Петък, 29.03.2024
Отец Д. Димитров: Самото Евангелие, публичната дейност на Исус според Евангелието на Марк започва с призива за покаяние: „... покайте се и повярвайте в благовестието“ (Марк 1:15).
П-р Т. Опренов: Покаянието е вътрешно лично преживяване. Въпреки че има достатъчно информация за общонародни и национални покаяния в дадени исторически моменти, покаянието започва вътре в човека.
Доц. К. Нушев: В този дълбоко съкровен акт на покаяние ние в сърцето отсъждаме за самите себе си. Сякаш стоим пред Бога и както казва старозаветния пророк Давид: „Измий ме съвършено от беззаконието ми. И очисти ме от греха ми“ (Псалм 51:2).
Отец Д. Димитров: Покаяние, което не е въз основа на Свещеното писание, го разбираме като промяна на посоката. Това представлява призивът на Исус – да се покаем, да изоставим пътя на заблудата, пътя на тъгата и самотата, в която човечеството живее до Неговото идване, и да тръгнем по този път, който всъщност е Той: „Аз съм пътят и истината, и животът...“ (Йоан 14:6).
П-р Т. Опренов: Покаянието е свързано със съзнаването, че ти не си достоен за този Бог, ти си грешен. Правя разлика между това да осъзнаеш, че си грешен, и това да осъзнаеш, че вършиш грехове. Едното е производно на другото. Ти си грешен не защото вършиш грехове, ти вършиш грехове, защото си грешен. Ние се раждаме с грешно естество – това е учението на Библията. Поради това детето на 2–3 години го учиш как да прави добро – опитваш се да предотвратиш донякъде естественото му желание да бъде хитро, да държи играчките за себе си, да отвърне на удара с удар, когато е ядосано, да нарани. Покаянието е именно моментът на осъзнаване, че си грешен пред Бога и че с тази своя същност няма как да останеш в Божието присъствие. Той те приема, обгръща те с любов, но те иска различен, иска те очистен.
Доц. К. Нушев: Вярващите в Бога разбират дълбочината на покаянието като духовно-нравствен акт. Невярващите изпитват определени психологически или емоционални състояния, които са близки до покаянието. Те чувстват съжаление или угризение на собствената си съвест, но липсата на вяра в Бога и липсата на упование в Божията милост много често не им позволява да преживеят дълбокия акт на вътрешното духовно преобразяване.
П-р Т. Опренов: Покаянието се случва веднъж в живота на човека и е в резултат от три неща. Първо – вяра в Бога, второ – истинско съжаление за греховете в живота, и трето – доверие в това, че Бог ще ги прости.
Отец Д. Димитров: Грехът е едно състояние на смъртта – той е отрязване на животворната лимфа, която свързва човешкото същество с неговия Създател. След като осъзнае греха си, човек изпада в едно съжаление. Но това съжаление не води до отчаяние, защото съществува тайнството на покаянието. Напротив, именно чрез Божието милосърдие се пристъпва към изповедта на грехове и се доверяваме на Бог, че сме готови да приемем Неговата прошка.
П-р Т. Опренов: Ако в съзнанието присъства: „Аз съм грешен, Бог ще ме накаже.“, то това не е покаяние, а констатация. Покаянието е приемане, че въпреки всичко Бог толкова те обича, че е готов да ти прости. Тази прошка има цена. За теб идва безплатно, но Библията ни казва, че цената е била платена и някой е бил наказан вместо теб. Това съзнаване води до приемане на жертвата на Исус Христос – смъртта Му на кръста. Но втората страна на това покаяние е твърдото решение – решението на волята, разума и сърцето, оттук нататък да живееш по различен начин. Това става веднъж в живота на човека. Той не спира да греши, но стремежът му трябва винаги да е да бъде различен.
Доц. К. Нушев: Този акт не е лесен, защото ние сме склонни да се самооправдаваме и да търсим вината за нашите постъпки в някой друг. Както нашият прародител Адам в рая, когато съгреши и извърши първия грях с Ева, на Божия призив: „Къде си?“ (Битие 3:9), той не намира сили за покаяние, опитва да се оправдае или да се оневини, без да признае собствената си грешка.
П-р Т. Опренов: Аз съм един от хората, които са израснали в християнските семейства. Ние още като деца сме познавали отчасти библейските истории. Неделното училище е изиграло огромна роля, родителите са предали вярата си. Един такъв човек, като стане на 15–16 години, е логично да не е вършил до този момент някакви фрапиращи грехове. Тези деца растат в различна обстановка – донякъде са предпазени от тежките проблеми на обществото. При тях преживяването на това покаяние, от една страна, е по-труден процес. Те трябва да осъзнаят греховността си и гледайки другите около себе си, може и да не се виждат като грешни в собствените си очи. Те имат нужда да осъзнаят, че в същността си са грешни, не само че са грешали. От друга страна, няма нужда да им бъде обяснявано Кой е Бог и какво е направил Той. Затова при тях е възможно да настъпи момент, в който да осъзнаят, че не са се покаяли и не са приели жертвата на Исус като спасение за греховете им. Така се случи и в моя живот. На 10 януари 1986 г., след смъртта на майка ми, аз осъзнах, че въпреки детинската си вяра нямам вяра в Христос като в мой личен спасител. Това беше ключов момент в живота ми и трябваше в този ден, в тези няколко часа, аз да преживея истинското покаяние. Като пастор съм срещал много хора, които дълги години са възпитавани в атеизъм, или хора, които са били в обкръжение на номинална вяра. В един момент те осъзнават, че вярата им е била само на име, а е нямала духовно измерение в живота им. За тези хора покаянието се явява процес, който може да трае дори години.
Отец Д. Димитров: Притчата за блудния син – тази класика на покаянието, аз наричам притчата за добрия баща. Един по-задълбочен и внимателен прочит, анализ на тази история ни показва бащата, който очаква, приема, прегръща. Блудният син е готов да бъде един от наемниците, а всъщност се завръща и бащата му дава ранга, който му принадлежи – да бъде негов син, това, което само Бог е способен да направи...
29.03
Засилени репресии над украински църкви в контролирани от Русия територии
29.03
130 от отвлечените ученици в Нигерия са освободени
29.03
Чарлз III призова към добри дела по примера на Христос
28.03
Финландските църкви и законът за брака
28.03
Библията, Църквата и Израел
28.03
Божият суверенитет
21.12
Библейски стихове за пожелания по случай Рождество Христово
18.06
Бени Хин разкри истинската причина за своя развод
15.03
Китай изгони десетки южнокорейски мисионери
06.03
Защо Бог допуска болка в живота ни?
23.06
Слуги на клеветата
04.07
Право на отговор
02.12
Кралицата призова църквата на Англия да се справи с гей браковете
18.06
Бени Хин разкри истинската причина за своя развод
26.06
Всичко ли трябва да копираме от западното общество?
07.09
Твърде много мюсюлмани идват в Европа, според бившият архиепископ на Кентърбъри Джордж Кери
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите