„А плодът на Духа е: радост…”

Интервю на Даниела Петкова с п-р Румен Борджиев

П-р Борджиев, какво представлява радостта на християнина?

Аз бих казал не само радостта на християнина, а радостта въобще, защото, ако ние разграничим радостта и кажем, че тя е преживяване само на християнина, ще сбъркаме. Можем да видим много хора, които преживяват радост, без да познават Христос, без да са част от някоя църква или без да имат вяра в Бога. За мен радостта е заложена дълбоко в душата на човека още от Твореца като едно приятно преживяване, като израз на щастие, като израз на нещо положително и добро. Радостта не е само емоция – тя е част от душата на човека, от неговата същност. Човек не би трябвало да търси средства, с които да предизвика радостта, защото тя трябва да стане истинско, трайно състояние на неговата душа. Радостта на християнина е различна от радостта на хората в този свят, защото е продиктувана от други обстоятелства и е независима от това, което вярващият преживява в своето всекидневие.

Ап. Павел често говори за радостта и я включва като част от плода на Духа. Защо е толкова важно за християнина да се радва?

Радостта може да бъде критерий за истинското духовно състояние на човека. Всички тези характеристики, изброени в Галатяни 5 като плод на Духа, са мерило за нашето духовно състояние. Не е нормално, ако един християнин има пълноценно общуване с Бога, той да няма истинска радост в живота си. От една страна, ап. Павел иска да ни даде радостта като критерий за нашето духовно състояние, но от друга страна, той казва, че радостта е следствие от присъствието на Божия Дух в живота на християнина. Радостта не е само емоция и не можем да търсим някакви външни стимули, които да предизвикат истинска радост. Трайната и независима от външни обстоятелства радост е следствие от присъствието на Божия Дух в нас. Смятам, че ние не сме призвани да я търсим и да я следваме, защото тя е следствие. В притчата за лозата и пръчките Христос казва, че даването на плодове не е самоцел, а естествен резултат от пребъдването в Христос. Донякъде така разбирам и радостта в живота на християнина.

Значи радостта е състояние на духа, а не повърхностна емоция?

Нека да оприличим душата на човека като едно огромно море. Знаем, че на повърхността са вълните, които вятърът движи и понякога те са по-големи, друг път почти незабележими, но в дълбините на морето нещата са съвсем различни. Там има един друг свят, едно друго състояние, което не е подвластно на атмосферните условия, на това, дали отвън е зима, или лято, дали е ветровито, или е тихо. Ако можем така за разгледаме човешката душа, аз не бих поставил радостта горе на повърхността, постоянно да бъде зависима от това, как се е събудил човек, как го е погледнал съседът му, как колегите му са го поздравили, дали след изследвания лекарите са казали, че всичко е наред, или че има смущаващи показатели, дали е на постоянен трудов договор, или не. Човек е ту радостен, ту тъжен. Не мисля, че истинската радостта, за която ни се говори в Библията, е зависима от външните фактори. Има много хубав стих в Стария завет, където един от т.нар. малки пророци – Авакум, говори: „Защото, ако и да не цъфти смокинята, нито да има плод по лозите, трудът на маслината да се осуети и нивите да не дадат храна, стадото да се премахне от оградата и да няма говеда в оборите, пак аз ще се веселя в Господа, ще се радвам в Бога на спасението си” (Авакум 3:17, 18). Ако си позволим да актуализираме тези думи на пророк Авакум в 21. век, да кажем: дори и да нямам работа, да имам проблеми със здравето, дори децата невинаги да ме слушат, колата да е развалена, аз пак ще се радвам в Господа и ще се веселя. Няма да позволя тези неща да нарушат моя вътрешен мир и да ограбят радостта ми, която не е следствие на тези мимолетни преживявания, а резултат от присъствието на Божия Дух в моя живот.

Значи християнинът може да поддържа радостта в сърцето си въпреки трудностите?

Ап. Павел пише на вярващите в град Солун и им казва винаги да се радват. Може би за някои християни това звучи като утопия, но аз съм убеден, че всичко, което е написано в Божието Слово, е възможно да бъде постигнато от човека. То не е просто едно пожелание, то не е нещо, към което човек да се стреми. Аз възприемам думите на ап. Павел като една заповед: „Винаги се радвайте, непрестанно се молете, за всичко благодарете, защото това е Божията воля за вас в Христос Исус” (І Солунци 5:16–18). Радостта в живота на християнина трябва да бъде постоянна, а не променлива величина.

Следва продължение