Научна конференция на тема „Съпротивата срещу комунистическия режим в България”

В края на март т.г. в НБУ се проведе научна конференция на тема „Съпротивата срещу комунистическия режим в България в периода 1944–1989 г.”. В двудневния панел бяха изнесени повече от 30 доклада в различни направления на науката, философията, литературата и религията. Участие в националната конференция взеха освен учени и професори от БАН, НБУ, ВТУ и др., така и свидетели и жертви – репресирани от комунистическия режим. Сред почетните гости на събитието бе първият демократично избран президент на България Желю Желев. Една от най-малко разработваните теми в нашето общество е съпротивата на евангелските църкви срещу комунизма, която бе представена от ас. Живко Лефтеров от департамент „История” на НБУ.

Защо избрахте да разгледате и представите именно тази тема за евангелските църкви – между казионността и съпротивата?

Спрях се върху тази тема – „Съпротивата срещу комунистическия режим в България”, чисто от историографски интерес, тъй като по отношение на религиозните общности, особено за комунистическия период, това е една от най-малко изследваните теми в България за разлика от руските и румънските историографи, които имат доста изследвания вече – сборници с документи, биографии, стотици статии, посветени на темата за евангелските църкви и различните деноминации.

Завършихте доклада си със становището, че въпреки гоненията и натиска срещу евангелските църкви тяхната численост нараства именно в този период. На какво се дължи този факт според вас?

Любопитното е това, че растат тези деноминации, които проявяват най-голяма нелоялност към властта, т.е. педесятните и Божията църква. На фона на някои от другите традиционните деноминации още от времето на Възраждането, като конгрешани и методисти, някои от тях запазват позиции, даже и намаляват, но не се увеличават като последователи. Включително на комунистите им прави впечатление, че най-вече педесятните увеличават и своята материална база – нещо, което те се опитват да преодолеят по някакъв начин. Особено през 70-те години на 20. век това е свързано най-вече с устройствените планове на градовете и селата – тогава десетки евангелски храмове са съборени в цялата страна. Един любопитен факт е, че плановете за Ларгото (1951–1953 г.) по проект на СССР да се построи шестлентов булевард от ъгъла на бул. „Витоша”, който да свързва „Мария-Луиза”, налагат събарянето на „Св. Неделя” и джамията, както и на „Св. Петка” – малката църква между ЦУМ и „Шератон”. Това са мераците на комунистите тогава – да заличат всички религиозни отпечатъци, и то предимно в градската част. Събаряли са храмове, и то не само евангелски, но и православни, също и мюсюлмански. Целта на комунистите спрямо християните и религията като цяло се променя с времето. В началото на 70-те – 80-те години тезата на научния атеизъм е, че когато религията бъде извадена от живота на хората, тя ще умре. Както видяхме, това не се случи, но доведе до ерозия и сред източното православие.

Възможно ли съществуването на държава без религиозни ценности и как си я представяте?

Ако говорим за Европа, категорично не е възможно да съществува държава без религия и морални ценности, защото християнството е в основата и устоите на Европа. Християнските ценности са в основата на европейската цивилизация.

А ето какво сподели и доц. д-р Лъчезар Стоянов (НБУ) – организатор на конференцията:

Как възникна идеята за осъществяването на подобен род конференция и каква е нейната цел?

Идеята на конференцията е темата за съпротивата на евангелските църкви срещу комунистическите репресии да бъде обсъдена и научно, тъй като това е обществен факт в нашето политическо минало. Етапите и формите на комунизма възникват в няколко среди. Разбира се, това са, от една страна, самите жертви на този процес. От друга страна, нараства научният интерес към тази тема и той трайно се разширява от непрекъснатия набор документи, които ние откриваме. Това е и характерното за тази конференция – че едновременно можем да се съберем и изследователите, и жертвите от репресиите на комунизма. Да се съберем и с една обща идея да пречупим това, което твърдо се е наложило в международната общественост. За съжаление доста целенасочено и преднамерено дори и в учебниците успяха да наложат тезата, че сякаш в България естествено и безболезнено се е настанил комунистическият режим и не е срещнал съпротива, а се е утвърдил в битието на българския народ – нещо, което съвършено не отговаря на истината. Именно на тази конференция бяха припомнени и много факти от съпротивата на установяването на комунистическата власт. В България режимът е наложен насила от Съветската армия и не е избиран по волята на народа. Във всички области са атакувани елитите – военни, администрация, политици. Духовният елит е подменен и репресиран. Една друга линия, която се появява след 1962 г. – това всъщност е и съпротивата, която разгледахме в различните направления на науката, философията, литературата. Интелигентните хора и тогава не приемаха тази диктатура и враждебност към модерността. Самата модерност изискваше ние да нарушим комунистическия канон – с риск, разбира се, като мнозина бяха репресирани.

Това е нашата основна цел – да даваме глас и на едно друго мнение. Всички ние трябва да предадем щафетата на младите за едно светло бъдеще – на тях принадлежи промяната. Това е, на което искаме и да научим, и предадем на нашите студенти.