждането тя гледаше как и двамата се превръщат в много различни личности. Исав беше див, човек на пустинята, докато Яков прекарваше повече време в дома си. В Битие пише, че Ревека обичаше Яков повече (Битие 25:28).
Едно простичко, но силно твърдение – без значение дали сме майки, или не, предубеждението е нещо опасно. Може би едно от децата ни прилича повече на нас. Отнасяме ли се към него по-благосклонно, отколкото е здравословно? Обичаме ли тези деца по-силно, ако видим повече потенциал в тях? Вероятно си мислим, че не го правим, но понякога имаме нужда да погледнем от разстояние нашите взаимоотношения по обективен начин. В случай, че нямаме деца, може би трябва да се замислим дали не сме благоразположени към някои хора повече, отколкото към други. Дали не уважаваме повече богатите – нещо, за което ни предупреждава Йоан. Дали нямаме предпочитания към хора от същата етническа група като нас. Това е обикновено човешко поведение, но е погрешно. Божията любов трябва да бъде съвършена в живота ни във всички наши взаимоотношения. Ако започнем да показваме предпочитание, ще създадем разделение и съревнование.
Нека си припомним какво се случи в историята на Ревека. Яков измами Исав и получи правото на първородния син в замяна на едно готвено ядене. Дали Ревека насърчаваше неговото отношението и алчност? На практика тя го обичаше повече, така че вероятно го е насърчила да вярва, че той заслужава повече от наследството на баща си.
Ситуацията наистина се усложни, когато Исаак беше на смъртния си одър. Той изпрати Исав да му подготви любимата храна, за да му даде след това специалното благословение. Ревека обаче чу разговора и реши, че трябва да манипулира ситуацията, за да получи каквото иска. Тя не изпитваше угризения за това, че мами съпруга си, и по този начин провали взаимоотношенията с по-големия си син.
Представям си как Ревека предварително е съставила план. Казва на Яков да донесе две кози. Едната – за да сготви яденето, а другата – за да се покрие той с козина.
Самият Яков се притесняваше да измами баща си. Но Ревека дотолкова е свикнала с това да получава каквото иска, че го убедила, че тя ще поеме отговорността и ще понесе проклятието, ако планът се провали. Нейното безочие ме изумява. Тя застраши толкова много взаимоотношения и въпреки това беше уверена в решението си. Нейната измама на практика стана предпоставка за още по-голямата измама на Яков. Тя си мислеше, че той може да успее в живота единствено ако тя има контрол.
Тя можеше да заблуди усещанията за вкус, допир и миризма на съпруга си. Исаак беше с влошено зрение и не чуваше добре. Вместо да му помогне във времето на слабост, Ревека му причини още повече трудности.
Яков добре изигра театъра, в който увери баща си, че той е Исав. Колко ли пъти той си е припомнял този момент в годините след това? Какво ли си е мислила Ревека за резултата от нейния план?
Тя постигна целта си донякъде. Яков нахрани баща си и получи благословението. Но какво се случи след това? При Исаак дойде и Исав. Той също беше приготвил любимото ядене на баща си и отиде да го нахрани. Но вече беше твърде късно. Братът, който му отне първородното право, вече му беше отнел и благословението. Исаак можеше да му даде някакво малко благословение, но то вече не беше достатъчно да поправи грешката. Тогава Исав реши да убие брат си Яков. Но Ревека чу за този план и отпрати Яков далече. Изпрати го при роднини, за да си потърси съпруга. Но дали знаеше, че мамейки съпруга си и подтиквайки към лъжа сина си, тя изпраща го при роднина, който ще му причини толкова проблеми? Разбирала ли е, че й предстои да жъне това, което сама беше посяла? Манипулацията и заблудата са от развалените плодове на женското влияние. Те ще произвеждат развалени плодове и в нашите деца, ако ние не се променим. Божественото влияние и вярата са добрите плодове за вечна красота. Кои плодове носиш в своето сърце?
Реалностите на Ревека започват от една красива булка, но завършват с нейните манипулации. В Словото не пише нищо за нейната смърт, а само за смъртта на слугинята й Девора (Битие 35:8). Не зная дали нарочно не е споменато, но определено ме кара да се замисля какви са били последните й дни. Дали са били изпълнени с радост от плодовете на живота й, или с разкаяние за измамата, която помрачила последните дни със сина й.
Реалностите на Ревека ме карат да се замисля в каква жена се превръщам, защото решенията, които вземам днес, определят жената, която ще бъда утре.