Понеделник, 29.04.2024
Мигът, в който Алисън Смит*, медицинска сестра от Северна Каролина, срещнала Мунира, тя разбрала защо Господ я е довел в Северна Африка. Алисън тъкмо се била присъединила към екип баптистки медицински работници, които имали клиника в едно изолирано градче близо до пустинята Сахара.
След по-малко от 2 седмици от присъединяването си към екипа се сблъскала със случая на Мунира – едно от най-тежките изгаряния на дете, което бе виждала някога. Дрехите на детето се запалили, докато то играело прекалено близо до печката на майка си. Резултатът – изгаряния от 2-ра и 3-та степен по ръцете и краката. Майката на Мунира – Халима, отива отчаяна в клиниката, където работи Алисън, след като детето вече е прекарало 10 тежки дни в местното лечебно заведение. Градската болница била известна с ширещата се корупция и минимални грижи за пациентите. Персоналът на практика не обърнал внимание на Мунира, като не й били дадени никакви болкоуспокояващи, а раните й дори не били превързани.
Служителите в болницата не отстранили и парчетата плат, които останали по изгорената й кожа.
Алисън била удивена – едва ли някой може да си представи ужасната болка, която била преживяла Мунира. Африканската клиника обаче нямала възможност да предложи подходящото лечение за детето.
Алисън казва: „В Щатите детето щеше да прекара месеци в интензивно отделение.
Единственото, което можех да направя за нея, беше да я мажа с кислородна вода и да й правя компреси с марля.“ Тя направила най-доброто, което могла, за да почисти и превърже раните на детето. Това била болезнена процедура, която трябвало да бъде повторена много пъти през следващите няколко седмици. По време на тези чести посещения в болницата Алисън и майката на Мунира се сприятелили.
Въпреки че медицинската сестра не знаела много думи на арабски, нежността и състраданието, с които се грижела за детето на една мюсюлманка, говорели много силно и ясно. След тримесечно лечение Мунира се върнала към стария си начин на живот. Отново можела да тича, да играе и да се смее. Раните й били зараснали, а белезите й – значително избледнели. И макар че посещенията й в болницата спрели, приятелството между Алисън и Халима не приключило.
Двете жени продължават да се виждат всяка седмица. Въпреки езиковите трудности Алисън прави малки стъпки в споделяне на Божието Слово, като всеки път предлага на Халима да се молят. Алисън със задоволство споделя: „Ако не работех в клиниката, никога не бих могла да имам това взаимоотношение. Господ ме постави в отделението, за да мога да се погрижа за това малко момиченце. Моля се Той да ми даде възможността да кажа на Халима, как според мен всъщност оздравя Мунира и кой наистина я излекува.“
Алисън е уникален пример за това, колко специални са взаимоотношенията. Майката на Мунира е бременна в 8-ия месец, когато за първи път довежда изгореното момиче в болницата. По-късно тя родила още едно здраво момиченце, което нарекла Алисън.
* Истинските имена са променени.
29.04
Понеделникът на Страдалната седмица
29.04
Велики понеделник: поканата
29.04
На прага на Великата седмица
29.04
Сълзите на Богочовека
28.04
Цветът на Цветница
21.12
Библейски стихове за пожелания по случай Рождество Христово
18.06
Бени Хин разкри истинската причина за своя развод
15.03
Китай изгони десетки южнокорейски мисионери
06.03
Защо Бог допуска болка в живота ни?
23.06
Слуги на клеветата
04.07
Право на отговор
02.12
Кралицата призова църквата на Англия да се справи с гей браковете
18.06
Бени Хин разкри истинската причина за своя развод
26.06
Всичко ли трябва да копираме от западното общество?
07.09
Твърде много мюсюлмани идват в Европа, според бившият архиепископ на Кентърбъри Джордж Кери
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите