Какво мислят другите за мен?

Какво би се случило, ако можехме да надникнем в съзнанието на хора? Но не за да разберем техните тайни, а за да узнаем какво мислят за нас.

Все по-често можем да чуем изрази като: „Не ме интересува какво мислят другите за мен!” Но ние не живеем на самотен остров и не сме единствените обитатели. Когато стане въпрос за другите, често сме настроени в защитна позиция. „Те не ме познават, ако знаеха какъв човек съм, нямаше да мислят така или щяха да...“. Всъщност много пъти ние не осъзнаваме, че това, което показваме на хората, това и виждат те.

Не се интересуваме от мнението на другите, но защо да го правим, след като другите са ... Какви са те? Всички ли са такива, за каквито ги мислим? Не, разбира се! Имаме приятели, за които не бихме казали нищо лошо. Те ни обичат и разбират и ние тях. Ние няма да говорим за мнението на другите като манипулативна сила. Ще насочим вниманието си към мнението, което ние създаваме в другите.

Колкото и добри хора да сме, ако отидем на работното си място с мръсни дрехи, на всекиго ще му направи впечатление, нали? Ако човек поддържа лоша хигиена – също! Дори ако е изнервен, все някой ще го забележи.

Но нали няма никакво значение какво си мислят другите за нас, защо да обръщаме внимание на всичко това? Всеки един човек, който уважава себе си, би имал елементарни хигиенни навици. Това е важно, понеже ние живеем сред хора.

„Мен не ме интересува какво мислят другите за мен, а какво Бог казва за мен“. Това е абсолютна истина, но много пъти сякаш си измиваме ръцете с нея. Апостол Павел на различни места в посланията си пише за взаимоотношенията на вярващите с „външните“ (І Сол. 4:12). Под външни апостолът разбира нехристияните. Не е ли достатъчно да градим добро мнение само сред християните? Той е искал вярващите да не забравят, че светът ги наблюдава. Стотникът Корнилий е пример за нас. За него се казва, че той е „човек праведен и който се бои от Бога, и с добро име между целия юдейски народ“ (ДА 10:22). Ние трябва да си напомним, че сме призовани да бъдем „солта на земята“, „светлината на света“, „град, поставен на хълм“ (Мат. 5). За да бъдем всичко това, то ние не можем да живеем като отшелници, нито да бъдем егоисти. Нормално е всеки един човек да има подобаващо мнение за себе си, но мнението на другите също е важно. Ако ние сме призовани да занесем Благата вест в този погиващ свят, то тогава е важно да изградим добро мнение в очите на хората.

Една от най-големите грешки, които могат да отблъснат хората от нас, е фарисейската религиозност. Егоцентричният подход на просветения към погиващите, грешни, глупави хора е изгубил достатъчно човешки души. Вживяването на учител и третирането на всички други като непросветени ученици са отвратили много хора от християнството. Невежеството и религиозността са нанесли тежки удари върху човечеството. Затова е логично да си зададем въпроса, защо хората не искат да повярват на това, което казваме. Ако един човек не се държи нормално в обществото, няма значение какво вероизповедание има, то той няма да бъде приет.

"Отнасяйте се с мъдрост към външните, като използвате благовремието“ (Кол. 4:5). „Интересува ме само какво мисли Бог за мен“ са думи на човек, който, изглежда, няма намерение да споделя вярата си с останалите. „Аз съм си такъв – който иска, да ме харесва какъвто съм, но заради другите няма да се променя“. Още едно оправдание от рода на „Аз съм винаги прав“. Но дали това е истината? Можем ли да приемем, че това могат да бъдат думи на християнин, който обича другите? По-скоро са слова на човек, който е създал свой свят и общува с останалите по задължение. Ние обичаме приятелите си и ги допускаме близо до себе си, но нека си признаем, че не само пред тях трябва да бъдем пример. Какво да кажем за съседа, който живее до нас, или продавачката от близкия магазин, при която пазаруваме всеки ден? Как ще представим вярата си в Бога на тези хора? Можем ли да допуснем да се държим нелепо, да изглеждаме непристойно, думите ни да бъдат неучтиви?

Нали точно ние сме „светлината на света“, ако в нас не видят нещо различно, какви християни ще сме?

За жалост все по-голяма сила набира тенденцията да сме като останалите, сякаш нищо не ни отличава от тях. Нормално е и да бъдем повлияни в отношението си към другите. „Кой го интересува какви дрехи нося, след като на мен ми харесват тези?“; „Аз съм свободен човек и мога да правя каквото си искам“. Да живееш за себе си, е пълната противоположност на това „да обичаш ближния като себе си“ (Мат. 22:39). Ето това е идеологията на света. Точно оттам идва и безразличието, пренебрежението, отхвърлянето. Искам да спомена две от най-разпространените грешки, които правим. Първата – това е желанието да контролираме другите. Един копнеж, който води своето начало от покварената човешка природа. Но какво общо има това с нашата тема за мнението на другите? Хората биха ни гледали с други очи, ако са ни подчинени и сме изградили авторитет на диктатори. За другата грешка говори д-р Марта Стаут: „Знаем, че съществува безкрайна опасност в решението, че Другият е нещо по-долно от човек: другият пол, другата раса, чужденецът, „врагът“.

Някои християни изпадат в следната крайност, като мислят, че те са повече хора от останалите. Дори имат високото мнение за себе си, че са царски деца, понеже Господ е Царят на царете. Бих го приел, ако не откривах нотки на гордост, ако такива хора не се отнасяха към другите като към втора ръка. Това, че ние сме повярвали в Бога и сега Той е наш Господ и Спасител, не ни прави повече хора. Това, че сме познали истината и спасението, не е причина да обиждаме другите като глупави, слепи, заблудени и т.н. Добре е да си спомним, че е имало време, когато и ние сме били като тях, а Христос е умрял за всички хора, не само за нас.

Не на последно място е добре да погледнем към характера си, навиците, които имаме, думите, които употребяваме. Можем да се замислим дали има неща в нас, които можем да променим. Всеки е наясно, че винаги има какво да се усъвършенства, но истината е, че това може да повлияе и на околните. Хората не са спрели да забелязват добротата, честността, учтивостта, верността, искреността и пр. Добродетелите ни могат да отворят врати пред нас и ние да бъдем добър пример пред останалите.

„Вие сте светлината на света. Град, поставен на хълм, не може да се укрие“ (Мат. 5:14).