Вторник, 07.02.2023

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

„А плодът на Духа е: кротост…”

Main Pic
Публикувана: 27.07.2012
Автор: ЕВ
Прочетена: 2898
Коментари: 0

Интервю на Даниела Петкова с п-р Владимир Тодоров, Евангелска методистка епископална църква, София

 

Защо ап. Павел поставя кротостта наред с любовта, мира, дълготърпението?

Плодът на Духа е организиран в три големи групи: първата включва любовта, радостта и мира, които са насочени към Бога; втората група – дълготърпение, благост и милосърдие, които са насочени към хората около нас, а третата е към самия себе си. Човек трябва да работи в тези три аспекта: в отношенията си към Бога, към ближния и към себе си. Кротостта се отнася до вътрешното състояние на човека. Питал съм се кое е нещото, което противоречи на кротостта, и от Библията разбирам, че това е гневът. Ако човек е гневен и постоянно разгневен на всичко и на всички и казва, че е християнин, значи има нещо, което не е наред с него. Истинският християнин се старае да не се гневи.

 

Как изглежда кротостта на християнина – да ходиш с наведена глава и да си тихичък ли?

Не бих казал. Аз никога не съм харесвал християните, които лицемерно изглеждат смирени и кротки, а вътре в себе си таят всякаква омраза и гняв към всичко. Кротостта е състояние на Духа. Тя е един дълбок вътрешен мир, който позволява на човека да приеме всички удари, които хората му отправят, без да им се гневи.

 

Лесно ли е християнинът да се самозаблуди, че е кротък?

Да, лесно е, защото човек може да иска да бъде кротък, тъй като така е писано в Библията, но това не е истинската кротост. Истинската кротост извира отвътре, от промененото сърце и променения живот. В Библията има много примери за кротост, например за Мойсей се казва, че е бил най-кроткият човек от всички хора на Земята, но Мойсей се разгневява на хората, когато вижда златното теле и хвърля плочите например. Кротостта на Мойсей беше по отношение на всички онези удари, които хората му отправяха, а те не бяха малко. Постоянно имаше оплаквания – защо ги е извел от Египет, защо са изоставили спокойствието си и храната там. Мойсей се разгневява на хората само по отношение на Бога. Тук трябва да се направи разлика. Ако се засегне Бог, тогава хората от Библията се разгневяват. А по отношение на себе си те търпят и приемат. Мойсей не се сърди дори когато брат му и сестра му въстават против него. Мойсей приема нещата и дори се моли за хората.

 

Как се очаква християнинът да реагира в напрегнати ситуации?

Бих казал – адекватно. Зависи от ситуацията, човек може да претърпява неща, насочени лично срещу него, но същевременно не трябва да губи достойнството си. Когато се засегне вярата и Бог, тогава човек трябва да реагира достатъчно остро, за да постави ясна граница. Християнинът не е изтривалка на хората. Той може да бъде кротък, да обича хората, да е смирен, но същевременно трябва да отстоява позицията си на християнин. Християнството е радикална религия. Нашето съвремие не обича този термин – радикална религия. Християнството е радикална религия или вяра, защото само чрез Исус Христос има спасение. Когато се засегнат основните истини на християнството, християнинът не бива да мълчи. Това не е кротост. Това е страх. В днешно време има и страх от благовестието. Съвременното християнско общество започва да живее само за себе си, да сме християни само в църквите си. Но християнинът не може да бъде християнин сам за себе си. Той трябва да споделя вярата си и да говори за това, кой е Бог.

 

Има ли ситуации, в които на християнина му е позволено да се гневи?

Гневът на християнина трябва да бъде справедлив и конструктивен. Християните могат да се гневят и това го виждаме и в Библията на много места. Исус Христос се гневи, библейските хора се гневят, но те се гневят единствено по отношение на греха, а не на хората. Ако ние се гневим, не бива да изпадаме в едно празно приказване. Въпросът е, след като съм се разгневил, какво правя? Какво правя, за да се промени тази ситуация? Ние често упрекваме хората за много неща, говорим за грешниците и ги сочим с пръст, но малко правим за тях. Има едно християнско клише, което казва, че Бог не мрази грешника, а греха. И ние трябва да се гневим само на греха и това, което грехът причинява в този свят, но никога към хората, защото и ние сме били в същото положение.

Следва продължение

 

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
Books-bg
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg