Искрени ли сме или се прикриваме

Искреността все още е качество или ненужен недостатък? Дали говорим едно, а мислим друго, разчитаме на трето? Маскираме размислите си и се прикриваме, за да не разберат какво точно зрее в сърцето ни. Да не разкрием пред света колко сме слаби и как омекват краката ни.

Повод да си задам тези въпроси е едва ли не всеобщото одобрение на хората от сферата на изкуството на приетия във Франция закон за брак за всички. Слушах една от любимите си актриси как вдъхновено защитаваше правата на различните да създават семейства и да имат или осиновят деца. Ентусиазмът й се вписваше в осъвременената й автобиография и кандидатурата й за депутат.

По-късно, друг ден, очи в очи с млад художник надникнах под покривалото на неговата истина. „За да не изглеждам ретрограден, се съгласявам с колегите си. Ако преди е опасно да демонстрираш по-особените си наклонности, днес е опасно да си против. Освободеността в секса е поредното стъпало за интерес към теб”.

Нови нрави, нов морал, ново изкуство, нови хора.

Светът променя изначалните си представи за той и тя. Вече са той и той, тя и тя. Техните деца. Следват смях и одобрение.

* * *

Тя е художничка. По семейна традиция. Родителите й са известни творци, с много награди и изложби. Пример са и за съхранена през годините на изкушения и моди семейна двойка със свой стил и очарование. Няма и година, бащата напусна дома и заживя с мъж, чест гост в дома им и смятан от всички за семеен приятел. Съпругата на вид задържаше положението, успяваше да отхвърли ударите на роднините и познатите си. Дъщерята видя баща си в неочаквана светлина, спъна се между лъжата и ореола, който майка и баща й дълги години са изграждали за нея и околните. Сега не е на вълна рисуване. Сега е на вълна пиене.

* * *

Момчетата са се събрали. Петима са. Възраст – между 14 и 18 години. Слушат музика. Говорят за нов филм, за нашумял моделиер. Светлокосото и високо повишава тон и чувам репликата му: „Важно е да си добър в професията си. Любовта си е лична работа. Свършиха ограниченията!”

Свършиха ограниченията… Прозвуча ми странно в устата на юношата с ухание на мляко и неизстинали пелени.

Човекът върви по пътя си. Пада и става. Греши. Има право и отговорност да се поправи.

Човек се влюбва в грешките си, които назовава „най-после откритата правилна посока”, и безразличието на околните възприема като аплодисменти.

Бог гледа отгоре и не сипе гръм и мълнии. Значи ли, че одобрява?