Изпълнен или изпълван

Петдесятница – рожденият ден на църквата.
Петдесятница – моментът на изпълнението на обещаното от Отца (Деяния на апостолите 1:4).
Петдесятница – денят, в който апостолите получиха „сила отгоре“ да свидетелстват (Лука 24:49).
Петдесятница – мигът, в който се поставя началото на световната мисионерска дейност.

Святият Дух – третото лице на Бог. За Него Библията казва, че е дар (Деяния на апостолите 2:38), който е приготвен за Божите деца. Знаем още, че Неговото присъствие в живота на хората е благо (Лука 11:13). Четем за Него, че е Утешител, Който ще бъде с нас „во веки“ (Йоан 14:16). Разбираме, че Той е Този, Който носи радост и обръща мъката ни във веселие (І Солунци 1:6).
Той е Духът на истината, Който ни води в Божия път и ще ни открива Неговата воля. Святият Дух е Този, Който ни дава надежда в безнадеждните дни (Римляни 15:13). Обещано е, че в трудни моменти Той ще ни дава точните думи, които да говорим (Деяния на апостолите 4:8, 31). И не само това. Божият Дух раздава дарбите и талантите, известява ни за идващите неща (Йоан 16:13). Помага ни да преминем изпитанията и да устоим на изкушенията (Галатяни 5:16). Макар различните християнски течения и деноминации да имат разминаване в схващането си относно личността на Святия Дух, те в общи линии се обединяват в мнението, че всъщност нашият живот като християни не би бил възможен без присъствието Му.
Приемайки Христос, покайвайки се от греховете си, пожелавайки присъствието на Святия Дух, всеки от нас преживява своята лична Петдесятница. И така изпълнени с Него, започваме своя християнски живот.
Не знам как е било при вас, но след като приех Христос и бях изпълнен с Духа, се чувствах така, както може би се усеща човек, изкачил Еверест – невероятно. Усещах се силен. Чувствах се щастлив. Възприемах се като нов човек. Старите слабости не ме притесняваха. Новите изкушения не ме съблазняваха. А появяващите се изпитания преодолявах с лекота. Не ми беше трудно да се моля. Четях Библията постоянно. Можех с часове да хваля Бога. Копнеех да служа. Не се страхувах да говоря за вярата си. Бях изпълнен със Святия Дух.
Но след това в живота ми дойде момент на апатия. Малко по малко започнах да се изморявам от всичко – от ходенето на църква, от трудностите в живота ми, лесно се поддавах на идващите изкушения. Все по-трудно ми ставаше да се моля и да чета Библията.
Но защо се беше случило това? Нали бях изпълнен със Святия Дух? Нали бях станал нов човек? В Библията се говори за двама новозаветни герои – Стефан и Варнава, те бяха пълни със Святия Дух (Деяния на апостолите 6:5; 11:24). Те не просто бяха изпълнени с Духа, но бяха пълни. Бях пропуснал това, че за да бъда като тях „пълен със Святия Дух“, е необходимо постоянно да се изпълвам с Духа (Ефесяни 5:18). Изразът „изпълвайте се с Духа“ на гръцки звучи „бъдете изпълвани отново и отново“. Тези думи напомнят, че аз като Божие дете трябва да преживявам всеки ден обновление – да се изпълвам с Духа, да обновявам ума си (Ефесяни 4:23; Римляни 12:2) и да имам взаимоотношения с Бог.
В Библията често се говори за израстване, усъвършенстване, постоянство – все неща, които предполагат старание и усилие от наша страна за продължително време. Всъщност това трябва да е през целия ни живот, ако не искаме един ден Бог да каже, че понеже не сме нито топли, нито студени, ще ни избълва от устата си (Откровение на Йоан 3:15, 16).
Ако приемем, че животът ни на тази Земя е като път, който трябва да извървим, то е много важно как и накъде ходим. Библията говори, че трябва да ходим във всички пътища, които Господ ни е заповядал (Второзаконие 5:33).

Да ходим в Господната светлина (І Йоан 1:7).
Да ходим смирено със своя Бог (Михей 6:8).
Да ходим по Неговите заповеди (ІІ Йоан 1:6).
Да ходим благопристойно (Римляни 13:13).
Да ходим с вярване, а не с виждане (ІІ Коринтяни 5:7).
Да ходим по Духа (Галатяни 5:25).

Ходенето по Духа изисква постоянство. Изисква и усилия. Покаянието, новорождението, изпълването с Духа са само първата крачка. Оттам нататък предстоят още много крачки. Всеки ден е важно да се изпълваме с Духа.
Много християни спират до изпълнен и никога не пожелават да бъдат постоянно изпълвани. Ако не бъдем изпълвани от Духа, как ще ходим с Духа? Ако не бъдем изпълвани с Духа, как ще даваме плод и как ще израстваме? Всъщност как ще бъдем християни? И не на думи, а в действителност.