Реакцията на църквата след земетресението в Перник

Интервю на Даниела Петкова с п-р Александър Иванов от Първа петдесятна църква в Перник

П-р Иванов, каква е обстановката в Перник след голямото земетресение от 22 май т.г. и вследствие на продължаващи вторични трусове?

Бих казал – постсеизмичен шок. Защото земетресението разтърси хората и не беше толкова силно и толкова опасно. Благодарим на Бога, че това се случи през нощта. Градът беше осеян с тухли и с керемиди, нападали по улиците, и ако това беше през деня, щеше да бъде по главите на хората. Имаме много счупени коли, но колата душа няма, така че това не е толкова съществено – поправима щета е.

А в момента каква е обстановката?

Вчера (31 май – б.р.) имаше трус, не толкова силен, поради което кризисният щаб реши да разпусне учениците във ваканция до 11 юни, защото все пак е рисковано. Знаете – точно на матурите се случи да има трус, учениците излязоха навън, после се върнаха… Това е шокова обстановка. Не е нещо, с което човек може да свикне, въпреки че досега има вече повече от 560 микротруса и около 30–40 по-осезаеми.

Вие сте пастор на евангелска църква в Перник. Как реагираха на земетресението вярващите християни в града?

Различно. Не мога да кажа, че хората са изплашени, въпреки че някои медии казаха, че има паника. Аз още първата нощ пътувах с колата, за да отида до църквата и да видя какви са щетите, но нямаше паника. Имаше напрежение. Имаше опасност от скъсване на язовирната стена. Хората разумно се изтеглиха на по-високо, но паника не е имало. Напрежение – да, огромно напрежение, но не и паника.

Различаваше ли се реакцията на християните от тази на хората, които не познават Христос? Имате ли такова наблюдение, че има някаква разлика в реакциите?

Първоначално, при първия трус, първата нощ, много хора отидоха по селата. Част от християните също отидоха по селата. Други останаха да спят на паркинги в колите. Имаше и хора, които си останаха по домовете и спаха спокойно. Така че не се различаваме много. Но онова, което различава християните, е, че случилото се им даде шанс да говорят за тяхната вяра и надежда в Бога. Раздадоха се много Нови завети, много брошури, много от книгите на проф. Дечко Свиленов. Това беше интересно време за всички нас. Имаше я както едната крайност, така и другата. Имаше хора, които от други градове дойдоха в Перник, за да кажат: „Ами сигурно няма десет души праведници, затова Господ разруши града”. Но тази аритметика е много средновековна. Ние знаем, че искрено вярващи и праведни хора, доказани от Бога, засвидетелствани, също са минали през големи трудности и изпитания. Така че това просто е една неточна аритметика. Аз се шегувам и казвам: „Нека дойдат десет души, които считат, че са праведни, и да бъдат заедно с нас тук. Аз няма да изляза от града, тук ми е мястото, но ако има хора, които смятат, че са толкова праведни, нека дойдат, за да опазят града”. Същевременно в църквата имаме дискусии два пъти месечно и преди земетресението имаше поставен въпрос във връзка с Йезекиил 14:20. Там са споменати Ной, Даниил и Йов – трима доказани мъже на вярата, и се казва, че дори те ако бяха, „нямаше да избавят ни син, ни дъщеря, но само собствените си души”. Затова разбирате колко е неоснователна тази аритметика.

Все пак градът все още не е напълно разрушен, нали така?

Не, не е. Имаме разрушения, но нямаме човешки жертви. В нощта преди земетресението ми се обадиха хора и от страната, и от чужбина, които са се събудили и са се молили точно за Перник – преди земетресението. Всъщност една американска сеизмична станция първа съобщи за земетресението и те са учудени от силата му и че няма човешки жертви. Аз съм преживял четири земетресения и обикновено угасва токът. Този път токът не угасна – това е чудо. И инфраструктурата не е много разрушена, с леки щети, разбира се. Докато в Италия при същата степен имаше шест жертви, десет дни по-късно – около 15…

Тоест земетресението, което преживяхте, ви даде повод да благодарите на Бог, така ли?

