Въпроси без правилен отговор

Понякога чуваш гласа си, повтаряш научените наизуст желания, оглеждаш се, дърпаш дните да вървят по-бързо... но отговор не идва. Поглеждаш – пощенската кутия е налице и името ти ясно е написано. Телефонът ти работи, пукнатини във виртуалните връзки няма. Все повече ставаш виртуален! Свободен си всеки миг за връзка – денем и нощем. Ушите ти са почистени и отворени! Ще чуеш и шепота!

Всъщност дали Той ме чува? Наясно ли е колко важно е за мен да получа исканото? Сеща ли се, че Неговото и човешкото време се разминават... пита се егото – от ден на ден все по-добър ученик в овладяване на егоизма. Наблюдава местенето на стрелките на големия стенен часовник, сверява точността на минутите ту с мобилния телефон, после с новините по телевизията... времето е наред. Кой се бави?

Дали Господ се движи с най-модерната кола, или използва все още говорещи магарета... или за най-сигурно ходи пеша... О, Той разполага с милиони ангели и те ще разтръбят очакваната хубава новина! Защо хубава ли? Ами разбираемо и напълно естествено! Един молещ се човек настоява и е нетърпелив за добри вести! Кой жадува банални и обикновени неща. Заслужавам най-светлото и скъпото!

Тази вечер човекът е още по-настоятелен. Увеличава с половин час призивите да стане притежател на мечтата си – да я държи в ръцете, да я ухажва и да се възхищава, да е щастлив. Обещава, че ще е благодарен! Полага му се! Нали вярва и изповядва, че е победител. Нали припява рефрена, че е силен и смел. Не потретва ли, че Бог го обича? А любовта дарява, любовта отвръща на вниманието с жестове. Любовта е щедрост...

Мечтата не идва. Времето натежава. Дните са свещи, които не изгарят, а светят още по-силно и влудяващо. Четеш и се чудиш какво става. Започват да те дразнят усмихнатите погледи на познатите, които подскачат като врабци, че са получили отговор на молбите си. Пеят твърде високо! Без капчица дискретност и милост! А ти? Ти неправилно ли зададе въпроса си, правописна грешка ли допусна, когато изричаше искането си... Може би прекаляваш с фантазиите си, с тормоза над сънищата. Изплъзва ти се. Мечтата ти е риба, която намира винаги как да се отклони и да не попадне в ръцете ти. Неправилно ли прецени ситуацията, самозалъга ли се, сравнението и умножението с другите ти сложи перде в очите... дано е временно! Но ти си един голям човек и можеш да носиш точно толкова, колкото си пожелал. Искаш, защото е казано „Искайте...“. Да не би да има вече назначен пазач на желанията и те да се проверяват най-прецизно... Но нали в Божия склад недостиг не е познат.

Разминаване – светва за миг лампичката на съвестта. Живееш в суетен свят, свят на реклама и шумолящи опаковки, светът се е наредил на опашка и те превзема с търпението на пчелата и мравката. А ти, ти си най-нетърпеливият. Ако те оценяваха... Търпението за теб е експонат от музея на Средните векове. Светът, заврял се в теб, светът, излизащ от очите и понякога от устата ти... не се пресича с думите, които четеш и произнасяш, когато влизаш в тайната си стаичка. Сравни какво си мечтаеш и не жадуваш ли подобно на познатите ти, които са чули за Бог, но са останали жадни и гладни. Обиколката на земния цирк и арената му, пренаселена с лъжи и наддавания, защо се напъва да се вмести в мястото отляво, което тупка и честичко те стряска заради ритъма си... Опитваш се да си християнин, а си грабнал лъжица, вилица и нож, и стол си придърпал към друга трапеза. Там храната се плаща на друга цена и също има условия и правила.

Защо не получавам заслужено си, стряскаш нощите на пеперудите и ходещите по покривите влюбени котки, защо устата се израниха от говорене, а тишината става някак мрачна и непроходима, защо се чувствам още повече сам...

Една силна и голяма доза съмнения и самота ще те отрезви. След болката обикновено идва просветлението, разбирането и отговорите на въпросите, които не са се загубили, не са откраднати, а най-сетне се строполяват в краката ти и ти… ти изведнъж се радваш на мълчанието им. Това, което измолваш, най-доброто ли е за теб, по мярка ли ти е, ще ти отива ли, или ще се слееш, ще заприличаш на останалите... Не питай тълковника на сънища, виртуалната гледачка на кафе или стотиците приятели, чиито лица даже не знаеш истинските ли са... Влез в своята стаичка и започни наново.