Исус умря и за тях

Наскоро попаднах на статия за Халил ал Кутуб – млад и богат саудитец, който има съпруга и две малки деца. Живее в къща в покрайнините на Рияд. Притежава луксозен джип и фондация, завършил е в САЩ. Както го описват, той живее като американец. Всъщност името му е променено от съображения за сигурност, понеже младият Халил мрази американците и предпочита да ги види мъртви. Той е „един от многото спонсори на тероризма“, който плаща на хора да взривяват „неверници“.

Причината за неговите действия: „Американците окупираха мюсюлмански страни като Афганистан и Ирак. Американското правителство носи пряка отговорност за страданията в Близкия изток“. По думите му, религията трябва да „прониква във всички сфери на живота и всеки трябва да се придържа към нея, защото тя определя всичко“. Заклел се е да научи и двете си деца да мразят американците като него.

В сайта на „Евангелски вестник“ прочетох, че друг мюсюлманин с добро социално положение – член на парламента в Малайзия, призовава масово да се изгаря Библията. Една църква там получила заплашителна бележка, в която се казва, че в неделя ще се проведе „фестивал“, посветен на изгарянето на Библията.

Ако добавим към това и големия брой страни, в които християни са подложени на преследване, мъчения и насилие от враждебно настроени мюсюлмани, то в нас може да възникне въпросът, как да се отнасяме към мюсюлманите.

Сигурно си спомняте бурните реакции на хора, изповядващи исляма, при публикуването в интернет на кадри от филма за пророка Мохамед и при отпечатването на карикатури за него в датски вестник и френско списание. Тогава те сипеха хули, обиди, закани, а други дори предприеха действия – нападаха християни и църковни сгради. В някои от тези случаи имаше и убити.

Каква е причината за гневната реакция? Може би желанието да се защитят и отмъстят за обидата, нанесена върху вярата и пророка им? Може би това, че много мюсюлмани възприемат западните страни за колонизатори, агресивно настроени към техните разбирания, обичаи и начин на живот? А може би и заради историческите спомени за Кръстоносните походи и жестокости от страна на последователите на двете религии?

Сигурно всяка от тези хипотези е вярна, но за да стигнем до корена на противопоставянето и омразата, трябва да се върнем към библейските времена и да си припомним последствията от едно погрешно решение на Авраам и Сара. В опита си „да помогнат“ на Бог да им даде наследник, Божият човек прелюбодейства със слугинята Агар и от това взаимоотношение се роди Исмаил, който по-късно, след смъртта на баща си, се засели „независим“ срещу останалите си братя (Битие 25:18). Едно грешно човешко решение доведе след себе си много болка, жестокост и смърт.

Не познавам добре Корана и ислямската религия, но познавам Библията и съм наясно, че тя говори да обичаме дори враговете си и че трябва да правим на другите това, което искаме те да правят на нас (Матей 5:47; 7:12). Но все пак понякога се изпълвам с негодувание спрямо емоционалните изблици на мюсюлмански фанатици, които са готови да унищожат всеки, който не мисли като тях.

Чувал съм, че ислямът не учи хората да мразят и да водят свещени войни. Това са учения на болни мозъци – „духовници“, които използват незнанието и трудното съществуване на много мюсюлмани, за да им създават врагове и да им обещават „пряк път” към рая в замяна на техните безсмислени саможертви.

Благодарен съм на Бог, че Той ни се разкрива като любов и ни призовава към любов не само към тези, които ни обичат, а и към онези, които ни мразят и ни вредят.

Сигурно и вие сте се сблъсквали с подобно отношение. Хора, които ви обиждат, без да имат основателна причина; които ви отхвърлят или ви нараняват, без да сте им направили нищо лошо; които ви ненавиждат, без да сте им навредили.

Как постъпваме в такива случаи? Каква е нашата реакция? Тези ситуации са добър тест за духовното ни израстване и за това, доколко сме „умрели за себе си“.

Можем да се обидим и огорчим. Можем да отвърнем на огъня с огън. Можем да живеем според старозаветния принцип „око за око, зъб за зъб“. А можем и да постъпваме като Исус. Той беше бит, оплют, охулен, подигран, отхвърлен, презрян и в нито един от тези случаи не постъпи така, както ние много пъти постъпваме.

„Той беше угнетяван, но смири Себе Си и не отвори устата Си; както агне, водено на клане, и както овца, която не издава глас пред стригачите си, така Той не отвори устата Си“ (Исая 53:7).

Обичам да чета за хора като нас, носещи Христовото име, които успяват дори и пред смъртна заплаха да обичат враговете си. Обичам да слушам за хора като нас, носещи Христовото име, които успяват да простят на тези, които са навредили на тях и на семействата им.

Как да се отнасяме към мюсюлманите? Омразата им към християните се дължи на това, че не познават Бог и че стоят далече от Него. В ревността си се опитват да защитят авторитета на един мъртъв пророк, без да осъзнават, че Христос умря и за тях. Най-доброто, което можем да направим за тях, е нашата молитва и свидетелство.

Две поредни лета с група вярващи стояхме на една от крайните точки на страната ни – Резово. Само на няколко метра по на юг се намираше турската територия. Събрахме се и се молихме за отворени сърца на наследниците на Исмаил. Молихме се Бог да изпрати мисионери, които да им кажат колко много ги обича Исус и че затова умря и за тях. Молихме се, осъзнавайки, че Бог може да изпрати някой от нас.