Една вълнуваща история за мисионерство

Реставрират къщата на Нейт Сейнт
Еквадор - Къщата в Шел Мера, която мисионерът мъченик от Мисионерското авиационно сдружение (МАС) – Mission Aviation Fellowship (MAF), Нейт Сейнт построи през 1948 г., все още стои, но се разпада от термити и от всекидневните дъждове, наводняващи подножията на Андите.
Крис Невинс от Fuel the Mission – служение с нестопанска цел, е на път да промени това. На 15 юни т.г. Невинс и екипи от еквадорски и северноамерикански работници започнаха работа по реставрирането на историческата сграда.
„МАС държи много на делото на Нейт Сейнт. Реставрацията на къщата, която Нейт е построил заедно с екип мисионери, е толкова значима не само за настоящето, но и за бъдещето.
Младите хора проявяват интерес към Нейт Сейнт и неговата жертва. Зная, че Бог ще използва този проект, за да запали следващото поколение да участва в делото на Христос по цял свят“, споделя президентът Джон Бойд.
През 2006 г. Невинс заедно със съпругата и сина си живели 5 месеца в Еквадор, за да построят училище за сираци. Невинс, който е на 52 години, от Скотсдейл, Аризона, е работил 3 десетилетия в строителната индустрия, през повечето от които е надзиравал строежите на извънградски комплекси, апартаменти и жилищни подразделения. Три години след проекта той се завръща в Еквадор заедно с екип за библейско изучаване.
По пътя колата му спира в Шел Мера – една общност на края на джунглата, и се разполага в хангара на МАС, на няколко километра от къщата на Нейт Сейнт.
През 1956 г. списание Life публикува историята му, която достига до милиони читатели със снимки на Мардж Сейнт и останалите 4 съпруги на мисионери в кухнята на къщата, научаващи, че техните мъже са убити от копията на индианците аука. Невинс е чел „Пилот в джунглата“ – биографията на Сейнт, която включва снимки на къщата. Снимките са също и в книгата „Дивакът, моят роднина“ на мисионерската вдовица Елизабет Елиът.
Сейнт е проектирал около 1200 кв. м, на които да живее семейството му, къща за гости и радиоцентър за комуникация със съпругата му Мардж, радиооператор. Почти всяка нощ повече от 20 мисионери, преминаващи през областта, остават да пренощуват.
Невинс пристига в съоръжението на МАС по време на проливен дъжд, но въпреки това иска да види къщата. Към този момент тя е необитаема от 8 години и влизането в нея не е безопасно. „Стоях на 20 крачки от къщата и коленете ми се стегнаха. Стоях там и плачех“, разказва Невинс и продължава:
„Емоцията не идва от къщата сама по себе си. Това е история за това, какво Бог е направил преди много години. Свързано е със славата и възстановяването. Хора от цял свят идват, за да я видят, поради това, което Бог е извършил с един обикновен човек.“
Миналото лято 13-годишно момиче от Тексас, което Невинс познава, е съобщило в профила си във Фейсбук, че е посетило къщата. Тя написала: „Не мога да повярвам, че току-що посетихме къщата на Нейт Сейнт. Невероятно е това, което Бог е направил чрез тях. Не мога да повярвам, че тази къща е оставена да се разпада. Тя има толкова голямо значение.“
Точно тогава Невинс усетил как Бог го призовава да направи нещо. Той изпраща коментара на момичето на Джийн Джордан, вицепрезидент на МАС по човешките ресурси, и му предлага да помогнат за реставрацията на сградата. Скоро след това Невинс създава Fuel the Mission, за да помогне на мисионерски групи по целия свят за строителните им нужди.
До момента Невинс е събрал половината от сумата, нужна за проекта. Той разчита на труда на еквадорски и североамерикански доброволци.

История на къщата на Нейт Сейнт
През септември 1948 г. Сейнт е ръководил екип от 5 души, които започнали изграждането на къщата. Това били пилотът на МАС Джим Тръкстън, Джордж Пуули от радио HCJB, Франк Дроун и Кейт Остин – от Съюза на обединените мисионери, хирургът М. Еверет (Ев) Фулър от болницата HCJB. По време на 5-седмичния проект те живеели в палатки.
Една вечер, докато седели около палатковия огън, мисионерът Дейвид Купър се отбил да ги посети на път през Шел Мера. Купър разказал на Сейнт за индианското племе аука (уаодани) – враждебни, анимисти, изолирана група хора в източната еквадорска джунгла. Осем години по-късно Сейнт и 4-ма мисионери отлитат, за да осъществят контакт с аука, които ги убиват. Сейнт е проектирал къщата като военна барака от Втората световна война. Построена е от устойчив на термити махагон от джунглата на височина 4 стъпки от земята с цел вентилация. Крепи се на бетонови пилони с малки ровове около тях, които Сейнт напълнил с моторно гориво, за да държи мравките далече от къщата.
Джийн Джордан е израснал в Еквадор като дете на мисионери. През тийнейджърските си години прекарал няколко лета в къщата. Спомня си, че махагоновите стени били толкова твърди, че за да закачиш снимка на някоя, е трябвало да пробиваш дупка с дрелка.
„Къщата беше винаги място на оживление, с голяма дневна стая и много гости, хора постоянно идваха или си отиваха“, разказва вицепрезидентът на МАС Джийн Джордан.
През десетилетията 2-етажната къща е служила за мисионерски център и задължителна спирка по маршрута на временни работници и туристи християни. С остаряването й обаче ремонтът ставал все по-скъп. Като допълнение влагата, термитите, земетресенията, вулканичният прах и движещите се почви са нейни постоянни врагове. През 2002 г. МАС спира да ползва къщата. Днес близо 6 коли с посетители спират до къщата всеки ден. Тя е останала като притегателно място за много християни от цял свят, защото Сейнт е вдъхновил толкова много вярващи да служат на Бог в мисии.
Това е вдъхновило и Невинс. Той намира 3 броя на списание Life от 50-те и 60-те години, които включват материали за мисията в Еквадор и къщата. Тези изображения ще му помогнат в реставрацията на конструкцията, почти унищожена от летящите термити. Докато Невинс обикаля из къщата с работниците, пропълзявайки всеки сантиметър от таванското помещение, подпорката на тавана започва да поддава под него.
Кухнята и радиоцентърът ще бъдат възстановени в първоначалния им вид. Останалата част от къщата ще бъде превърната в мисионерски офиси и стаи за обучение. В задната част ще има апартамент, в който ще може да живее мисионерско семейство. Електрическата и канализационната система ще бъдат преместени и ще има окабеляване за интернет. Ще бъде направена Стена на спомените, която да разказва за историята на къщата.