Съживление

Много от нас помнят годините след края на комунизма в България през 1989 г. Дотогава християнството беше „опиум за народите“, църквите бяха скрити, често посещавани от милиционери, а християните, особено лидерите – арестувани, разпитвани, уволнявани от работа и подлагани на всякакъв натиск. Но хората бяха жадни за промяна, макар и много от тях да не бяха наясно в какво точно трябваше да се състои тази промяна.
И тогава тази промяна дойде. Освен мечтите за демокрация и за по-добър живот „като на Запад“, вече по улиците свободно се чуваше името на Господ Исус Христос. Помним пълните стадиони, масовите евангелизации, чудесата от Господа, многото нови вярващи и новите основани църкви. За християните от периода на комунизма тези нови времена бяха особено вълнуващи.
Съживление като това не е нещо ново, такива събития са се случвали в цялата история на новозаветните времена, в определени страни и периоди. Всички знаем за първото съживление, описано в Деяния на апостолите, започнало от Ерусалим и продължило цели три века, обхващайки цялата Римска империя и някои нейни околности. И след това са се случвали съживления, макар и не толкова масови и продължителни – в Европа, в Америка, в Африка и по островите из Тихия океан, а и на други места. Те се случват и днес и ще продължат да се случват до идването на нашия Господ Исус Христос, носейки много живот и радост.
Има обаче места по света, където такива съживления още не са се случили. Там цари мрак и невежество, хората са поробени от страхове и оплетени в системи от фалшиви религии или потискащи политически режими. Дори и да има християни там, те са единици, събират се нелегално, крият се, рискувайки живота си, и са откъснати от нас, свободните християни. Все пак нашите братя и сестри там са чували за съживленията в свободния свят и копнеят да ги видят в своите родни места. Те се молят за това всеки ден и... очакват.
За съжаление обаче всички съживления са краткотрайни, новите християни допускат света да влезе в църквата и животът постепенно замира. Никой истински християнин не иска това да се случва, но въпреки това се случва, включително и в България. Каква е причината?
Исус говори за живата вода, която става извор на река за живот в нас чрез Святия Дух (Йоан 7:38, 39). А преди това Той говори за същата тази жива вода на самарянката край кладенеца (Йоан 4). Тази вода е в Него и Той й я дава, за да може тя от своя страна да я даде на други, които да я дадат на други... Именно тази река носи съживлението, затова Исус нарича водата й жива.
Но Исус говори за река от жива вода, а не за блато или езеро. Тази вода тече от един човек към друг и от него – към трети, и така нататък. Именно нейното движение я прави жива. Затова апостол Павел, когато се разделя с ефесяните, им казва: „По-блажено е човек да дава, отколкото да получава“ (Деяния на апостолите 20:35). Затова при всяко съживление текат реки от жива вода.
И когато съживлението замре, това означава, че реките са спрели. Ние сме се опитали да си задържим техните води за нас и сме престанали да ги даваме, без да осъзнаваме, че така те вече не са живи. А другите, които чакат водите да дойдат до тях, те така и не идват, защото сме ги задържали.
И така, и до днес има много места по света, които чакат живите води да потекат така, както християните у нас по време на комунизма чакаха. Те ги дочакаха и водите дойдоха от Америка, от Западна Европа и други места не без молитвите на братята и сестрите в България. Сега обаче, ако искаме съживлението отново да се събуди, ние трябва да сме готови да дадем тези живи води на други, които очакват.
Някой може да каже: „Но нали всъщност Исус говори за Святия Дух, Който слиза от Отец, а не от Америка, Западна Европа или друга страна?“ Това е така наистина, но също е факт, че имаше един македонец, който се молеше апостол Павел да дойде и да им помогне (Деяния на апостолите 16:9). От цялата Библия виждаме, че нито Святият Дух, Който слиза от Отец, не работи сам, нито хората, които идват от Америка, България или другаде, идват сами, но Бог и човек ходят заедно и само по този начин Бог работи и дава живот на света.
Бог е готов, а ние готови ли сме?