Слуги на клеветата

Уважаеми читатели на „Евангелски вестник”,

По темата „Дейността на ДС в евангелските църкви по времето на комунизма“ през последните години сме публикували материали, които отразяват становищата и търсят мнението на широк кръг от вярващи. Наскоро излязлата от печат книга на п-р Ангел Пилев добави някои нови документи и представи позицията на автора, като предизвика различни реакции както сред засегнатите, така и между вярващите. Ние отразихме премиерата на книгата, която беше в края на месец май т.г. Получихме обаждания от различни хора с въпроси относно представения текст.

Предлагаме ви отзива на п-р Теодор Ангелов – бивш председател на Съюза на евангелските баптистки църкви в България.

От редакцията на „Евангелски вестник”

                                                                        Слуги на клеветата

Малко книги могат да приличат по страстния си изблик на книгата на А. Пилев „Пастори – агенти на ДС”, издателство не е посочено, 2013 г. Към кой вид литература би могъл да се отнесе този грандиозен по замисъл труд? Надали другарите от Държавна сигурност на комунистическата власт биха намерили по-страстен изразител на своите замисли против евангелските църкви и евангелските дейци. Защото да застанеш на страната на тази организация, да приемеш за истина нейните лъжи и измислици и да ги размахваш в ръката си като граждански обвинител – това си е достойно дело и мнозина ще му се зарадват.

Още външният вид на книгата се набива на очи. Корицата почти напълно повтаря външния вид на книгите, които се пишеха против пасторите след пасторските процеси. А и стилът й наподобява този на тогавашните партийни пропагандатори, които съчиняваха тези книги. Но сигурно ще се намерят и по-вещи от мен в литературния обзор, за да очертаят истинските достойнства на този забележителен труд. Аз ще кажа само това, което се отнася до мен, защото авторът си е направил труда да ми отдели значително място в своята книга.

Твърденията на офицери от Държавна сигурност, на които се позовава с такова доверие и даже опиянение авторът, са лъжливи и скалъпени. Повечето от подписалите се под тези документи офицери са ми непознати. Документите са скалъпени и композирани зад гърба ми. Аз съм бил задържан и арестуван многократно, даже и със заповед на прокурор (защо авторът не споменава за това в книгата си?). Разпитван съм в милиционерски участъци в София, включително и в следственото отделение на ул. „Развигор”, в продължение на една седмица (по-късно там бяха разпитвани и А. Луканов и Т. Живков след 1989 г.). В дома ми бе извършен 5-часов обиск и бяха конфискувани много книги и лични вещи. След това бях даден на съд и осъден на голяма парична глоба за разпространение на Библията. Защо за това не се споменава нищо в така нареченото ми досие или в книгата на вещия в работите на Държавна сигурност автор? В дома ми беше монтирана подслушвателна апаратура, жена ми беше също разпитвана от Държавна сигурност и малтретирана в едно от милиционерските управления. Децата ми бяха също обект на преследване, както и родителите ми. За автора тези неща не са от значение. Споменатите в документите сведения за баща ми и майка ми не са верни, т.е. те представляват лъжи и клевети. Когато съм бил разпитван от Държавна сигурност, съм давал показания, на които съм се подписвал на всеки лист долу и горе – къде са тези документи?

Според една заповед на министъра на вътрешните работи от 1990 г. моето дело е подложено на профилактика и документите са унищожени. (Делото ми се било разболяло и грижовни ръце са се погрижили за неговото лечение!?) Така до 1990 г., пък и по-късно, те все още са работели, скалъпвали и унищожавали документи от досиетата на хората, занимавали се с религиозна дейност. Документите, представени в досието ми, видях за първи път през миналата година, никога не съм знаел какво точно са правили и са си приписвали офицерите от Държавна сигурност зад гърба ми. През целия ми живот до 1989 г. те се отнасяха към мен и членовете на семейството ми като към врагове, с което ние бяхме свикнали. Никога не съм бил пускан да пътувам до Западна Европа, дори за Петрич отказваха да ми дадат открит лист. Всички твърдения за мое доброволно сътрудничество с тях са неверни и лъжливи, това, което са изтръгвали от мен при разпити, не е навредило никому, каналите за получаване и разпространение на Библията останаха докрай сигурни.

Истината за преследването на църковните дейци от комунистическия режим е обаче по-дълбока. Държавна сигурност беше само инструментът за осъществяване на диктатурата на тоталитарния режим. Тяхната задача беше репресивна, те създаваха и скалъпваха обвиненията срещу своите противници. Те дори не бяха особени майстори в това – те просто измисляха клеветите срещу хората. Не бяха ли пастори и свещеници обвинени и съдени, че са шпиони? Не отидоха ли толкова много хора по лагери само със скалъпени клевети? Не осъдиха ли собствения си деец Трайчо Костов като агент на империализма и след това хвърлиха хиляди свои хора със същите обвинения като трайчокостовисти по затворите, където те страдаха заедно с нашите пастори? Не убиха ли собствения си генерал Горуня във Враца? Това бе Държавна сигурност, за това бе създадена и използвана. Но истинският гонител на църквите и църковните дейци бе партията им. Оттам се ръководеше и контролираше цялата репресивна дейност на този репресивен апарат.

През 1990 г. имах възможност да видя в един офис само за половин час част от архива на ЦК на БКП за проследяване на религиозната активност на хората по време на комунизма. Този архив бе подреден в 5-годишни периоди за всеки отделен окръг. Дадоха ми да прочета един от томовете за Варненски окръг – там имаше пълна информация за всяка църква, за всяка група, за всеки по-активен вярващ. Там бяха и ръководните идеи за провеждане на следенето и репресиите срещу вярващите хора. Къде отидоха тези архиви? Живи ли са още в някое подземие или пламъците са ги изяли? Надали ще научим някога пълната истина за гигантските гонения на църкви, вярващи и обикновени хора. Едно нещо обаче е ясно: подхвърлените, композирани и оставени живи документи на Държавна сигурност са само част от дейността на този апарат за оклеветяване на църкви и вярващи. Истинските документи отдавна са изчезнали, в противен случай щеше да бъде ясно кой е убил писателя Георги Марков и още много други лица. Това, което е останало, е част от изработената и подхвърлена помия на лъжи и клевети.

Това, което е омерзително в книгата на А. Пилев, е, че тиражира лъжите на Държавна сигурност за отминали хора, каквито са моите родители и съпругата ми Ани. Това са святи хора и подобни писания, повтарящи лъжите и клеветите на Държавна сигурност, са гавра с умрелите, а пък останалото от книгата е гавра с живите. Авторът напълно застава на страната на Държавна сигурност. Това, което ДС казва, според него, е самата истина и той твърдо я защитава. Предполагам, че мнозина ще бъдат доволни от такава публицистика.

Виждал съм хора, които бъркат в кофите за боклук с надежда да намерят комат хляб. Разбирам ги и им съчувствам. Но хора, които бъркат в подхвърлената мръсотия от лъжи и клевети на Държавна сигурност, издигат я тържествуващо над главите си и се хвалят с нея – това ми е трудно да разбера. От това сигурно не цапат само ръцете си. Е, както казва народът, Господ здраве да им дава.

Т. Ангелов

13 юни 2013 г.