„А плодът на Духа е: дълготърпение…” (2)

Интервю на Даниела Петкова с п-р Николай Неделчев

Втора част

Библията ни съветва да имаме дълготърпение, но има ли граница? Има ли опасност дълготърпението да се превърне в пасивност?

Ако трябва да бъда съвсем директен, ще кажа – не, не съществува такава опасност. Ние живеем в динамичен век и искаме веднага, щом щракнем с пръсти, да получаваме всичко, но идеята на Библията не е такава. Бог е господар на времето, Той е извън времето и времето Му принадлежи. Ние грешно разбираме времето. Мислим, че точно в този момент, когато ние мислим, че е правилно, е Божието време. В Йоан 7 роднините на нашия Спасител Го канят да отиде в Юдея на разника Шатроразпъване, но Исус им казва те да отидат: „Моето време още не е дошло; а вашето време винаги е готово” (Йоан 7:6). Само след няколко часа Той отива там във великия ден на празника. Истината е, че времето на Бога не е нашето време и затова, ако ние спокойно търпим и изчакваме да дойде Божието време, няма опасност да бъдем пасивни, нито да изпуснем времето или, както се казва, да изпуснем влака. Няма такава опасност, защото Бог има Своя начин, как да ни говори и да ни покаже кое е точното време. Има обаче опасност със своето нетърпение да изпреварваме събитията и да вършим грешки. Много са случаите, описани в Библията, на хора, които избързват, защото имат собствени мотиви и цели и искат те да се реализират на тяхното време. Сърцето на човек се укрепва, когато той търпи дълго. Ето един цитат от Псалмите, който се повтаря няколко пъти: „Чакай Господа; дерзай и нека се укрепи сърцето ти. Да! Чакай Господа” (Псалм 27:14). На друго място се казва: „Винаги турям Господа пред себе си” (Псалм 16:8). Дълготърпението помага на вярващия да постави Господа и Неговото време, Неговите планове и намерения пред своите собствени. Тогава няма опасност да сме пасивни или да изпуснем влака, а ще бъдем точно навреме. За това се изисква духовна зрелост, смирение, послушание и упражняване на дълготърпение.

Има ли някакви обещания в Библията за търпеливите?

В Послание до римляните 5 ап. Павел казва нещо много интересно, като прави връзка между няколко други компонента, които помагат за изграждане на надеждата. „И не само това, но нека се хвалим и в скръбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта – изпитана правда, а изпитаната правда – надежда. А надеждата не посрамява, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения ни Святи Дух” (Римляни 5:3–5). Ап. Павел пише на вярващите в Рим и ги учи, че онзи, който проявява търпение, става твърд. Страданията са онзи инструмент, който помага човек да стане търпелив, а това е нещо благочестиво и угодно, което не посрамява и укрепява надеждата. Тези компоненти са взаимосвързани и помагат.

Какъв е Христовият пример за дълготърпение?

Може би един от най-добрите примери за дълготърпение е Христос. Той никога не изпреварва времето. Христос е Бог, Той знае още преди създанието на света, още в предвечния Божи план, какво ще трябва да изпълни. Той идва на Земята като Божи Син, за да изпълни плана за спасение. В Псалм 40:7, 8 Той казва: „Ето, дойдох (в свитъка на книгата е предписано за мен). Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля. Да! Законът Ти е дълбоко в сърцето ми”. Христос е най-добрият пример за това. Във всеки миг от земния живот на Христос, във всяко събитие ние можем да видим Един, Който е напълно в контрол на времето, не излиза извън рамките на предвечния Божи план и изпълнява всичко на точното време. Когато идват да заловят Христос, Петър реагира импулсивно и проявява нетърпение. За да защити Господа, той изважда ножа си и отрязва ухото на слугата на първосвещеника. Какво му отговаря Спасителя: „Или мислиш, че не мога да извикам към Своя Отец и Той да Ми изпрати още сега повече от дванадесет легиона ангели? Но как биха се сбъднали Писанията, че трябва да бъде така?” (Матей 26:53, 54). Христос хваща ухото и го изцелява. Посочват Тома като неверен, но Петър е един емоционален човек, който изпреварва времето. Когато се изпреварва и се действа емоционално, тогава това не е угодно на Бога.

Как християнинът може да узнае Божия план?

Първото най-изпитано средство е да чете Божието Слово. То е откровението на Бога, за Самия Него, за човечеството и водителство за нас. Как да разберем Божия план за нашия личен живот? Как един младеж да избере в кое училище да учи или коя професия да избере? Пред него има няколко възможност и той има предпочитания и желания – освен чрез Божието Слово ние можем да разберем Божията воля чрез молитвата. Човек трябва да се моли, да се уповава и да чака Господа отново за водителство. Има също така и мъдри съвети от мъдри хора, които могат да ни помогнат. Бог използва хора да ни помогнат. Обстоятелствата около нас – също. Ами, разбира се, ако един човек няма дарби на художник, като мен например, колкото и майка ми да иска да ме направи художник, аз не бих могъл да нарисувам нищо повече от една крива круша. Бог дава на всекиго дарби и таланти. Има хора, които по рождение са добри ръководители – обикновено, ако човек няма дарба за ръководител, той може да развие това умение с образование, с много усилие, но винаги ще му е много по-трудно да ръководи, отколкото един с дарба на ръководител. В Римляни 12, както и в І Коринтяни се говори за различните дарби, които Бог дава в църквата.

Та как да познаем Божията воля? Като четем Божието Слово, като се молим, като сме отворени да наблюдаваме обстоятелствата, които са около нас, като не бързаме, а изчакваме. Човек е изправен пред важни решения в живота си – професия, образование, място на живеене, с кого да се свърже. Живеем във време, когато е по-модерно да се влезе в интернет и чрез Фейсбук или други някакви социални мрежи да си намерим партньор в живота. Познавам хора, които избързват, особено момичетата от страх, че остаряват и никой няма да ги хареса. Да, но, прибързвайки, животът им се превръща в един малък ад. Аз и моята съпруга съветваме хората да чакат Господа и да се молят. Ако Бог има план за тях, Той ще намери начин да говори и на двамата.

Бог допуска в живота ни случки, изпитания само за да разбере как ще реагираме. Дали ще се държим като тези, за които претендираме, че сме, дали живеем онова, което вярваме, на практика и кое ни отличава от невярващите. Щом е казано да търпим, ще търпим, щом трябва да чакаме, ще чакаме, а когато не ни достига търпението и допускаме стрелите на противника, това говори, че нашият характер има още да се развива. Докато сме живи, ще има моменти, в които трябва да упражняваме търпение. Методът на Господа е различен, но преминаваме през изпитанията, като се доверяваме на присъствието на Духа, Който да ръководи нашия живот във всеки един миг от него. Само тогава ще бъдем победители.