Събота, 10.06.2023
Уважаеми читатели на „Евангелски вестник”,
По темата „Дейността на ДС в евангелските църкви по времето на комунизма“ през последните години сме публикували материали, които отразяват становищата и търсят мнението на широк кръг от вярващи. Наскоро излязлата от печат книга на п-р Ангел Пилев добави някои нови документи и представи позицията на автора, като предизвика различни реакции както сред засегнатите, така и между вярващите. Ние отразихме премиерата на книгата, която беше в края на месец май т.г. Получихме обаждания от различни хора с въпроси относно представения текст.
Предлагаме ви отзива на п-р Теодор Ангелов – бивш председател на Съюза на евангелските баптистки църкви в България.
От редакцията на „Евангелски вестник”
Слуги на клеветата
Малко книги могат да приличат по страстния си изблик на книгата на А. Пилев „Пастори – агенти на ДС”, издателство не е посочено, 2013 г. Към кой вид литература би могъл да се отнесе този грандиозен по замисъл труд? Надали другарите от Държавна сигурност на комунистическата власт биха намерили по-страстен изразител на своите замисли против евангелските църкви и евангелските дейци. Защото да застанеш на страната на тази организация, да приемеш за истина нейните лъжи и измислици и да ги размахваш в ръката си като граждански обвинител – това си е достойно дело и мнозина ще му се зарадват.
Още външният вид на книгата се набива на очи. Корицата почти напълно повтаря външния вид на книгите, които се пишеха против пасторите след пасторските процеси. А и стилът й наподобява този на тогавашните партийни пропагандатори, които съчиняваха тези книги. Но сигурно ще се намерят и по-вещи от мен в литературния обзор, за да очертаят истинските достойнства на този забележителен труд. Аз ще кажа само това, което се отнася до мен, защото авторът си е направил труда да ми отдели значително място в своята книга.
Твърденията на офицери от Държавна сигурност, на които се позовава с такова доверие и даже опиянение авторът, са лъжливи и скалъпени. Повечето от подписалите се под тези документи офицери са ми непознати. Документите са скалъпени и композирани зад гърба ми. Аз съм бил задържан и арестуван многократно, даже и със заповед на прокурор (защо авторът не споменава за това в книгата си?). Разпитван съм в милиционерски участъци в София, включително и в следственото отделение на ул. „Развигор”, в продължение на една седмица (по-късно там бяха разпитвани и А. Луканов и Т. Живков след 1989 г.). В дома ми бе извършен 5-часов обиск и бяха конфискувани много книги и лични вещи. След това бях даден на съд и осъден на голяма парична глоба за разпространение на Библията. Защо за това не се споменава нищо в така нареченото ми досие или в книгата на вещия в работите на Държавна сигурност автор? В дома ми беше монтирана подслушвателна апаратура, жена ми беше също разпитвана от Държавна сигурност и малтретирана в едно от милиционерските управления. Децата ми бяха също обект на преследване, както и родителите ми. За автора тези неща не са от значение. Споменатите в документите сведения за баща ми и майка ми не са верни, т.е. те представляват лъжи и клевети. Когато съм бил разпитван от Държавна сигурност, съм давал показания, на които съм се подписвал на всеки лист долу и горе – къде са тези документи?
Според една заповед на министъра на вътрешните работи от 1990 г. моето дело е подложено на профилактика и документите са унищожени. (Делото ми се било разболяло и грижовни ръце са се погрижили за неговото лечение!?) Така до 1990 г., пък и по-късно, те все още са работели, скалъпвали и унищожавали документи от досиетата на хората, занимавали се с религиозна дейност. Документите, представени в досието ми, видях за първи път през миналата година, никога не съм знаел какво точно са правили и са си приписвали офицерите от Държавна сигурност зад гърба ми. През целия ми живот до 1989 г. те се отнасяха към мен и членовете на семейството ми като към врагове, с което ние бяхме свикнали. Никога не съм бил пускан да пътувам до Западна Европа, дори за Петрич отказваха да ми дадат открит лист. Всички твърдения за мое доброволно сътрудничество с тях са неверни и лъжливи, това, което са изтръгвали от мен при разпити, не е навредило никому, каналите за получаване и разпространение на Библията останаха докрай сигурни.
