Рахил и Лия – две страдащи сестри

Това е една война, водена между две сестри. Кога ли всъщност е започнала тя? Дали Лия завиждаше на Рахил за красотата й? А дали красотата се превърна в причина за съревнование, когато заради нея загуби любовта на съпруга си? Дали Лаван беше по-благоразположен към Рахил, като по този начин създаде предпоставка за бъдещия конфликт помежду им?
Когато и да е започнало всичко, ясно е, че битката беше продължителна. Как ли се чувстваше Лия, знаейки, че Яков беше готов да работи 14 години, за да получи Рахил за своя жена, но в същото време самата Лия се омъжи за него само защото баща й го измами?
Бог знаеше за болката на Лия и за да я утеши, й даде деца. Поради някаква причина Рахил не можеше да има деца. Лия вярваше, че Бог вижда нейната мъка и че съпругът й ще я обикне, защото тя му роди син. Но въпреки факта, че му роди още синове, тя продължаваше да чувства как Яков не е привързан към нея. Имената, които избираше за децата си, отразяваха нейната мъка. Сякаш едва след четвъртия си син тя остави страданието настрана и кръсти детето Юда – за да отрази нейното решение да отдаде хвала на Бог. Ситуацията й не се промени много, но до някаква степен сърцето й бе утешено – Лия можеше да се фокусира върху Бог повече, отколкото върху своята болка.
Рахил от своя страна също страдаше. И двете сестри минаваха през трудни периоди. Едната се измъчваше, защото нямаше любовта на съпруга си, а другата – защото не можеше да има деца. Двете сестри не си помагаха, а напротив, всяка живееше със собствената си болка. Рахил беше толкова нещастна в завистта си – тя дори каза на Яков, че ако няма дете, ще умре.
Сякаш Яков беше единственият отговорен за нейното безплодие. Толкова е опасно да се опитваме да намерим някой, когото да обвиним за личната си болка. За съжаление това е нормална човешка черта. Не искаме да приемем, че понякога животът е лош, защото живеем в един свят, изпълнен с грях. Думите, които Рахил каза на Яков, го разгневиха и навредиха на взаимоотношенията им в бъдеще.
Рахил реши да прибегне до приетия по онова време начин – да даде своята слугиня на съпруга си. Момичето забременя и роди син. Рахил беше доволна, че най-накрая има дете. Чудя се как гледаше Лия в лицето след това? Дали беше горда от постъпката си и арогантна, или беше усмихната и щастлива от майчинството?
Отношението й става ясно в Битие 30:8, където пише, че Рахил водеше борба със сестра си, но й надвила. Но дали борбата наистина беше със сестра й?
За пореден път Рахил обвини някой друг за своите проблеми. Нейното отношение засили съревнованието с раждането на деца. Тогава и Лия даде слугинята си на Яков, която роди двама синове.
Борбата продължи и в ситуацията, когато синът на Лия – Рувим, намери мандрагорови ябълки и Рахил поиска от тях. За този плод се е считало, че засилва любовта и увеличава плодовитостта. Лия обвини Рахил за това, че е отнела любовта на Яков към нея, а също че иска да вземе от ябълките на сина й. Двете сестри отново намериха причина да се обвинят взаимно за нещо, което е част от живота и от грешния свят.
Горкият Яков – той не искаше да се ожени за нито една от двете сестри! А беше третиран по този начин. Лия даде от ябълките, при условие че Яков остане при нея вечерта. Тя дори му каза, че е платила за него. Мога само да си представя как се е чувствал Яков, разкъсван между две разярени жени.
Лия роди още синове, а малко по-късно и Рахил зачена. Тя се зарадва, че Господ отне срама й, но веднага поиска още един син.
Какво тъжно семейство... Да, животът не беше лесен за нито една от двете жени. Тяхното отношение обаче беше изпълнено с гняв, завист, горчивина и разпри. Те бяха жертви на един грешен свят, но искаха да хвърлят вината на някой друг.
Понякога, когато се чувствам измамена, пренебрегната или просто наранена, аз искам да намеря някой, на когото да изкарам гнева си. Невинаги има на кого. По света има болести и понякога не сме в състояние да контролираме това, какво се случва на нас или на хората, които обичаме. Как реагираме тогава?
Искам да бъда източник на утеха и подкрепа за хората, когато срещат разочарования в живота. Искам и другите да правят същото за мен. Ако обаче съм толкова заета в търсенето на някой, когото да обвиня, може и да пропусна хората, които са близо до мен и са способни да ми помогнат. Също така, ако хората, които имат нужда от подкрепа, издигат стени около себе си, за мен ще е невъзможно да премина от другата страна и да им дам това, от което се нуждаят.
Нека не бъдем самотни враждуващи братя и страдащи сестри. Ние можем да бъдем в единство, като се обичаме и си помагаме.
В крайна сметка не иска ли Господ от нас това като семейство?