Как най-бързо и най-сигурно да се провалиш: Падналите герои

„От високо се пада лесно“.

„Който си мисли, че стои, да внимава да не падне“.

Това са част от мислите, за които се сетих, когато четох за признанията на Ланс Армстронг пред Опра Уинфри.

Обичам много спорта. Един от любимите ми е колоезденето. Влюбих се в този спорт покрай най-голямото колоездачно състезание – Обиколката на Франция, най-трудното и престижно в света. Продължава 21 дни и включва изминаването на десетки хиляди километри, изкачването на страховити планински върхове и съревнованието с над 180 състезатели.

Харесах този спорт и благодарение на Ланс Армстронг. Гледал съм 7-те му поредни победи в обиколката. Възхищавал съм му се и си признавам, че той беше моят герой. Не вярвах в обвиненията срещу него. Отхвърлях ги като невъзможни дори когато 12-те му бивши съотборници свидетелстваха срещу него.

За съжаление Ланс Армстронг е поредният провалил се заради своите амбиции за власт, слава и пари… Заболя ме, когато научих истината за него. Поредният паднал герой!

Случаят с американеца ми напомни за един библейски персонаж, който също беше герой за много хора. Саул – първият цар на Израел. Спомнете си как народът пожела вместо синовете на Самуил, които „се отклониха след сребролюбието и вземаха подкуп, и извръщаха правосъдието“ (І Царе 8:3), да ги управлява цар, за да могат и те да бъдат „както всичките народи“ (І Царе 8:20) съдени и предвождани от него. В разговор със Самуил Бог му разкри, че народът не отхвърля Божия човек, а отхвърля Него – Твореца, за да не царува над тях (І Царе 8:7). Тогава Господ избра и посочи на Самуил кой ще бъде царят (І Царе 9:16).

Саул беше човек, който се забелязваше отдалече. Той беше син на силен и храбър човек, а и изглеждаше внушително: „отбран и твърде красив; между израилтяните нямаше човек по-красив от него; от рамената си и нагоре беше по-висок от всичките хора“ (І Царе 9:2). Въпреки това той беше свит и малък в собствените си очи (І Царе 15:17), но самомнението му бързо се промени.

Щом видяха, че „няма подобен на него между всичките хора“ (І Царе 10:24) и го помазаха за цар, хората ликуваха. Вече имаха своя нов герой, своя първи цар. След него потегли полк от силни мъже, готови да го следват навсякъде. Вярно, имаше и недоволни, но това бързо се промени. Беше нужна една победа, за да спечели сърцата на хората. По-късно за неговите подвизи пееха песни.

И когато цар Саул почти се докосваше до върха, започна падението му. Само за една година царуване забрави думите на Самуил, че за да има успех, трябва да се бои от Господа, да Му служи и слуша гласа Му, да не въстава против Божието повеление и да Го следва (І Царе 12:14).

Царят знаеше миналото на своя народ в пустинята след изхода от Египет. В І Коринтяни 10 апостол Павел разказва историята, описвайки греховете на народа, като добавя в 12-и стих: „който мисли, че стои, нека внимава да не падне“.

Повтарящото се в историите на тези, които са били на върха, които наричаме герои или „звезди“ и които са се провалили, е, че в един момент всеки от тях се е самозабравил. Спрял е да бъде „малък в собствените си очи“.

Тъжно е, че такъв е случаят с Ланс Армстронг. „Най-великият колоездач в света“ се оказа мошеник и „просто голям лъжец“, както признава сам за себе си. Според него причината да започне да взема допинг е, че след чудото с оздравяването му той станал „човек, който иска да печели на всяка цена, който е готов на всичко за победата”, който иска да контролира всичко и всички.

Причините за провала на цар Саул и изгубването на Божието благоволение, освен непокорност и непослушание, са страхът, липсата на доверие в Бог, сребролюбието…

Един друг цар на Израил също може да ни послужи като пример за това, колко е лесно да паднеш от високо (ІІ Летописи 26). Цар Озия стартира царуването си едва 16-годишен и макар на незряла за управник възраст, той вършеше това, което беше право пред Бог. Търсеше Го и се допитваше за съвет до Божия човек Захария. Докато правеше това, Бог му даваше успехи – военни, инфраструктурни и земеделски. А после, „когато стана силен, сърцето му се надигна и се отдаде на поквара; и извърши престъпление против Господа, своя Бог, като влезе в Господния храм, за да покади върху кадилния олтар“ (ІІ Летописи 26:16). Затова беше наказан от Бог да бъде прокажен до края на живота си.

Защо един успешен човек, герой на своето време, допусна толкова голямо падение? За Ланс Армстронг можем да кажем, че не познава Бог – никога не е казвал, че изцелението му от рак се дължи на Божие чудо. Но Озия вършеше това, което е право пред Бог. Докато Озия Го търсеше, Той беше с него и му даваше успехи. В един момент обаче Озия се самозабрави, стана силен и „сърцето му се надигна”. С гордостта дойде и покварата, а след нея – и проказата като заслужено наказание.

Какво означава провалът? В речника пише „пълен неуспех в някаква дейност”. Според един автор: „Въпросът не е, ако се провалиш, а когато се провалиш“. И добавя, че всички ние бъркаме, но важното е да се изправим веднъж повече, отколкото сме падали.

Най-бързо и най-лесно човек може да се провали, като се самозабрави и се възгордее (като Озия), стане голям в своите си очи (като Саул) и иска да печели на всяка цена, като е готов на всичко за победата (като Армстронг).

И все пак има ли надежда за тези, които са паднали? Може ли такъв човек да се изправи отново? Това е добра тема за дискусия...