Истината за преследването на църковните дейци от комунистическия режим е обаче по-дълбока. Държавна сигурност беше само инструментът за осъществяване на диктатурата на тоталитарния режим. Тяхната задача беше репресивна, те създаваха и скалъпваха обвиненията срещу своите противници. Те дори не бяха особени майстори в това – те просто измисляха клеветите срещу хората. Не бяха ли пастори и свещеници обвинени и съдени, че са шпиони? Не отидоха ли толкова много хора по лагери само със скалъпени клевети? Не осъдиха ли собствения си деец Трайчо Костов като агент на империализма и след това хвърлиха хиляди свои хора със същите обвинения като трайчокостовисти по затворите, където те страдаха заедно с нашите пастори? Не убиха ли собствения си генерал Горуня във Враца? Това бе Държавна сигурност, за това бе създадена и използвана. Но истинският гонител на църквите и църковните дейци бе партията им. Оттам се ръководеше и контролираше цялата репресивна дейност на този репресивен апарат.
През 1990 г. имах възможност да видя в един офис само за половин час част от архива на ЦК на БКП за проследяване на религиозната активност на хората по време на комунизма. Този архив бе подреден в 5-годишни периоди за всеки отделен окръг. Дадоха ми да прочета един от томовете за Варненски окръг – там имаше пълна информация за всяка църква, за всяка група, за всеки по-активен вярващ. Там бяха и ръководните идеи за провеждане на следенето и репресиите срещу вярващите хора. Къде отидоха тези архиви? Живи ли са още в някое подземие или пламъците са ги изяли? Надали ще научим някога пълната истина за гигантските гонения на църкви, вярващи и обикновени хора. Едно нещо обаче е ясно: подхвърлените, композирани и оставени живи документи на Държавна сигурност са само част от дейността на този апарат за оклеветяване на църкви и вярващи. Истинските документи отдавна са изчезнали, в противен случай щеше да бъде ясно кой е убил писателя Георги Марков и още много други лица. Това, което е останало, е част от изработената и подхвърлена помия на лъжи и клевети.
Това, което е омерзително в книгата на А. Пилев, е, че тиражира лъжите на Държавна сигурност за отминали хора, каквито са моите родители и съпругата ми Ани. Това са святи хора и подобни писания, повтарящи лъжите и клеветите на Държавна сигурност, са гавра с умрелите, а пък останалото от книгата е гавра с живите. Авторът напълно застава на страната на Държавна сигурност. Това, което ДС казва, според него, е самата истина и той твърдо я защитава. Предполагам, че мнозина ще бъдат доволни от такава публицистика.
Виждал съм хора, които бъркат в кофите за боклук с надежда да намерят комат хляб. Разбирам ги и им съчувствам. Но хора, които бъркат в подхвърлената мръсотия от лъжи и клевети на Държавна сигурност, издигат я тържествуващо над главите си и се хвалят с нея – това ми е трудно да разбера. От това сигурно не цапат само ръцете си. Е, както казва народът, Господ здраве да им дава.
Т. Ангелов
13 юни 2013 г.
10.06
Ранната църква - Исус и юдаизмът
09.06
Божията мъдрост - благоразумие
09.06
Френският президент планира да спаси старите църкви
09.06
Европейци с антисемитска нагласа - резултати от ново проучване
19.06
Бени Хин разкри истинската причина за своя развод
22.12
Библейски стихове за пожелания по случай Рождество Христово
16.03
Китай изгони десетки южнокорейски мисионери
07.03
Защо Бог допуска болка в живота ни?
24.06
Слуги на клеветата
05.07
Право на отговор
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите