Има ли Бог? Част 3

Някои казват, че е прекалено самонадеяно да твърдим, че Христос е единственият път към Бог, а останалите религии са заблуда. Време е да помислим върху други често задавани въпроси към вярващите: „Защо смятате, че християнският Бог е истинският, а другите не са? Само един ли е пътят към Бог, Аллах, Буда? Другите богове не са ли просто различен начин, по който народите назовават Бог? Не водят ли всички пътища към небето?“
Библията ясно и точно заявява, че Исус Христос е пътят, истината и животът и никой не достига до Бог, освен чрез вяра в Христос (Йоан 14:6).
В Деяния на апостолите се казва, че чрез никой друг, освен чрез Христос няма спасение, защото няма друго име, чрез което можем да се спасим (Деяния 4:12).
Но нека разгледаме накратко какво учат някои от основните религии по света.
Юдаизмът учи, че спасението се решава в съдния ден на базата на твоята нравственост, докато си бил жив.
Хиндуизмът проповядва безкрайни прераждания на душата.
При будизма животът се проверява от скалата на четирите благородни истини и благородния осемметричен път.
Мюсюлманите смятат, че пътят до Аллах може да бъде заслужен след изпълнение на 5-те стълба на исляма.

Могат ли всички пътища да доведат до Бог?
Не звучат ли стиховете от Евангелието на Йоан и Деяния на апостолите твърде високомерно? Все пак живеем в епохата на верската търпимост и обединяване, във века на глобализацията. Макс Лукадо в една от своите книги пише:
Ислямът учи, че Исус не е бил разпъван на кръст. Според християните е бил. Не може и едните, и другите да са прави. Юдаизмът отхвърля твърдението на Исус, че е Месия.
Християните го приемат. Няма как и едните, и другите да са прави. Някой допуска грешка. Будистите се стремят към нирвана – състояние, което се постига след не по-малко от 547 прераждания. Християните твърдят, че има само един живот, само една смърт и само една вечност с Бога. Единият възглед не изключва ли другия? Хуманистите не приемат, че животът на Земята има създател. Исус обаче твърди, че Той е източникът на всеки живот. Все някой говори глупости. Спиритистите четат длани. Християните четат Библията.
Хиндуистите считат Бог за множествен и безличностен. Последователите на Христос смятат, че „няма друг Бог освен един“ (І Коринтяни 8:4). Някой тук бърка. Най-същественото – всяка една нехристиянска религия казва: „Можеш да постигнеш спасението си сам.“ Исус обаче е пределно ясен: „Спасява те единствено Моята смърт на кръста.”
След всичко това, дали всички пътища и религии водят до Бог? Та те са толкова различни. Това е все едно всички самолетни полети да минават през Китай.
И така всеки, който повярва в Него, няма да погине, но ще има вечен живот (Йоан 3:16).

След всичко написано дотук стигаме до друг много съществен въпрос, който често сме чували от невярващите – въпросът за възкресението на Христос.
„Нима е възможно някой да възкръсне от смъртта?“, питат те. Учениците са халюцинирали, не са го видели жив, някой е откраднал тялото на Христос и Го е скрил.
Вярата във възкресението на Христос всъщност прави християнството различно от останалите религии. Мохамед, Буда, Конфуций и другите богове са мъртви. Единствено Христос възкръсва. Възкресението е въпрос на вяра, но то може да бъде доказано и чрез т.нар. исторически критерии.
На първо място, възкресението е представено от 5 независими източници – евангелистите Матей, Марк, Лука, Йоан и апостол Павел. Техните свидетелства са уникални.
На второ място, всеки съвременник на събитията е знаел къде е гробът, в който е поставено тялото на Исус. Ако Той не беше възкръснал, веднага са могли да отидат, да махнат камъка и да извадят трупа Му. Освен това след възкресението Си Исус се явява на повече от 500 души (І Коринтяни 15:6). Такава масова халюцинация е невъзможна!
Не е маловажно да се отчете и промяната в учениците. Преди смъртта на Исус те са изплашени и се изпокриват, а след броени дни се изправят срещу враждебната тълпа, за да проповядват за възкресението Му. А и какво можеха да спечелят учениците от измислянето на разказ за възкресението? Заради вярата им в това, което са видели, почти всички от тях изгубиха живота си.

„Има ли наистина Бог?“
Ще завърша поредицата с още една история.
Един човек влязъл в бръснарница, за да го избръснат и подстрижат. Заприказвал се с бръснаря. Говорили за различни неща, изведнъж станало дума за Бог.
Бръснарят категорично заявил, че той не вярва в съществуването на Бог, понеже, ако Бог съществува, защо има толкова много болни хора и бездомни деца? Според него, ако Бог наистина съществува, нямаше да има страдания и болка. Бръснарят не можел да си представи обичащ Бог, който да допуска такива неща.
Клиентът решил да не влиза в спор и си замълчал. Тръгнал си, но излизайки на улицата, той видял рошав и небръснат мъж. Тогава се върнал в бръснарницата и заявил на бръснаря, че не съществуват бръснари. Майсторът обаче не се съгласил. Все пак това била неговата професия и по всичко личало, че бръснари има. Клиентът казал, че ако съществуват бръснари, то нямаше да има рошави и небръснати хора. Тогава бръснарят обяснил, че причината не е в него и колегите му, а в хората, които не отиват при тях.
Точно в това е въпросът. Има Бог, но хората не Го търсят и не отиват при Него. Ето защо има толкова болка и страдания по света.