Да. Между вярващите има също и напрежение, има въпроси: какво е това, как да го разбираме… Христос каза, че ако познаваме знаците на небето, би трябвало да разчитаме и знаците, които Господ ни дава. Тезата, която защитаваме, е, че това е предупреждение от Бог, а не наказание.

В Перник се чуха някакви апокалиптични предсказания за града. Какво мислите за това?

Ами дори в това трудно време някои хора се упражняват по тема, която не познават много добре. Защо казвам това? Апостол Петър казва, че Бог не иска да погинат някои, но иска всички да дойдат на покаяние. Така че, да казваме на хората: „Ей, хора, ще ви се срине градът!”, е нещо много неадекватно. Христос казва, че не е дошъл да съди света, но да спаси света чрез Себе Си. Ние не знаем какво ще бъде, но уповаваме на Бога. В Йеремия 29 глава се казва: „Търсете мира на града… и молете се за него, защото в Неговия мир ще имате и вие мир”. И по-надолу е този бележит стих, където Господ казва: „Аз зная мислите, които мисля за вас, и те са мисли за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда”. Ние говорим на хората, че онова, което е потребно, е човек да има молитва, покаяние, да търси Бога, да бъде изправен. Един българин в Япония каза: „Смъртта е неизбежна, все някога човек ще умре, така че, ако човек е преживял първия трус, значи, разминало му се е и трябва да направи нещо, което е разумно – да излезе навън, да има храна, телефон, вода…” Това са разумни неща. И ние казваме на хората: ако има опасност, да се излезе навън, да няма паника. Но същевременно като духовни хора казваме, че онова, което е потребно, е молитва. В нашата църква и на сайта ни сме обявили 21-дневен (Даниилов) пост и молитва от 28 май именно заради апокалиптичните прогнози.

Казвате, че постът вече е започнал?

Да, постът върви и ще надхвърли прогнозите на всички – екстрасенси и също някои хора, които се пишат за вярващи. Най-често спряганата дата за разрушение на града е 14 юни, но и всички до 14-и са сочени като възможни.

Тази дата ще ви завари в пост.

Да, ние я надхвърляме – постът е до 17-и, три седмици. Тази инициатива по някакъв начин говори на хората, че се мисли, че се прави нещо по въпроса. В града Православната църква организира молебени. Аз бях на един от тях и съвсем случайно ме интервюираха от местната кабелна телевизия. Попитаха ме: „Какво мислите за бедствието?” И аз казах: „Много хора казват, че бедите сплотяват хората, пречистват ги по някакъв начин, но аз съм вярващ човек и искам да ви кажа, че Господ е казал, че ако ние се молим, ако постим, ако се покаем, Той ще изцели Земята ни, ще избави града ни и ще спасява хората”, което е цитат от Библията, перифразиран.

П-р Иванов, споменахте Православната църква. Това означава ли, че си сътрудничите и с другите християнски вероизповедания в града?

Ние поддържаме връзка с другите евангелски общности. Подкрепяме всичко, което Православната църква прави, но те не са толкова отворени – разбирате, че при тях структурата е много по-йерархична и няма толкова възможност за сътрудничество. Във Втора евангелска петдесятна църква в града хората отиват в църквата, всеки ден има молитви… Пасторът готвеше супа, леща, за да могат хората да се нахранят. Има хора, които са със застрашени от срутване жилища. Някои са на палатки. Но постепенно се връщат към нормалния ритъм на живот.

Земетресението от 22 май нанесе най-сериозни щети в Перник и околните селища. С какво църквата може да помогне на хората? Вие вече споменахте за храната, която се раздава, но с какво още помагате на хората в града в тази трудна за тях ситуация?

Първата грижа беше за хората, които са изплашени, които имат нужда от съвет и информация. Моите телефони не са спрели да звънят и през нощта, и през деня. Първо се уверихме, че няма никой пострадал. Второто нещо беше да погледнем сградите, включително и църковните. Направихме оглед, видяхме какви са щетите. Тепърва има да мислим как да се справим с това. Очаквам да ми докарат един микробус с дрехи и обувки, защото има хора, които са доста зле. Това ще направим. Главното не е материалното, а да има духовна подкрепа. Ние имахме в църквата дискусия относно всичките тези апокалиптични пророчества, които се появяват. Голяма част от хората разбират за какво става въпрос, други са все още стресирани, паникьосани. Не ги укоряваме за това – просто човек трябва да надживее. Нашата сила е в Бога. Понякога изпращам на някой SMS от Псалм 121: „Оня, който те пази, няма да заспи и няма да задреме” или Псалм 4:8: „Спокойно ще легна и ще спя”. Това са неща, които успокояват хората и може би най-лудото нещо – правихме сватба миналата неделя. Имахме венчавка – венчахме двама млади. Защото животът продължава, дори да е Последно време. Христос казва, че ние ще видим – животът продължава, женят се, развеждат се някои в света, но Неговият апел е да издигнем поглед нагоре, защото наближава нашето изкупление. Да повдигнем главите си, да се изправим. Не да сме уплашени, не да гледаме надолу.

П-р Иванов, в един такъв разговор на такава тема не мога да не ви попитам идва ли краят на света? Един доста коментиран въпрос, особено покрай пророчеството на календара на маите…

Аз не вярвам в календара на маите, но дори вътре в църквата има хора, които се опитват да правят пророчества, да слагат дати. Христос е казал: „Не е за вас да знаете времената и годините, които е повелил Бог”. За нас е готовността, да сме винаги готови. Аз живея като в казарма – готов съм във всеки момент да направя това, което трябва да се направи. Така е устроен животът, човек трябва да бъде готов както за това, което може да се случи, така и за духовната работа. Винаги да си готов. Ние се радваме, че има хора, които питат, разговарят. Колежка на моята съпруга в един разговор беше казала: „Много исках да говоря с тебе и мисля, че ти ще ми донесеш успокоение”. Казах й: „Защо? Искаш да ти кажа, че няма да има повече земетресения?” Библията – напротив, казва, че в Последното време ще има и земетресения, и бедствия, и наводнения – това е един от белезите за Последното време. Въпросът е не в избягването на проблемите, но в готовността, в пречистването. Хората, дори светските хора, казват: „Имаме нужда от едно духовно пречистване”. И това е доброто. Защото бедата е беда, но хубавото е, че няма човешки жертви и че това води до едно преосмисляне на духовните ценности.

П-р Иванов, според вас, от какво най-много се нуждаят в момента хората от Перник и региона?

Имаме нужда точно от духовна подкрепа. Това е едно силно предизвикателство за нас. Нямаме жертви, това е предупреждение от Бога – да се отвърнем от греховете, от суеверията, от идолопоклонничеството и още нещо много важно, което пробива в нашия народ през последните двайсет години – синкретизмът. Ние смесваме какви ли не неща и ги наслагваме върху нашата християнска вяра – говоря за общия фон, не за евангелските църкви. Прераждането и всички източни култове – народът някакси смесва всичко това с християнството. А това е взривоопасна смес – да смесваме християнството с нещо друго. Имаме нужда да се очистим от греховете, от суеверията, от идолопоклонството и синкретизма.

Тоест вие призовавате за пречистване?

Освещение, да кажем, защото това е любимият ми термин. Христос казва да издигнем главите си. Това означава да гледаме не на земното, не на нещата, които се клатят. В края на Посланието към евреите, в глава 12, пише, че всичко, което се клати, ще падне. Но ние трябва да издигнем главите си и да гледаме на нещата, които не се клатят. Вярата в Бога и освещението са приоритети за нас и ние искаме да имаме непоклатима вяра, да имаме безупречно освещение. Не че това е лесна цел. Освещението продължава цял живот и Бог затова дава трудности – за да прибягваме при Него и да бъдем осветени. Призовавам всички читатели да изправят своите пътища, да освещават себе си във вярата в Бога, защото дори там, където няма земетресение, това е валидно – освещението, правдата, която е от Бога, вярата в Бога, християнският живот.