Бог често върши най-добре Своята работа насред тъмнината

Да бъдеш в долината на изпитанията е болезнено, дезориентиращо и объркващо. Тъй като се препъваме и залитаме, често ние се питаме къде е Бог. Защо Той позволява да преминем през това? Ние сме смутени, съкрушени, обременени и обградени от тъмнина. Истината обаче е, че Бог често върши най-добре Своята работа именно в тъмнината. Както висшият демон Душевадеца казва на младшия демон Горчилко в „Писмата на Душевадеца”: „Сега може би с изненада ще научиш, че в усилията си към постоянното владение над една душа той разчита на долините дори повече, отколкото на върховете; някои от неговите най-големи любимци са преминали през по-обширни и по-дълбоки долини от всеки друг”. Бог не ни захвърля сред изпитанията случайно, като разгневен фен, който запраща бутилката си от бира по бейзболен играч. Не, Бог умишлено ни поставя в пещта на изпитанията поради много специфични причини. Изпитанията са пещта на Бога. Ние сме глината, Той е майсторът грънчар. Какво добро Бог може да изработи в мрака? Това са само няколко от хилядите неща, които Той може да направи:

• Бог ни принуждава да разчитаме на Него.

„Даже ние сами счетохме, че бяхме приели смъртна присъда в себе си – за да не уповаваме на себе си, но на Бога, Който възкресява мъртвите” (ІІ Коринтяни 1:9). Бог ни прекарва през изпитания, за да намали нашата самоувереност и да увеличи увереността ни в Него.

• Бог произвежда твърдост в нас.

„Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни, като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост” (Яков 1:2–3). Бог иска да имаме твърда, непоколебима вяра, която да не може да бъде лесно разклатена от изпитания и трудности. Изпитанията карат нашата вяра да узрее и да стане непоклатима.

• Бог ни подготвя да утешаваме другите.

„Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха, Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тия, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога” (ІІ Коринтяни 1:3–4).