Вярата

Разговор с доц. Костадин Нушев – Богословски факултет към СУ, пастор Теодор Опренов – Баптистка църква, София, и отец Димитър Димитров – Католическа църква, гр. Раковски

Доц. К. Нушев: Вярата е дълбоко лична, духовна убеденост в това, че съществува Бог. Вярата е духовно средство, чрез което ние „виждаме“ невидимия Бог и придобиваме увереност и убеденост в Неговото съществуваме.

П-р Т. Опренов: В Посланието към евреите 11:1 се казва: „А вярата е даване на твърда увереност в онези неща, за които се надяваме, убеждения за неща, които не се виждат“ – за бъдещето и за настоящето. Вярата е вътрешно дълбоко убеждение в истините, които четем в Божието Слово. Така бих описал библейската вяра. Такава е, защото е базирана на Библията. Няма как човек да бъде истински християнин и да няма дълбока вяра в това, което Библията казва.

Отец Д. Димитров: Бог ни се открива чрез природата, чрез безупречните закономерности и хармония в нея. Открива ни се чрез Свещеното писание и закона, който дава на избрания народ. Открил се е в най-висша форма чрез Своя Син – Исус Христос.

Доц. К. Нушев: В Новия завет понятието „вяра“ се концентрира по отношение на личността на Исус. Казва се, че там, където хора не са вярвали в думите Му, самият Той не е вършил чудеса. Липсата на вяра, неверието или маловерието поставят човека в коренно различно отношение спрямо Бога и действие Му в човешкия живот.

П-р Т. Опренов: Напълно възможно е човек да вярва в Бог, без да се покае. В Библията има текст, който е многократно цитиран и гласи: „и бесовете вярват и треперят“ (Яков 2:19). Но в същото време те не са се покаяли, така че наказанието ги очаква. Няма го момента на обръщение и връщане към Бога. Много хора използват „Бог“ като събирателно за всичко, което не разбират и е по-силно от тях. Те имат някаква вяра, която вероятно е искрена, вътрешна вяра, че съществува по-висша сила. Но няма достатъчно познания и информация. Тези хора не са се потрудили да прочетат Божието Слово, за да видят какъв е Бог, в Когото вярват, какво изисква Той и какво ниво на живот би трябвало да поддържат, за да бъдат хора, които практикува вярата си. Ако търсенето е искрено и от цяло сърце, то води до покаяние. Този вид вяра е като да вярваш, че имаш съпруга, но не знаеш коя е и да не те интересува какво тя иска от тебе. Да вярваш, че има сила в дома ти, която премества нещата, но не знаеш коя е тя и нямаш желание да я срещнеш и опознаеш. Това е много удобна вяра. Защото тя те прави да си духовно доволен – вярваш в нещо. Не си атеист, защото в днешно време това не е модерно. Това е като теорията за криворазбраната демокрация: право да вярваш, но без никакви задължения.

Доц. К. Нушев: В Новия завет се казва, че „със сърце човек вярва и се оправдава, а с уста прави изповед и се спасява“ (Римляни 10:10), т.е. вярата е едновременно дълбок акт на вътрешното самоопределение на човека, но същевременно тя трябва да бъде изповядана. Изповеданието на вярата запечатва силата на самата вяра и прави вярата действена и спасителна.

Отец Д. Димитров: Вярата не е абстрактна, нито теоретична, а е свързана с дела. Не можеш да кажеш на брат си „Благоденствай!“, ако ти не можеш да се погрижиш за неговото благоденствие и благосъществуване.

П-р Т. Опренов: Не може да има истинска вяра без дела. Може да има добри дела, но когато те са в духовната област, са свързани с вяра. Делата не могат да ти осигурят спасение, защото никога не можеш да извършиш толкова дела, че да бъдеш спасен заради тях. Стените на църкви и храмове създават образ на Един Бог, Който ще постави на везната добрите и злите дела и което натежи, ще определи съдбата на душата. Но това виждане не е библейско. Ако това беше принципът, по който Бог определя дали човек е спасен, или не, то тогава Христос нямаше да даде Своя живот. Нямаше смисъл някой да умира, ако можеш сам да заслужиш спасението си. Това е основна новозаветна доктрина – спасение чрез вяра в жертвата на Исус Христос. Къде е мястото на делата? Послание на апостол Яков отговаря на този въпрос. То набляга на делата, защото вяра без дела е мъртва вяра. Имам чувството, че тук, в България, можем да разберем това послание по-добре, отколкото много вярващи хора през вековете са можели. Ние сме свидетели на една нация, която се нарича християнска, много от хората се определят като такива. Но когато бъдат попитани как вярата в Христос променя живота им, те не разбират смисъла на този въпрос, т.е. не осъзнават връзката между това, да бъдеш християнин, и делата, които вършиш.

Доц. К. Нушев: За да бъде жива и действена християнската вяра, тя духовно се подхранва от молитвата, от благодатта, която ние придобиваме от Бога чрез молитвата и също така от добрите дела – от делата на милосърдие и любов към Бога и ближните, които са духовният плод на вярата.

Отец Д. Димитров: Една от силните фигури на Стария завет – Авраам, придобива вяра в Бог, изповядва тази вяра и е готов да принесе в жертва своя толкова чакан син. Това е една човешка драма, която е пример за огромно доверие във волята на Бог, Който ти е предоставил невероятен дар и сега Го иска обратно. Но се казва, че Авраам беше оправдан чрез своята вяра. Вярата ни прави праведни пред Бога.

П-р Т. Опренов: Вярата съществува, независимо дали преминаваш през добро или зло. Бог е там и не те е оставил, дори в смъртта. Това е най-положителното в християнството.

Отец Д. Димитров: Бог ни дава сигурност, че Той е Добрият пастир, Който ръководи стъпките ни. Знае от какво се нуждаем и ни Го дава, когато е по волята Му. Затова трябва да постоянстваме в молитва – да хлопаме и да вярваме, че ще се отвори, защото Той обича децата Си.

П-р Т. Опренов: Имаме обещанието, че Бог е с нас, Той няма да ни остави и в трудностите, които неотменно ще застигат житейския ни път.