Да имаш всичко, не е достатъчно

Мисля, че на всекиго се е случвало да види как красиви, безупречно облечени жени с идеална фигура вървят редом до представителни, добре облечени мъже, а до тях – хубави и перфектно облечени деца. Те изглеждат сигурни, силни и доволни. Логично е да си помислим: „Те имат всичко.“
Включваме телевизора и гледаме рекламите – там се появяват филмовите звезди с приказния им живот, богатство, слава и почитатели. Случвало ни се е да завиждаме, нали? Мислим си, че ако имаме поне част от това, което имат звездите, бихме били доволни. По-висока заплата, по-голямо жилище, работа, която да ни е по-приятна – това би ни било достатъчно. Или поне би добавило към щастието ни.
Наскоро четох за една бизнес дама християнка, която решила каква би била нейната идеална заплата. Тя мислила, че ако получава въпросната сума, никога повече не би се притеснявала за пари. В крайна сметка получила този свой идеал на заплащане. Познайте какво се случило след това? Тя открила, че заплатата отново не й е достатъчна.

Жената на Петефрий
Разглеждайки Словото, открих историята на една жена, която ми напомни за жените в днешно време. Дори и да не се държим като гореспоменатата дама, то сърцата ни може да са в същото положение. Това е едно опасно положение.
Жената на Петефрий имаше всичко. В Словото не го виждаме написано директно, но съдейки по нейното положение, смятам, че тя е била добре материално. Нейният съпруг заема важен пост – разполага с власт, сигурно е бил привлекателен, както и много богат. Тя води лесен живот. Има слуги, които се грижат за всекидневните нужди на домакинството й. Като жена на началника на стражата тя се радва на уважението на местното обществото, в което живее. Когато си помисля за живота й, ми се струва, че бих намерила начин да се наслаждавам на лукса, в който тя несъмнено е живяла.
И все пак това не е достатъчно. Когато Йосиф идва в дома като слуга, в него има нещо, което не й даваше мира. Може би тя си е мислела, че не получава достатъчно внимание от съпруга си. Може би Йосиф е прекалено привлекателен и тя не може да му устои. А може би иска малко развлечение от живота като в затвор, който води като съпруга на началник. Не мога да си представя защо се опита да прелъсти един роб, но зная какъв е мотивът й. Именно мотивът, който кара много от нас да приемаме нещо по-малко от изобилен живот. Това е недоволството. Недоволството изглежда нещо толкова безобидно и безвредно. Ние просто не сме напълно задоволени от живота, който имаме. Понякога недоволството може да бъде мотив за положителни промени, например да експериментираме с различна храна или да опитаме нов цвят за косата си. Ние самите можем да си дадем сметка, кога пресичаме границата на това, да направим положителната промяна до нездравословната мания.
Опасността идва тогава, когато правим промяна след промяна, надявайки се, че някак ще намерим нещото, което ще ни накара да се чувстваме по-добре, което ще успокои неспокойната ни душа.
Жената на Петефрий си мисли, че един нов любовник би посрещнал нуждите й. Заради това тя се опитва да убеди Йосиф, но той й отказва. Ден след ден тя продължава да се опитва да го склони. Тя има чувството, че ще бъде доволна, ако успее да го прелъсти. Неговият отказ обаче я ядосва и в крайна сметка Йосиф е несправедливо обвинен и арестуван.
Имам чувството, че дори и тя да беше успяла да го подведе да съгреши, след време щеше да има нужда от нещо друго. Това е така, защото сме склонни към недоволство. Нашите сърца са неспокойни.
В моята битка с недоволството съм намерила решение – да фокусирам погледа си на Исус. Единствено Той може да ми донесе истинско удовлетворение. Не лъскавото повърхностно задоволство, от което понякога си мисля, че имам нужда, а онова дълбоко, стабилно чувство на задоволеност, в което мога да се потопя, когато имам нужда да намеря истински мир за търсещата си душа.
Ако и вие сте като мен, може би много скоро ще се окажете в състояние на необяснимо неспокойство. Тогава ще трябва да решите дали ще му позволите да ви накара да потърсите нещо, с което да се разсеете, или ще ви доведе до Исус. Не бъдете като жената на Петефрий – тя търси своя отдушник в някой, който всъщност не би посрещнал нуждите й.
Само Исус може да донесе онова значимо чувство на удовлетворение в сърцата ни. Онзи, Който беше въздигнат от мъртвите, може да издигне удовлетворение в нашите сърца. С Него може да нямаме нищо и в същото време да имаме всичко.