За Джон Роналд Руел Толкин

Интервю на Габриела Николова с филолога Андрей Неделчев за творчеството и вярата на Джон Роналд Руел Толкин

Толкин е един изключително популярен автор, но по-малко е известен фактът, че той е дълбоко посветен вярващ християнин. Бихте ли ни разказали малко повече за това, как израства и се формира християнският му мироглед?

Той се ражда в края на ХIХ в. в Южна Африка, но там прекарва само 3 години от живота си. Баща му е бил мениджър на банков клон. Решават да се преместят в Англия. Първо се мести майката с двете деца и се очаква бащата да отиде при тях. Междувременно той заболява и умира, така че Джон вижда баща си за последно на тригодишна възраст. Израства без баща. Имат финансови трудности в Англия и нещата се усложняват, когато майката приема католицизма. Цялото семейство, което е протестантско, я отхвърля. Само един от чичовците на Джон продължава да им помага. Това е причината да израснат в сравнителна бедност. Принудени са да потърсят по-евтино място за живеене и първоначално се местят в Бирмингам, но за да си позволят квартира, отиват в малко селце в близост до града. Оттам идва и идеята за Графството. Израснал е сред природата и това донякъде обяснява темите за творението и за машините на големия град, които са в силен контраст в творчеството му.

Той израства под влиянието на майка си и нейната католическа вяра?

Да, майка му започва да ги води с брат му от много рано в католическа църква. Двамата братя приемат вярата с отворени обятия. В самото начало се свързват с добри приятели католици и свещеници. Майка им умира рано, Джон е бил на около 10 години. Един от техните настойници става свещеникът, който я е изповядвал.

Той претърпява много загуби на близки хора в живота си. По-късно губи и двамата си най-близки приятели от колежа. С тях той сформира Чаеното баровианско общество, след което те са приети в много известни университети. Тримата участват на фронта на Първата световна война. Двамата му приятели умират, а той се разболява. Това оказва ли влияние върху творчеството и вярата му?

Със сигурност оказват влияние. Самият Толкин се изказва много критично към психологическия подход като критика на дадено творчеството. Той казва, че творбата трябва да се разглежда сама по себе си. Но със сигурност той от най-ранна възраст е запознат с реалността на смъртта и това, че близките ти няма да бъдат вечно с теб на тази Земя. По тази причина някои се опитват да открият тъмна нотка в творчеството му. Познатите и приятелите му казват, че е бил доста лъчезарен човек. Той е един добър реалист, който е наясно, че на тази Земя има скръб, животът е труден, но в същото време има надежда и един ден нещата да се оправят, което виждаме и във „Властелинът на пръстените“.

По-късно, когато отива като професор в Оксфорд, той е един от основателите на известната група на инклингите, в която участва и Клайв Стейпълз Луис. Разкажете ни повече за групата, за нравите в това общество и приятелството му с К. С. Луис?

Интересно е, че преди групата на инклингите има друга група, която Толкин в действителност основава. Там са чели северни митове – исландските саги и т.н. Когато се запознава с Луис, по-скоро той е основният двигател на инклингите. Луис описва Толкин след първите си срещи като симпатичен човек, но и че не би му бил излишен един пердах. Струвал му се малко горд. Толкин е малко по-възрастен от Луис. Самият Толкин намира в лицето на Луис страхотен слушател и насърчител. Луис е първият, на когото Толкин чете „Силмарилион“ – най-известната му творба, която пише цял живот и излиза след смъртта му. Самият Толкин казва, че ако не е било насърчението на Луис, вероятно „Хобит“ и „Властелинът на пръстените“ не биха видели бял свят – би ги написал, но не би ги издал.

А дали са си влияели по отношение на вярата?

Самият Луис казва, че е приел християнството заради разговор с Толкин и Хюго Дайсън, също един от членовете на клуба. След като големият поврат идва няколко години по-рано, когато Луис преминава от агностицизма, в който има двоумение, дали има Бог, към вяра, че наистина Той съществува. Но същевременно не приема християнския Бог, защото счита християнството за наивно и твърде повърхностно. Но е обожавал старинни митове. В разговора с Толкин и Хюго Дайсън те и двамата защитават идеята, че митовете не са просто една измислица. Те приемат митовете като истории, с които хората са се опитвали да обяснят битието. В тях има страшно много истина – не фактологическа, а истина за същността на нещата. Всъщност тезата, която те защитават, е, че при християнството един подобен мит почива на факти – митът става реалност и особено с факта на Исусовото въплъщение и Възкресение.

При Луис по-забележимо можем да видим християнски мотиви и символи, но за Толкин много критици и читатели се чудят как съвместява християнската вяра с приказните сюжети, магии и магьосници. Можем ли да говорим за някакви християнски символи в неговото творчество?

Всеки, който има едно дълбоко разбиране за християнството, когато чете творбите на Толкин, необратимо забелязва символите. Забелязва, че новият свят, който той създава, има страхотна връзка с християнския мироглед. В „Силмарилион“ имаме сътворение и там виждаме разбирането за мита – как точно са се случили нещата, има по-малко значение от това, какво се е случило зад подробностите. Да, в „Силмарилион“ го няма Бог, Който сътворява света за шест дни, но имаме Илуватар, който пее и по този начин всичко се появява. Всеки, който е чел Битие, би могъл да види паралелите. За разлика от Луис Толкин никога не се е опитвал да проповядва. Това е естествен израз на светогледа му, че творбите му пресъздават християнския разказ за света. За него всяко творчество пресъздава реалността, дори с езика на мита.

Следва продължение