Нека режисьор на живота ни бъде Самият Бог!

Интервю на Лъчезара Йосифова със Здравко Ненов

Здравко Ненов е роден през 1945 г. По професия е машинен инженер. Основател е на издателство и книжарница „Верен“. Участва в множество проекти, свързани с популяризирането на стойностната християнска книжнина в България. Автор е на книгите „Бъзльо“, „Един филм, една игра“, „Сектите и как да ги разпознаваме“. Редовно изнася лекции на различни теми, свързани с християнството.

В една от вашите книги споделяте: „Да играем играта на живота на Божията страна“. Каква е печалбата?

Може да се каже, че печалбата е за цяла вечност. Според мен всички хора играят играта на живота. Едни се правят на артисти, други се самосъжаляват. Понякога мислим, че участваме в собствения ни план за нашия живот. Но трябва да осъзнаем, че е добре да се предадем в ръцете на режисьора, Който е Самият Бог.

Към тази мисъл ни насочва и вашата автобиографична книга „Бъзльо“. Прочетох я на един дъх. С нея вие се връщате тридесет години назад. Защо?

През 1980 г. аз повярвах в Господ Исус Христос. След това емигрирах със семейството си в Австрия и Австралия по чуден и много драматичен начин. През 1989 г. се върнах в България, за да служа на Бога. Книгата обхваща периода от 1980 до 1989 г.

„И най-невероятният литературен сюжет бледнее пред събитията, случващи се в реалния живот.“ Тази мисъл намира потвърждение във вашата книга...

Още от малък винаги съм искал да съм от „добрите“. През годините съм имал различни представи, какво означава това. Разбрах, че да си от добрите не означава непременно да си силен, смел, умен, красив, да се справяш с живота, нито пък да отговаряш на представите и изискванията на близките си или обществото... Много пъти в различни ситуации се налага да действаме бързо и решително. Трябва да се взимат решения, свързани с промяна на живота, промяна на мирогледа, промяна на вярата на човека. Много от тези решения са съдбоносни за целия живот.

Кое е най-трудното ви решение, което е трябвало да вземете?            

За мен най-трудното решение беше дали да повярвам това, което разбрах за християнството. Но се осмелих да направя крачката. Много хора разбират цялата информация за Христос, но така и не взимат решение да застанат на Негова страна. Други смятат, че вярата в Бога е нужна само на слабите, страхливите хора, които не могат да се справят сами с живота. В момента живея в планината, в една стара къща, подобна на хижа. Мисля си за едно бездомно куче, което ме посещава редовно, маха с опашка и получава храна. Страх го е от разни прости мои действия, които страхливата му кучешка душа тълкува като заплашителни, защото не ме познава. Това не е страхът от Бога, за който говори Библията, страхът, който е градивен, реалистичен и мъдър. Повечето хора остават бездомни в душата си по тази причина – вцепеняващ страх от новото, непознатото. Някои предпочитат да живеят на студа, за да не им върже някой каишка на шията. Да, Бог наистина иска да бъде наш Господар. Но от всичко, което аз досега съм видял от Него, преживял с Него, мога категорично да кажа, че Той не ме е заробил, не ми е сложил каишка, която да ме ограничава и тормози. Бог иска хората да Му дарят любовта и доверието си доброволно. На тези, които Му кажат „Да”, Той прощава всичкото зло, тъй като Сам се е принесъл в жертва за тях и е понесъл наказанието, което те заслужават. Затова и след смъртта си ще продължат да живеят в Неговото присъствие, а и още сега, в този свят, могат да живеят като граждани на Неговото вечно царство.

Как ще насърчите младите хора да бъдат дързостни в живота?

Искам да насърча младите християни да имат страх от Бога, но и да имат свобода да живеят Христовия живот сред невярващите.

Какви са отзивите за книгата „Бъзльо“ досега?

Положителните отзиви, които ме зарадваха, са много, не мога всички да спомена. Представихме книгата в Пловдив, половината от публиката бяха невярващи, но проявиха голям интерес.

Като журналист бях провокирана и от другата ви книга – „Един филм, една игра“. Историите на Адам и Ева, Авраам, Исак и Яков, Йов, Давид и накрая Исус Христос оживяват в нашето съвремие с много свеж хумор и самоирония, пречупени през вашите лични преживявания...

Тези разкази ни предизвикват да спрем за момент и да се замислим за наистина важните неща в човешкия живот. Затова благославям и вашите читатели!