Петък, 29.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

„А плодът на Духа е: дълготърпение…”

Main Pic
Публикувана: 30.05.2012
Автор: ЕВ
Прочетена: 3754
Коментари: 0

Интервю на Даниела Петкова с п-р Николай Неделчев

Защо, според вас, в Галатяни 5:22 ап. Павел споменава дълготърпението в един списък на плода на Духа?

През 1992 г. присъствах на конференция, организирана от един от най-добрите специалисти по библейски езици – Спирос Зодиатес, който наскоро си отиде в небето. Там му зададохме въпрос, защо, когато става въпрос за делата на плътта (Галатяни 22:19), се използва множествено число, а когато се говори за плода, той е в единствено число. Той каза, че плодът е един и най-близко до гръцката дума съответства гроздовият плод – гроздът е един, но има много зърна. Дълготърпението е част от плода на Духа и е неотменимо един християнин, живеещ в Духа, да го притежава.

 

Какво има предвид Библията под дълготърпение?

Спирос Зодиатес има едно обяснение, което е близко до нашата култура – гръцката дума означава да се печеш на бавен огън или друго обяснение е да бъдеш предизвикван продължително време и независимо от обстоятелствата да не реагираш съобразно очакванията на този, който те е предизвикал.

 

Как можем да приложим дълготърпението в християнския живот?

Надеждата ни дава сила по време на изпитания. Християнинът знае кой е в Христос – той е инструмент за Божията слава. Със силата на Божия Дух той може дълго да търпи, да не се поддава на провокация, да не се поддава на смущение, да не унива, да не се отчайва, защото има сила вътре в него. И тук стих 22 е толкова важен: плодът на Духа – това е Святият Дух, Който живее в християнина. Това не е естествената дарба на християнина. Има хора, дори атеисти, които като че ли са по-търпеливи и можем да ги посочим като образец за дълготърпение. Те по-лесно контролират емоциите си, но това не значи, че носят този плод – дълготърпението. Има хора, които се палят лесно и са кибритлии. Има и много такива християни и това значи, че тези хора трябва да се замислят. Трябва да се замислим, и аз самият също.

 

Каква е разликата в дълготърпението при невярващия и при християнина?

Разликата е в източника или двигателя, който го води. При нехристиянина може да бъде неговото възпитание, произход, характер, докато при християнина е Святият Дух, доколкото управлява и ръководи постъпките, емоциите и всичко в живота му. Това е голямата разлика. При едните това е естествена дарба или добре развито умение, докато при другите е резултат на присъствието на Святия Дух.

 

Къде другаде се говори за дълготърпение в Библията?

И в Стария, и в Новия завет дълготърпението е дебело подчертано. Един от примерите е Ной, когато Бог му дава конкретна задача – да построи кораб, защото ще има потоп на Земята. В продължение на 120 години няма дъжд и наводнение, но този човек е покорен на Бога, защото знае, че това, което Бог е говорил, Той ще го изпълни. Един друг човек, за когото е присъщо както търпението, вярата, верността, така и нетърпението, това е Авраам. Бог му дава на няколко пъти обещание, че ще му даде дете, сиреч потомък. В началото той и Сара се надяват и уповават и очакват с надежда да се изпълни Божието обещание. Идва обаче време, когато Авраам казва на Бога: Елиезер от Дамаск, който е управител на неговия имот или, ако трябва да използваме съвременен термин, мениджър на неговото предприятие, ще наследи всичко, тъй като аз нямам наследник (Битие 15). От Божието Слово става ясно, че физически Авраам и Сара не са можели да имат дете, тъй като са на възраст, но Бог потвърждава Своето обещание и му казва: „Погледни сега към небето и изброй звездите, ако можеш да ги изброиш. И му каза: Толкова ще бъде твоето потомство” (Битие 15:5). „И Авраам повярва в Господа; и Той Му го вмени за правда” (Битие 15:6). Но и този път обещанието не е изпълнено веднага. Трябва да дойде следващо и следващо изпитание. Тогава Сара намира свой начин да придобие наследник и използва случая със слугинята Агар. Не Исмаил е обещаният син, въпреки че и той е наследник на Авраам. Исак е обещаният наследник на Авраам и той идва по един свръхестествен начин. Дори името му говори за това – Исак значи ‘смях’. Сара се изсмива, защото не може да повярва, че на нейната възраст ще роди дете, и така наричат детето.

Друг силен пример е Йов. Въпреки страданията, въпреки изпитанията, трудностите и всичко, което Йов изгубва, той не похулва Господа, както го съветва жена му. Йов казва: „доброто ли да приемаме от Бога, и да не приемаме и злото? Във всичко това Йов не съгреши с устните си” (Йов 2:10). Онова, което виждаме в Божието Слово, е, че идеята за дълготърпението, сиреч твърдото устояване на всякакво предизвикателство се базира на това, че щом Бог е говорил, Той ще изпълни думите Си.

 

Според вас има връзка между дълготърпението и очакването?

Те винаги са във връзка. Надеждата крепи човека, както казва една българска мисъл, и същевременно надеждата и ясното разбиране, какво ни предстои, дава сила през време на продължителния период на дълготърпение.

 

Следва продължение

 

 

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg