Духовната реформа (2)

Втора част

На 31 октомври отбелязваме Деня на Реформацията, а на 1 ноември празнуваме Деня на народните будители. Това правим всяка година. Редовно си припомняме за хората, които чрез живота и делото си са пробудили нацията и човечеството. Подсещаме се как без техните усилия и копнеж нещата нямаше да са същите и още щяхме да сме в плен на средновековните традиции или под робство – физическо, политическо, морално и духовно.

Изреждаме имената на Мартин Лутер, Паисий Хилендарски, Жан Калвин, Васил Априлов, Улрих Цвингли, Васил Левски, Ян Хус, Христо Ботев… Знаем, че и в другите страни уважават хората, които са се борили за тяхната свобода и независимост.

И сега се нуждаем от разбуждане и реформиране. Обществото ни е в морална и духовна агония. Нуждаем се да бъдем разтърсени и измъкнати от разтлението и покварата на този свят. Нуждаем се светлина да освети тъмнината и да ни изкара от духовната кома.

Едва ли някой ще отрече, че съвременното общество е смъртно болно. Новините го показват… Очите ни го виждат… Сърцата ни го усещат… Смея да твърдя, че ако бъдем подложени на духовно реформиране, то ще доведе след себе си до промените, които искаме да видим.

Ако проследим големите духовни съживления в историята на човечеството, ще видим, че те са водили след себе си до промени в икономическото състояние на страната и хората, до намаляване на престъпността, до промяна в социалния климат и среда.

Преди време гледах няколко документални филма, озаглавени „Трансформация“. В тях се показваха градове и страни, в които се е случила духовна реформа. Тя е подействала както върху душите на хората, така и върху всички области, които споменах вече.

Библията ни показва, че съживлението докосва и променя духовното състояние при хората, но води до промяна и в другите аспекти на обществото. Сещам се за духовното разбуждане при юдейския цар Йезекиил. Във ІІ Летописи (29– 31) е описана духовната реформа, която 25-годишният цар започва. Той търси Бог и върши всичко от цяло сърце, като прави това, което е правилно и добро, и Бог му дава успех (ІІ Летописи 31:20–21).

Бог вижда неговата вярност и дава на него и на народа победа срещу силния враг, съпроводена от строителство и укрепване на градовете (ІІ Летописи 32). Името на царя се разнася из околните народи (ІІ Летописи 32:23).

И всичко е следствие от това, че цар Йезекиил и народът поставят Бог за ръководител (ІІ Летописи 32:22).

Имаме нужда от духовна реформа, но възможна ли е тя? Изхождайки от примерите – библейски и съвременни, можем да кажем, че промяната е възможна, когато хората смирят себе си, започнат да търсят Бог и когато Го почитат със страхопочитание, породено от любов.

Ако имаме страхопочитание към Бог, няма да си позволяваме да мразим, ругаем, нараняваме…

Ако имаме страхопочитание към Бог, няма да си позволяваме да крадем, лъжем, убиваме, подкупваме, мамим…

Ако имаме страхопочитание към Бог, няма да си позволяваме да вършим мерзости, да се допитваме до други „богове“, да следваме широкия път…

Почитането на Бог в една страна, една църква, един живот води до духовна реформация, което от своя страна ще доведе до промяна във всички аспекти на живота в едно общество.

Имаме нужда от духовна реформа, но възможна ли е тя?

Връщайки се към примера с цар Йезекиил и духовното съживление, което Бог направи чрез него, ще видим, че промяната най-често тръгва от малко на брой верни хора, които са се посветили да търсят и следват Бог.

Сърдечното желание на Йезекиил да сключи завет с Господа и призива му към свещениците да не бъдат небрежни, а да служат на Бог (ІІ Летописи 29:10–11) доведе до запалване на искра в сърцето на 14 левити, които осветиха себе си и очистиха Господния дом (ІІ Летописи 29:12–16). После този огън се принесе и при много други (ІІ Летописи 30:11–13). Разбира се, имаше съпротива и подигравки (ІІ Летописи 30:10), но това не попречи на народа да празнува, да се весели и да се покланя на Бог 14 дни.

Нуждаем се от образователна, здравна, правосъдна, икономическа реформа, но най-много се нуждаем от духовна реформация.

Бог търси верни хора, чиито сърца да пламтят като факли. Които да са готови да се смирят и да постоянстват в общение с Него и това да доведе до разпалване на още по-голям огън, който да подпали и други сърца.

Духовната реформа е необходима, но са нужни и хора-факли.

Готови ли сме да бъдем такива в ръката на Бог?