Четвъртък, 28.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

„Смъртта на един гуру”

Main Pic
Публикувана: 16.09.2011
Автор: ЕВ
Прочетена: 1542
Коментари: 0

 

 

При гостуването си в България, авторът на книгата „Смъртта на един гуру” Рабиндранат Махарадж даде специално интервю за българските читатели.

 

Бил съм посветен като индус от самото си раждане. Винаги съм бил строг вегетарианец. Никакво месо, риба или яйца. Ако приготвите кекс и сложите дори половин яйце в него, аз няма да го опитам. Колкото до баща ми, той беше най-религиозният индус, когото познавах. Той практикуваше йога, медитираше, правеше всичко необходимо, за да достигне до най-висшата духовно ниво в индуизма, докато е тук, на Земята. За да достигне най-висшата степен на божественост, той се закле да не говори повече никога, като даде обет за мълчание. Беше и строг вегетарианец през целия си живот. Закле се още никога да не се подстригва или бръсне и имаше много дълга коса и брада. Дал е и обет за сексуално въздържание в брака си. Затова, според майка ми, е цяло чудо как съм се родил, защото по нейни спомени те са били заедно само веднъж. Всеки ден в продължение на 8 години той стоеше в една и съща стая в една и съща поза като йога – със скръстени крака и ръце, със затворени очи, цял ден в пълно мълчание и дълбока медитация. Негови последователи и поклонници идваха, за да му принасят дарове и да му благодарят, покланяха му се в краката и отправяха молитви към него. Познавам лично хора, които вярваха, че той е аватар – бог, дошъл в плът.

 

Един ден наш близък роднина, който беше бизнесмен, ни посети и реши, че е крайно време баща ми да поеме отговорност като съпруг и баща в семейството. Затова извика лекар да го прегледа. Понеже не беше типичен медицински случай, лекарят препоръча да започнем с отрязване на косата. За да не нарушава обета си за мълчание, баща ми не каза нищо. В момента, в който отрязаха косата му, той падна по гръб и умря на момента. Тази история е спомената в книгата ми и роднините, които я четат, знаят, че това е истина. За мен това беше голям шок и огромна загуба. Моят бог и баща беше мъртъв. Спомням си, когато бях малък, заставах до неговото легло, гледах го и му говорех, но той никога не отговори, дори не чух гласа му. Когато умря, аз като единствен наследник, както повелява индуизмът, трябваше да запаля кладата, за да бъде кремирано тялото му. Това, докато съм жив, няма да го забравя. Как трябваше да изгоря тялото на баща си? Колкото повече растях, толкова по-религиозен ставах. Кланях се на много богове, като Кришна, Рама, Шива, Вишну. В индуизма има милиони божества. Вярваме, че змията е свещено животно. Молех се на кравата като на бог. Всяка сутрин заставах пред нея и се молех, повтарях си мантри и бях сигурен, че тя ме чува, и това продължаваше с години. Колкото повече вършех тези неща, толкова по-духовен и свят се чувствах. Както при баща ми, така и при мен са идвали хора, които да ми се поклонят, да носят дарове и да искат моето благословение за тях. Разбира се, в такива моменти човек се чувства специален.

Но въпреки всичко това аз изпитвах празнина в себе си. Бях много самотен, дори и заобиколен от хора. В това време се борех с три основни проблема. Винаги съм знаел, че Бог съществува, но не знаех кой е той. Сигурен съм, че много хора вярват, че има Бог, но не го познават лично. Второ – знаех, че съм грешен както всички останали, въпреки че бях добър човек. Никога не съм убивал комар, нито муха, нито мравка, защото наистина вярвах в кармата и в прераждането, че ако убия муха, ще се преродя като муха или като комар. И трето – нямах сигурност в бъдещето. Не знаех къде отивам и какво ще се случи с мен, след като умра. Хората знаят, че не са просто някакво машини и че освен тяло имат и душа, и като цяло силно се надяват, че има живот след смъртта. Затова е много лесно да се обърнат към прераждането, защото си мислят, че това им дава някаква надежда. Но в действителност това не е истинска надежда, защото никога не знаеш в какво ще се преродиш. Аз наистина нямах представа, какво ще се случи с мен след смъртта. В един момент, когато бях отчаян, при мен дойде една жена и ми каза: „Раби, Бог те обича и Исус Христос умря на кръста, за да опрости всички твои грехове. И Бог иска да бъде част от живота ти, но Той може да дойде само чрез Исус Христос, Който казва: „Аз съм пътят, и истината и животът. И никой не идва при Отца, освен чрез Мене.” Никога не бях чувал тези думи преди. Никъде не можеш да чуеш, че Бог те обича лично, като индивидуалност – нито в индуизма, нито в будизма, дори в исляма. Също никъде няма да чуеш, че Бог иска да ти прости всички грехове. Аз бях много изненадан от това, което чух, но същевременно и много ядосан. Тогава заявих: „Аз съм роден индус и ще умра индус. Никога няма да стана християнин, дори ако трябва да умра.” Даже й казах, че мразя християните, предимно защото ядат месо, и то телешко. Те ядат моя бог, на когато аз се покланям – смятах това за непростимо. След това тя продължи да бъде добра, усмихната, мила, приветлива и радостна, което още повече ме вбесяваше, защото аз нямах този мир, любов и радост, които тя имаше. Няколко седмици след това аз паднах на колене и помолих Бог да ми прости, да присъства в живота ми, да ме промени и да стана Негово дете. Направих го без дори да знам какво да очаквам. По-късно прочетох и Новия завет, и Посланията на апостол Павел. В Христос аз открих нов живот, нова радост, която не бях изпитвал преди това, мир и нова надежда, която ми гарантира вечен живот. Днес знам кой съм, какво правя тук и накъде отивам. Аз наистина уважавам правото на избор всеки да вярва в това, което е избрал. На всички хора, които са се обърнали към източните религии, бих искал да кажа, че единствено чрез Исус Христос могат да достигнат до познаването на живия Бог – създателя на всичко. Сега знам каква е истинската любов, радост и мир, които никога преди това не бях изпитвал.

 

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg