„А плодът на Духа е: благост…” (2)

Втора част

Интервю на Даниела Петкова с п-р Людмил Ятански от Българската евангелска църква „Блага вест”, София

Задължително ли трябва да присъства благостта в християнския характер?

Не е възможно да има християнски характер, без да го има плода на Духа. Това се две несъвместими неща – християнски характер без благост, милост, кротост и т.н. Така че, човек последовател ли е на Христос, роден ли е от Него, задължително трябва да ражда и този плод. Всеки от нас греши, може да изрече лоша дума, може да се държи грубо, но няма да остане в това състояние, ще израства, ще си поиска прошка, ще протегне ръка, ще се развива.

Какво трябва да е отношението ни към хората, които не са благи към нас, как ние да останем благи и същевременно да не бъде злоупотребено с нашата добрина?

Благостта невинаги се изразява в меки и благи думи и в бездействие или в примиряване. Човек, който е благ и любящ, ще защитава правдата. Има случаи, в които е по-добре човек да си замълчи, по-добре да отстъпи, да покаже себевладение и добро отношение. Трудно е да се обобщи, но когато правдата е засегната, когато има насилие, добротата се изразява в това, да се защити правото на слабия, да се воюва за правдата. Това не означава да се воюва със светските средства – ако те ударят по едната буза, да удариш и по двете бузи по два пъти. Темата е дълга, но когато човек е добър, не значи, че той е безхарактерен и всеки може да му се качи на главата и да си прави каквото си иска. Виждаме това и в лицето на Христос. Той влезе в храма и изгони търговците. Поведението на благия съвсем не е еднопосочно и въпреки това благостта си остава благост.

Споменахте думите на Христос – ако някой ни удари, да обърнем и другата буза. Как тълкувате тези думи?

Това означава човек да не си отмъщава. Не да се съгласява със злото, но да се радва на правдата. Човек може да победи злото с добро. Това пак е активен процес, а не пасивен и да се оставим злото да ни води. Напротив, ние го побеждаваме с доброто. Както се казва и на друго място: „Не си отмъстявайте, възлюбени, но дайте място на Божия гняв; защото е писано: „На мене принадлежи отмъщението, Аз ще сторя въздаяние, казва Господ” (Римляни 12:19). Това също не е пасивно поведение, а напротив – да овладеем себе си, да не отмъщаваме и да не заемаме мястото на Бога.

Но все пак Христос не казва „Замълчете си”, а дори ни приканва да обърнем другата си буза. Това покана за още един удар ли е?

Злото се побеждава чрез добро. В Притчи има един стих: „Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му” (Притчи 16). Ние сме свикнали да следваме модела на Холивуд, че добрият винаги наказва злия и си връща, а всъщност истински добрият или истински мъдрият е този, който ще съумее да примири враговете си със себе си, а не да ги унищожи и убие. Това направи и Христос на кръста, Той понесе нашите грехове, за да ни примири със Себе Си, а не да ни унищожи, защото Той много лесно можеше да махне с ръка и да ни няма вече. Напротив, Той ни примири със Себе Си – това е истинската сила. Това е и целта на този жест (да обърнеш бузата си) – да спечелиш врага си, не да го смачкаш и да си отмъстиш.

По този начин даваме шанс на нашия неприятел да осъзнае какво прави всъщност?

Да, можем да включим и друг стих: „Ако е гладен врагът ти, дай му хляб да яде, и ако е жаден, напои го с вода, защото така ще натрупаш жар на главата му и Господ ще те възнагради” (Притчи 25:21, 22). Вместо да го отпратиш и да го държиш гладен, нахрани го. Ти пожертвай нещо, за да го спечелиш. И ние някога сме били нечестиви и зли и сме наранявали хората и ако Бог не беше проявил милост към нас, никога нямаше да сме се примирили с Него.

В Псалмите често се среща изразът „Бог е благ”, какво означава това?

Бог е добър и милостта му трае до века. Това е една морална характеристика на Бога, която разкрива и Неговата морална красота. Добротата е вид красота. Тя се изразява в това, че Бог върши добро на хората и както виждаме от Словото, прави слънцето да изгрява и над добрите, и над лошите. Неговата доброта надхвърля нашите схващания и мерки. Добротата Му се изразява в Неговата милост към нас. Когато се говори за милост, това е заветната милост, заветната благодат, която Той има към Своя народ. Въпреки че не заслужаваме, получаваме благословенията на завета по милост, а не по заслуги.

В Новия завет има случай, когато Исус отговаря на един човек, който Го нарича „учителю благи” с думите: „Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог” (Лука 18:19). Какво има предвид Христос?

В контекста трябва да се види за какво идва този човек при Христос, защо Го търси и какво очаква от Него. Хората често не разбират в какво се състои благостта и добротата на Бога, понеже Го търсят, защото нахранва множествата с риби, и те очакват, че като стане Месия, повече няма да се работи. За тях това е добротата – да ти се дава всичко наготово. Божията благост надхвърля нашите представи. Христос атакува човешкото разбиране за благост, че ако Бог е добър, ние винаги ще имаме богатство, няма да имаме проблеми, няма да имаме скърби, няма да имаме трудности, защото Бог е с нас. Да, обаче не е така. Скърбите са част от Неговата доброта, дисциплината е част от Неговата обич към нас, но това не се разбира от мнозина.

Когато сме добри и благи, ние подражаваме на Бога. Това добра мотивация ли е за християнина да бъде добър?

Ние няма как просто ето така да се напънем и да бъдем добри. Ставаме като Христос, като Му позволяваме да се проявява в нас. Нашата естествена плътска реакция е да не сме добри. Тук не става въпрос да се опитаме, да се напънем и – хоп – да станем благи, но става въпрос да търсим Божието присъствие, да се подлагаме на Неговото действие, да Му позволяваме да работи в нас и така този плод да се увеличава. Иначе, ако решим просто така да имитираме външно, няма да стане. Когато се говори да бъдем подражатели на Христос и ап. Павел, се има предвид да носим същия дух, който изгражда духовния човек и води до раждането на плодове. Това е тънкостта, защото много хора искат да бъдат добри, но при първия конфликт се оказва, че не могат да са добри. Когато ние се доверим на Бога, когато Го поканим да живее в нас, когато избираме да се изпълваме с Него, с Неговото Слово, с Неговите мисли, тогава започва да се ражда естествено това нещо. Когато Бог е направил обиталище в човека и той се трансформира вътрешно, тогава това става явно отвън, тогава се ражда добрият плод. Ап. Павел ни казва: „Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвите телесните действия, ще живеете. Понеже, които се управляват от Божия Дух, те са Божи синове” (Римляни 8:13, 14).