Защо ни е трудно да се доверим на Бог? (2)

Втора част

Немалко хора започват своя християнски живот с убеждението, че след като са повярвали в Бог, животът им ще стане безпроблемен. Но това въобще не отговаря на Божието Слово, което ясно ни заявява, че ще преминаваме през страдания и скърби (Деяния 14:22; Римляни 8:18 и др.).

На нас понякога ни е трудно да се доверим на Бог, защото се страхуваме, че ще загубим своята независимост и свобода. Ние искаме да управляваме сами живота си и да не се водим по нечии правила и наставления, защото имаме проблем със зачитането на авторитетите.

Истината е, че ако вярваш в Бог, то Той е твоят авторитет и ти доброволно предаваш свободата си, за да получиш онзи изобилен живот, който ти е обещан (Йоан 10:10). Призовани сме на свобода (Галатяни 5:13) и доверявайки се на Бог, ние получаваме тази свобода от греха. Отказвайки да Му се доверим, избираме да бъдем не само зависими, но и роби на греха.

Истината е, че ако се доверим на Бог, заставаме на правилната страна. Словото казва: „ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?” (Римляни 8:31). И за да повярваме, че Бог наистина е откъм нас, стихът продължава: „Той, Който не пощади Своя Собствен Син, а Го даде заради всички нас, как няма да ни подари заедно с Него и всичко?” (Римляни 8:32).

В Библията има много насърчителни примери за пълно доверие към Бог. Гедеон се довери на Бог, че само с 300 души ще извоюва победа срещу значително по-големия и силен враг.

Давид се довери, че без въоръжението на Саул, а с вяра, дръзновение и няколко камъка ще победи огромния Голиат.

Йезекиил се довери, че въпреки надутите приказки на врага Бог е с народа на Израел, ще им помага да воюват и ще им подари победа.

Даниил излезе жив от рова, понеже се беше доверил на Бог.

Йосиф стана втори след фараона, понеже се беше доверил на Бог, че Той прави най-доброто за него.

Петър се довери на Исус и направи крачки към Него по водата.

Апостолите се довериха на своя Господ и с постоянство чакаха „обещаното от Отца” изливане на Святия Дух (Деяния 1:4, 8).

В цялата история на християнството до днес ония, които се доверяват на Бог, живеят свободни от греха и в изобилието, което Той им обещава: Неговото присъствие, мир, сила, любов, утеха, грижа, надежда…

Библията ни учи, че е по-добре да зависим от Господ, защото Той е винаги до нас (Псалм 118:8–9).

Освен въпроса, защо ни е трудно да се доверим на Бог, има още два въпроса, които ме вълнуват: Бог доверява ли се на човека и можем ли да изгубим доверието на Бог?

В книгата Йов се казва, че Бог не се доверява на слугите си, та камо ли да се довери на „гнусния и непотребния човек, който пие неправда като вода” (Йов 4:18; 15:15–16).

В Новия завет се добавя, че по време на празника Пасха мнозина повярваха в Христос, гледайки знаменията, които вършеше, но Той не им се доверяваше, понеже познава всички хора и знае какво има в човека (Йоан 2:23–25).

Тези думи са много силни и ясни. Наистина Бог знае какво има в нас, понеже познава сърцата на всички. Той знае колко сме непостоянни и колко много неща ни влияят, но винаги е подавал ръка на Своите деца.

Той постави Адам да пази Едемската градина и да я обработва (Битие 3:15).

Той запази Ной, за да се продължи човешкия род чрез Него, като даде дъгата в знак, че никога няма да позволи потоп на Земята (Битие 9:11–17).

Той позволи на овчари да разберат първи за раждането Му в плът и на рибари и бирници да бъдат Негови последователи.

Той направи от обладания и отхвърлен от всички човек първия мисионер (Лука 8:39).

Той връчи посланието на спасението в устата на една самарянка (Йоан 4:39).

Той сподели вестта за възкресението на жена, която имаше седем нечисти духа (Марк 16:9).

Той делегира на Своите последователи привилегията да бъдат факли на светлината и Негови свидетели (Матей 28:19–20).

Да, Бог наистина знае какво има в човека, но въпреки това му подава ръка, обещавайки да бъде с него, докато изпълнява волята Му. Това е прекрасно обещание!

„Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя” (Евреи 13:5б) е обещание към всички, които възлагат доверието си на Бог.

(Първа част може да прочетете тук)