Процесите - Партията срещу църквата

Преди дни на пазара излезе последната най-нова книга на п-р Христо Куличев, озаглавена „Процесите” с подзаглавие „Партията срещу църквата”. Като свидетел и жертва на комунистическия режим авторът описва спомените си в една документална и отчасти биографична книга за времето на комунизма и преследването на църквата. Книгата засяга събитията в България след 9 септември 1944 г. и гонението на църквата като цяло, разкрива конкретни факти и документи от преследването на различни пастири от евангелските деноминации. Книгата може да бъде намерена във всички християнски книжарници в страната.

Какво ви провокира да се върнете към миналото и да опишете всичките си спомени в една книга?

Първата причина е, че тя е свързана с живота на нашите църкви, и то събития, които нанесоха големи поражения върху духовния живот на църквите, върху организационния – също. Освен това ми правеше впечатление, че на два пъти се връщахме към тези събития по случай 50 и 60 г. от пастирския процес. Виждах как младото поколение не проявява интерес към тези събития, сякаш църквите са започнали след промените от тях, а това, което църквите са преживели преди това, тези страдания, през които са преминали вярващите, за тях не представляваха интерес. Това ми беше, от една страна, болно, от друга страна – предизвикателство, че трябва да се остави нещо документално за това поколение – да има откъде да научи и да има откъде да разбере своята отговорност към църквата.

Освен това, да си призная, никога не съм мислил, че ще пиша на тази тема. Вярно е, че съм участник в тези събития, но никога не съм си водил някакви бележки. Действително проявявах интерес към фактите и документите, свързани с тези процеси, събирах грижливо всички публикации от вестниците, но след като ме арестуваха, направиха обиск вкъщи и иззеха всичко. Освен това беше едно голямо предизвикателство, че имахме една власт, която беше много нечовешки настроена към човешкото общество. Не само към църквата, но към всички, които не споделяха нейните идеи.

Колко време ви отне написването?

Веднага след като завърши възпоменанието по случай 60 години от пастирския процес – това беше през 2009 г. Това беше повратната точка – като видях колко млади хора ги няма тук. Останали са само пряко пострадалите. Освен това ръководителите на деноминациите – тези нови общества, възникнали след промяната, проявяваха абсолютно пълно безразличие към това, сякаш не е било, и това ме предизвика да започна да пиша на тази тема.

За кого е предназначена книгата ви?

Тази книга е, бих казал, книга на фактите и е предназначена не само за вярващи хора, но за цялото българско общество. Книгата разкрива какво е отношението на една атеистична държава към вярващите и към народа, който не споделя техните разбирания. За тях всеки един, който не беше привърженик на партията, беше враг. Спомням си думите на моя следовател – тогава, когато бях следствен: „Ти трябва да разбереш, че ние живеем в една атеистична държава и всеки, който вярва в Бога, е враг на тази държава”. Нещо, което е необяснимо с един разумен човешки ум. Сега се занимавам с последиците от тези събития, последиците от гоненията, последиците от гоненията на църквата в този период и мога да кажа, че те са страшни, особено след разкриването на досиетата.

Какво трябва да се промени?

Основното, което трябва са се промени, е да осъзнаем къде сме ние. Не можем да променим себе си, ако не виждаме нуждата от промяна. Да видим, че това състояние, в което е църквата сега, е плачевно за нас. Болезнено е много хора се страхуват да признаят, че са сбъркали. Те се страхуват как хората ще ги възприемат, да не ги отблъснат, но когато се види едно истинско покаяние, има и истинско благословение и приемане.

Трябва да осъзнаем, че това е било един период на падение на църквата, а не само на страдание и мъки. Но тези страдания и мъки са били придружени с едно падение. Да осъзнаем и да признаем това падение.

Каква е основната идея и послание, което бихте искали да оставите на следващите поколения чрез книгата си? Какво да помнят и никога да не забравят?

Аз смятам, че това, което читателите биха могли да научат от тази книга, е, че въпреки всичко Бог тържествува. Въпреки всичко Бог доказва, че без Него не може да се направи нищо добро и ако това се разбере от това поколение, от нашия народ, книгата е постигнала своята цел. Смятам, че това е едно послание към целия български народ – да разбере, че без Бога нищо добро не може да се постигне. И ако нашето общество затъва сега духовно, морално, социално, това е, защото безверието, което внесоха комунистите в нашата страна, дава своите плодове. Този народ трябва да се обърне към Бога – това е послание и към църквата, и към България.