„А плодът на Духа е: себеобуздание...”

Интервю на Даниела Петкова с п-р Георги Гърдев от Евангелската баптистка църква, Казанлък

Какво е значението на думата ‘себеобуздание’ според Библията?

Терминът ‘себеобуздание’ на съвременен език означава ‘самоконтрол’. Смисълът на тази дума в Библията се състои в това човек да живее по такъв начин, че да не е контролиран от страстите на плътта, от желанието на очите или от човешката гордост, а да е контролиран от Божия Дух. Библията набляга именно на това: да правим всяко нещо за Господа, а не за себе си. Ние, християните, се сблъскваме най-често с три сили, които ни контролират – нашите страсти, желания и гордост. Именно това са нещата, които да контролираме и себеобуздаваме в нас от гледна точка на Библията.

И християните, и тези, които не вярват в Христос, възприемат самоконтрола по различен начин. Хубавото обаче е, че всички имат разбирането, че трябва да има самоконтрол. Много хора прибягват към диети, спират да пият, да пушат... От религиозна гледна точка някои хора става аскети. Това е екстремна форма на самоконтрол, при която подлагаш тялото си на невероятни ограничения. От друга религиозна гледна точка, някои хора стават легалисти. Подчиняват се на религиозни обичаи, табута. Те мислят, че това е доказателството, че имат самоконтрол.

Проблемът при този вид самоконтрол е, че плътта се опитва да победи плътта. Това е чуждо на библейското разбиране за себеобузданието.

Самоконтролът не е нещо положително или отрицателно. Някои хора като кажат „себеобуздание”, разбират, че не трябва да се правят определени неща. Всъщност себеобузданието означава и да правиш някои добри неща. Например да си чувствителен към Божите пътища – да знаеш кои са Божите неща. Точно това се казва в Ефесяни, глава 2: „пътищата, които Господ отнапред е определил да ходим”. Господ ни е дал мъдрост, с която идва огромна отговорност. С тази мъдрост можем и да проклинаме, и да благославяме. Библейското виждане за самоконтрол е точно това – дали ще прокълна някого, или ще го благословя.

Самоконтролът е свързан и с това, да сме сигурни кои са Божите неща, докато живеем в този свят. Светът казва, че нищо не е сигурно, и това, което ти считаш за правилно, то е правилното. Затова казвам, че самоконтролът не е само да не правиш лоши неща, а и да се научиш да правиш правилните неща. Това е според Библията.

Вие казахте „да се въздържиш да не прокълнеш човека”. Означава ли това, че себеобузданието има връзка с волята?

Точно така. Човек трябва да има воля, но заедно с това да знае, че изцяло разчита на Господа. В моята църква има много хора, които се отказват от пушене и пиене, но някои от тях след година отново се връщат към старите си навици. В разговор с тях разбирам, че те са разчитали изцяло на волята си, но не и на Божията помощ. Така че трябва да искаме от Господ да ни дава силата за самоконтрол и доколкото зависи от нас, когато знаем, че нещо не е правилно, да го избягваме, но с Господната сила. Иначе сами можем да опитаме, да успеем една година, но накрая ще пропаднем.

Значи, според вас, себеобузданието се постига с Божията помощ?

Да, и с Божията помощ, и с решение от наша страна. Нужно е ние да решим да спрем да правим вредните неща и да поискаме Божията помощ.

Примерът, за който се сещам, е следният: когато човек е болен, той отива при лекаря и има добри резултати само когато избере да разчита изцяло на помощта на лекаря. И при християнина е така – първо трябва да осъзнае, че има нещо нередно у него, да упражни самоконтрола си, за да отиде при Бог, а оттам нататък да упражни същия този самоконтрол, за да разчита на рецептите, които Господ ще му открие.

Нека сега да поговорим за себеобуданието като проява на Духа. В Галатяни 5:22 апостол Павел споменава себеобузданието. То е на последно място в списъка, но предполагам, че не е последно по важност.

Ако се замислим, може би себеобузданието е един от най-важните плодове на Духа. Останалите осем плода имат връзка с нашето взаимоотношение с други хора, докато себеобузданието е свързано със самите нас. Исус много често казва в Притчи, че лошо не е това, които произлиза отвън, а лошото произлиза от самия човек. Затова мисля, че самоконтролът е едно от първите неща, които един християнин трябва да започне да упражнява. Важно е да можеш да контролираш не само себе си, но и нещата, които Бог ти е поверил да вършиш.

Какво означава изразът „плод на Духа”? Нещо полезно ли е? Какво е?

Интересното е, че ап. Павел казва „плод на Духа”, а изведнъж изброява девет. Би следвало да се каже „плодовете”. Но Божието Слово е ясно, защото казва, че трябва да имаме всичките тези плодове, които се състоят от всичките девет неща. Плодът на Духа е видимото доказателство, че сме Божи хора. Исус казва: „по плодовете им ще ги познаете”.

Плодовете могат ли да се разглеждат като черти на характера?

От една страна – може, от друга страна – всяка една черта на християнина трябва да произхожда от Божия характер. Например първият плод на Духа е любов. Ако не познаваме Божията любов, няма как да показваме любов. Ние сме отражение на това, което Господ ни дава чрез Духа. Бог го дава в нас и очаква същият плод да произлезе и от нас. За да расте плодът, трябва да се подхранва. Аз вярвам, че човешкият характер е точно по този начин. Ако си поставим за цел да сме винаги с Господа, плодът, който Самият Той е вкарал в нас, ще стане голям и хубав.

Следва продължение