Защо ни е трудно да се доверим на Бог?

Наскоро се навършиха 52 години от издигането на Берлинската стена. Тя имаше за цел да спре масовото бягство на хора от ГДР (Германската демократична република), особено на млади специалисти, във ФРГ (Федерална република Германия).

Заграждането с бодлива тел започва през нощта на 12 срещу 13 август, а строежът на бетонната конструкция – на 18 август 1961 г. Поставя се въоръжена охрана и дори минни полета като при гранична зона.

Идеята на Берлинската стена е не само да спира бягството на хора, но и да раздели Изтока от Запада, света на социализма от този на капитализма. Причината за издигането на стената се крие и в проблема с доверието и недоверието между хората. Комунистическата власт в ГДР не вярва нито на своя народ, нито на съседите си на Запад.

Недоверието изгражда стени между хората и днес. Живеем в свят, който издига в култ индивидуалността, в който всеки трябва да е силен и да има вяра в себе си, за да оцелее и да побеждава. Тази идеология затруднява изграждането на взаимоотношенията между хората и ражда недоверието между тях.

Човекът не се доверява на другите, защото знае, че рано или късно ще бъде излъган. Знае, че ще бъде разочарован и манипулиран. И за да се предпази, той изгражда стени, които да държат другите далече и настрана.

Болезненото е, че повече от всичко друго ние се нуждаем от близост, за да можем да общуваме. Създадени сме за това. Бог постави човека в Едемската градина и го търсеше при „вечерния ветрец“ (Битие 3:8). Той каза, че „не е добре за човека да бъде сам“, и му създаде подходящ помощник (Битие 2:18).

Бог ни създаде, за да общуваме с Него и един с друг. Но за да бъде общуването пълноценно, е нужно доверие. Преди време разгледахме какъв е пътят на загубеното доверие между хората, а сега – защо ни е толкова трудно да се доверим на Бог.

Много хора възприемат Бог не като личност, а като безлична свръхестествена сила. Те са убедени, че Той съществува, но не знаят как да Го назовават и доколко е реален. Затрудняват се да Му се доверяват, защото не могат да Го пипнат или да Го видят. Как да вярваш в Някого, за Когото пише в Библията, но не можеш да усетиш със сетивата си?

Сигурно сте чували хора да казват, че вероятно има някой, който определя съдбата им и който, ако ти даваш всичко от себе си, може да не ти пречи да успееш в живота си.

На атеистите им е трудно да се доверят на Бог, понеже не Го познават. Трудно им е да се доверят на Небесния отец, защото са лъгани от някого. Хора, които са имали разочароващи взаимоотношения и негативно минало със своите родители, трудно възприемат Бог като любещ Баща, Който иска да им даде добри неща. Как да се довериш на Бог, когато заради разочарованията, които си преживял, си издигнал защитни стени около себе си и си се научил да не се доверяваш на никого?

На други им е трудно да се доверяват на Бог, защото са се разочаровали от Него. Приели са Го с цялото си сърце. Опитвали са се да Му бъдат верни и да Го следват. Обичали са да разказват на другите за своята вяра, но са останали разочаровани от Божието „не” или от Неговото мълчание.

Дали ще бъде болест, загуба на работа или на близък, безплодие или самота – няма значение. Има хора, които са се доверявали на Бог, но сега им е трудно да Му се доверят отново, понеже са разочаровани от Него.

Наистина ли всичко съдейства за мое добро, след като обичам Бог? Могат ли гореизброените неща да бъдат добро за мен? Бог наистина ли знае от какво имам нужда? Той може ли да ми го предостави? Това са въпросите, които често си задаваме, когато минаваме през трудни моменти в живота си.

Следва продължение...