Неверие

Историята на Тома

Нещо се случва. Произшествие. Загуба. Неочакван обрат. Неизпълнено обещание. Неосъществени мечти. Разбит живот. И заедно с тях слепота... Слепотата на неверието, изолацията, отчаянието.
Учениците претърпяха голяма загуба. Техният Приятел, Учител и Господ им бе отнет, несправедливо съден и срамно убит. Мъртъв от три дни. Заедно с безжизненото Му тяло те погребаха своите надежди, очаквания и образа, който си бяха изградили за бъдещето. Тъга, страх и отчаяние бяха пленили сърцата им, преди да срещнат Мария Магдалена, преди да Го видят, преди да Го чуят да им казва: „Мир вам! Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас“ (Йоан 20:21).
Един от тях не беше там. Той не Го видя. Не Го чу. Не повярва в думите на останалите ученици. Той бе Тома.
Не знаем защо Тома не беше с другите, когато Исус им се яви. Възможно е да се е страхувал. Възможно е да е напуснал Ерусалим. Да е бил зает с нещо или просто да е нямал сили да бъде с хора, особено с учениците, защото те са му напомняли за Исус. Събитията от последните дни го накараха да забрави думите на Исус. Те бяха ограбили вярата му. Бяха пронизали неговата надежда. Той бе станал човек на зрението: „Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите и не сложа пръста си в раните от гвоздеите, и не сложа ръката си в ребрата Му, няма да повярвам“ (Йоан 20:25).
Не е ли склонен всеки от нас да се държи по същия този начин, когато се сблъскаме с нещо непреодолимо – с жестоко предателство, голямо разочарование, коварна болест, нелепа смърт... Искаме да се уединим. Да бъдем сами. Не искаме околните да ни видят в такова състояние. Когато се изправим пред необяснимото и не получим отговор на своето: „Защо, Господи?“ Съмнението пропълзява в ума ни и ако му позволим, започва да расте.
Съмнение в Божията доброта – това пося Сатана в ума на Ева в градината. Съмнение в Божието могъщество – ако Бог контролира всичко, защо допусна това? Съмнение в Неговата справедливост – защо допуска невинните да страдат? Съмнение в Неговата любов към нас – нима любовта не закриля и снабдява?
Съмнението във всяка своя форма ни изолира от Бога и околните. Джон Бънян пише за замъка на неверието и за неговия господар – отчаянието. Опасно място, покрай което да се разхождаме. Опасно място, покрай което да лагеруваме.
Тома пропусна първото явяване на Исус, защото не беше с учениците. Не искаше отново да допусне същата грешка. След осем дни всички отново се бяха събрали заедно. Вратите бяха заключени. Тома също бе там.
По-лесно е да видим Исус, когато сме с вярващите. Когато сме слаби, когато сме потиснати, когато вярата ни е предизвикана, можем да се облегнем на тях, да приемем сила и смелост, да получим подкрепа и утеха, да преживеем Божията любов и изцеление чрез грижата им, да бъдем носени на крилете на тяхната молитва. Това е една от причините, поради които църквата днес е толкова нападана. Неверието и съмнението не се множат толкова лесно в двама и трима, колкото в един.
Исус отново се яви на учениците. Отново ги поздрави с „Мир вам!“. Той усмири бурята в умовете и в сърцата им и ги утеши с присъствието Си.
Той познава Тома. Вижда мислите и съмненията му. Не се плаши от тях. Кани го да докосне раните Му – точно онова, което Тома бе поискал като доказателство, за да повярва. Исус познава и нас – вижда съмненията и борбите, през които преминаваме. Копнее да изговори „Мир!“ – в живота ни, посред всички бури, предизвикателства и страхове от непознатото. Ако не сме Го видели, Той иска да ни се изяви по разбираем за нас начин и да ни увери в Своята любов и грижа към нас.
Той отмахна слепотата на неверието на Тома. Предизвика го: „... не бъди невярващ, а вярващ“ (Йоан 20:27).
Това е и заповедта Му към нас днес. Неверието е грях и ни отделя от Него. Вярата Го кани да се намеси в живота ни, да ни промени, да промени обстоятелствата. В Посланието към евреите сме наставени да пристъпваме към Бога с вяра в Неговото съществуване и личност. С вяра, че Той възнаграждава всеки, който Го търси. Вярата дава реалност на невидимото за очите и го превръща в нещо осезаемо. Августин казва: „Вяра е да повярваме в това, което не виждаме, а наградата на вярата е да видим това, в което вярваме.“
След като видя Исус, Тома направи велика изповед: „Господ мой и Бог мой!“ Неговото неверие отстъпи пред силна вяра и покорство на Христос. Вярата му се укрепи. Виждаме го отново с учениците да лови риба (в Йоан 21:2), в горницата (в Деяния на апостолите 1:13).
Когато търсим Исус с останалите вярващи, когато Го срещнем, когато Той изговори „Мир“ в живота ни, когато укрепи вярата ни, можем да направим същата тази изповед: „Господ мой и Бог мой!“ Тогава можем да подчиним неверието, съмненията, отчаянието, безнадеждността и страховете си под знанието за Исус и да оставим в нас да възкръсне вярата.
Кризите, трудностите, огнените изпитания, бурите и съмненията са неизменна част от живота ни на тази Земя. Нека подхранваме вярата си, като заедно с вярващите търсим Исус и отхвърляме всяко неверие. Нека съзнателно избираме вярата, която по думите на Кори Тен Буум: „Вижда невидимото, вярва в невероятното и получава невъзможното.“

На снимката: Behold My Hands от Jeff Ward