„А плодът на Духа е: милосърдие…”

Интервю на Даниела Петкова с п-р Пламен Ганчев от ЕПЦ 1 Русе

За милосърдието като проява на Духа четем в Галатяни 5:22. Защо ап. Павел включва милосърдието като плод на Духа?

Аз мисля, че милосърдието се среща и между хората в света, в който живеем. Може би това е резултат от възпитанието или пък от добротата на сърцето. Това, което липсва в тяхната проява на милосърдие, е Бог. В Новия завет ние откриваме един чудесен пример и насърчение в лицето на нашия Небесен Отец. Господ казва, че Той е милосърден и щом е нашият Баща, би трябвало да приличаме на Него. Но това не е толкова лесно. Точно в това ап. Павел вижда ролята на Святия Дух в християнския живот. Святият Дух ни помага спонтанното, емоционално решение да сме милосърдни в някой отделен частен случай да се превърне в черта на нашия характер, която да е водена не от емоция, а от дълбоко убеждение, че това е правилно поведение в конкретната ситуация.

Какво точно представлява милосърдието, как го разбира Библията и как трябва да го разбира християнинът на дело?

Има много определения, навярно някои от тях са състрадание, съчувствие, благодеяние, а аз го виждам като сърдечен отклик на загриженост към изпадналия в беда. Бих добавил и да не осъждаш виновния, а да му дадеш шанс да се поправи, да се промени и да продължи напред. Преди време бях чел в една книга, че милосърдието е любов в действие. Това определение много ми хареса, защото не става въпрос просто за едно отношение на състрадание в света около нас, но има действие. Милосърдието просто помага там, където има нужда от помощ.

Нуждае ли се този свят от милосърдие повече, отколкото преди?

Спомням си думите на нашия Господ, че сиромасите винаги ще ги има на Земята, винаги ще има нужда от помощ към хората и когато се огледам колко бедствия, колко трудности има в живота на хората и как възможностите ми са ограничени, аз виждам себе си като една капчица, като една прашинка в този свят. Това понякога демотивира хората да проявяват милосърдие, защото не виждат особен смисъл, но аз харесвам едно от определенията за това, кой е наш ближен. Това е човекът близо до нас. Можем да помагаме на този, който е близо до нас, с когото живеем, работим, с когото се срещаме на улицата, с когото имаме някакъв близък контакт. Можем да помогнем било с труда си, с блага дума, с пари или съвет, защо не и само един насърчителен поглед според неговата нужда, а и според нашите възможности. Мисля, че за милосърдието не бива да има граници. То трябва да прескочи етническите, религиозните, възрастовите различия и да помага там, където това е необходимо.

Каква трябва да е мотивацията на християнина да проявява милосърдие?

Ние самите сме християни, които се молим на Бога всеки ден и всеки ден очакваме Неговата проява на любов, изразена в конкретни действия към нас. Това е една от причините да сме мотивирани, защото, щом Бог показва Своята благост, милосърдие към нас, съвсем нормално е като Негови деца ние също да сме милосърдни. Всеки човек като личност, като Божие създание е ценен и заслужава да му се помогне. От друга страна, когато някой е новороден и в гърдите му тупти едно добро сърце, съвсем нормално е, когато види нужда от помощ около себе си, да протегне ръка и да помогне. Бях чел една история: попитали веднъж Сократ защо хората са толкова лоши, а той отговорил, че е така, защото никой не иска да бъде добър към другите, преди те да станат добри към него. Неговият отговор ми напомнят думите на нашия Господ Исус Христос за златното правило, че това, което искаме другите на нас да правят, би трябвало първо ние да го направим за тях; да бъдем активната страна, да направим първата стъпка, а и към нас някога, когато сме в нужда, ще има протегната ръка. Не можем да бъдем коравосърдечни, да бъдем безразлични. Когато показваме милост, надяваме се, че Бог също ще я покаже към нас. Той ни е насърчил да трупаме богатства на небето и милосърдието е един от начините тези богатства да се увеличават. Може би един ден, според Неговото обещание, ние ще получим нашата награда заради това, което сме направили за хората около нас.

Какви, според вас, са причините за нечувствителността към чуждото страдание у някои хора?

Аз не мога да говоря за невярващите хора, но за един християнин това е белег за лошото му духовно състояние – духовна слепота, егоизъм. Такъв човек винаги ще намери оправдание да откаже да помогне. Може би в притчата за добрия самарянин образът на левита е пример за това, какви не трябва да бъдем. Понякога сърцето на човек може да закоравее, защото във време на нужда, когато той е бил в изпитание, никой не е протегнал ръка да му помогне или пък понякога той е помагал на хора около себе си, но те са злоупотребили с неговото милосърдие, или не е срещал благодарност. Това са неща, които понякога затварят сърцето да показва милосърдие към другите. Не считам, че това е правилно. Би трябвало сърцата ни да бъдат отворени и предразположени да откликнат с помощ.

Как бихте коментирали думите на Христос „милост искам, а не жертви”?

В Израел вероятно за да угодят на Бога са считали, че жертвоприношенията са ценно и важно нещо. Господ казва, че милостта е много по-ценна и тя трябва да се проявява в живота на хората.

Какво може да ни кажете за Христовия пример за милосърдие?

Аз мисля, че както в много други отношения, така и в това Той е примерът за милосърдие. Неведнъж очите Му са били насълзени, а сърцето Му – свито от болката на другите и това, което виждам в Евангелията, е, че милостта Му предхожда молбата на човека в нужда. Той не чака да бъде молен, а вижда какъв е проблемът и отива, за да помогне. Няма случай, в който Господ да каже: сега имам работа, ангажиран Съм, изморен Съм. Той откликва на всеки един повик. В моето съзнание се е запечатал случаят с вдовицата от град Наин. Тя погребва мъжа си, а след това отвежда с носилката своя син към гробището. Христос среща това погребално шествие, обръща се към тази нещастна майка и съпруга и казва: „Недей да плачеш” (Лука 7:13). Тогава възкресява сина и го връща на майка му. Това е милост. Той изтрива сълзите на тази жена и показва милосърдието така, както и ние трябва да я показваме на дело. Да не чакаме другите да ни молят и да се надяват, а да бъдем готови. Да виждаме нуждата и да бързаме да помогнем. Плодът на Духа не може да бъде отделен и милосърдието е пряко свързано с любовта. Господ казва, че по това ще познаят всички, „че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си”. Тя трябва да се проявява не само между нас, но и към хората, към нашите ближни, защото точно това е свидетелството ни в кого сме повярвали и за истинността и искреността на нашата вяра. В своето послание Яков пише, че вярата, отделена от дела, е мъртва и точно в този смисъл благодеянията, милостта, милосърдието са тези, които свидетелстват, че в сърцето на християнина тупти една жива, истинска вяра. Бих искал да завърша с един насърчителен стих от Притчи 19:17: „Който показва милост към бедния, заема на Господа и Той ще му въздаде за благодеянието му”. Бог вижда, Бог помни и Той не остава длъжник на никой, който е показал милост. Той знае как да ни зарадва и благослови. Милосърдието носи радост и удовлетворение и прославя Бога.