„А плодът на Духа е: кротост…” (2)

Втора част

Интервю на Даниела Петкова с п-р Владимир Тодоров, Евангелска методистка епископална църква, София

Има ли връзка между кротостта и смирението?

Те са свързани и не могат да съществуват отделно. Не може да има кротост без смирение, нито пък смирение без кротост. Ако човек е кротък, той ще бъде и смирен. Ние не сме смирени, защото Бог така е казал, а защото осъзнаваме кои сме ние и Кой е Бог и какво Исус Христос е направил за нас.

Давид казва в Псалм 131:2: „Наистина аз укротих и успокоих душата си; като отбито дете при майка си, така душата ми е при мен като отбито дете”. Това ли е един вид настройката на кроткия дух?

Човек е истински спокоен, когато е при Бога. Когато едно малко дете е далече от майка си и е гладно, то плаче. Самият допир до майката му дава спокойствие и мир. Това е положението на човека. Когато сме далече от Бога, сме разгневени на целия свят, а когато сме при Бога и усещаме присъствието му, тогава кротостта и смирението идват от само себе си. Близостта на Бога променя човека, не с нашите собствени сили. Ние не можем сами да изработим плода на Духа. Колкото и да поливаме и да насърчаваме дървото расте, плод се ражда само когато сме близо до Бога.

Интересен пример от историята е папа Лъв, който спасява Рим от опожаряване. Когато Атила стига до Рим, той вече е опожарил зад себе си 500 града. Тогава папа Лъв отива при него и със смирен дух му казва: „Ти победи цялата вселена, победи сега себе си, не унищожавай нашия град”. Атила не унищожава Рим. Това е силата на кротостта. Друг интересен пример е Дитрих Бонхефер, който е един от известните пастори, борили се срещу Хитлер. Той участва в заговор за убийството на Хитлер – нещо, което е немислимо за един християнин. Обаче той казва, че не може да допусне това зло, като вижда какво ще причини на целия свят. Понякога християнинът е принуден да реагира по този начин, въпреки че плодът на Духа е кротост. Има обаче ситуации, в които тривиалните решения не важат. Нещата невинаги са с плюс и минус, нито пък винаги са леки и лесни за решаване. Понякога се налага да решаваме радикално. Дитрих Бонхефер плаща с живота си. Той загива в концентрационен лагер само няколко дни преди края на войната. Впечатляващо е какво този човек е преживял заради своето решение, което е взел с пълната увереност пред Бога.

Какви са обещанията в Библията за кротките?

В Стария и в Новия завет има много обещания. В книгата на пророк Софония 2:3 се казва: „Търсете Господа, всички кротки на земята, които извършвате волята Му; търсете правда, търсете кротост, дано бъдете покрити в деня на гнева Господен”; ІІ Тимотей 2:25: „С кротост да увещава противниците, та дано Бог да им даде покаяние, за да познаят истината” – тази кротост е насочена към нашите противници, за да могат те да получат покаяние. Псалм 10:177: „Господи, послушал си желанието на кротките; ще утвърдиш сърцето им, ще направиш внимателно ухото Си” – Господ чува желанието на кротките. Псалм 37:11: „Кротките ще наследят земята и ще се наслаждават на изобилен мир”. Това е, което казва Исус в Матей 5:5: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята”. Това обещание се касае както сега в този свят, така и в бъдещата земя. Обикновено този израз се е използвал за Обетованата земя. Присъстват и двата аспекта – че на кротките Бог им дава всичко необходимо тук, на тази Земя, и същевременно и в бъдещата: Псалм 25:9: „Ще води кротките с правда и ще научи кротките на пътя Си”; Псалм 147:6: „Господ укрепява кротките, а нечестивите унижава до земята”; Псалм 149:4: „Защото Господ има благоволение към народа Си; ще украси кротките с победа”. Ще завърша с Исая 29:19: „Кротките също ще умножат радостта си в Господа и сиромасите между хората ще се развеселят в Светия Израилев”.

От пасажите, които цитирахте, оставам с впечатление, че Господ е с кротките, те не са сами.

Да, така е, но ние като християни трябва да полагаме усилия да слушаме Божия глас и да стоим близо до Него. Бог е направил всичко необходимо, за да достигне до нас, и очаква нашия отговор – да или не. Не бива да се заблуждаваме, че решението да следваме Бога се взема веднъж в живота. Покаянието се случва веднъж, но решението да сме близо до Бога се взима всеки ден, защото този свят прави всичко възможно да ни отдалечи от Бога. Близостта до Бога ни прави кротки, смирени, прави ни истински християни. Нека да бъдем кротки, но да бъдем преди всичко християни, а това означава да вършим Божията воля, да следваме Бога и да бъдем верни на Бога във всяка една стъпка. Нека хората да разпознават Исус Христос в живота ни и да бъде явно какво Той е направил за нас.