Въплъщение и откровение

Още от древността много богослови, философи и мислители са си задавали следните въпроси „Може ли да видим или познаем Бог? На какво прилича Той?” Въплъщението ни дава отговор на тези въпроси. Апостол Йоан пише: „Никой, кога да е, не е видял Бога; Единородният Син, който е в лоното на Отца, Той Го изяви” (Йоан1:18). Ако искаме да видим, какво е Бог, трябва да погледнем към Исус. Той е живият коментар разкриващ Божият характер, той е човешкото лице на Бога, той е прозореца през който ние можем да видим Божието сърце. Когато Филип каза: „Господи, покажи ни Отца”, Исус му отговори: „Който е видял Мене, видял е Отца” (Йоан 14:8-9).

Павел говорейки за Исус казва, че е: „образ на невидимия Бог” (Кол. 1:15). Това означава, че Исус е автентичния образ на Бог. Този образ е приел човешки облик т.е. въплътил се е. Бог се прожектира на екрана на историята, за да могат хората да го видят в образа на Исус Христос. Исус е „сияние на Неговата слава, и отпечатък на Неговото същество” (Евреи 1:3).

Разбира се, Христос не е първото и единствено Божие откровение. Бог се е откривал на хората още през времето на Стария Завет. Автора на Посланието към Евреите в 1:1-2 казва следното: „Бог Който при разни частични съобщения, и по много начини, е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците,
2 в края на тия дни говори нам чрез Сина” Божието откровение към пророците бе вярно, но също така то бе едно частично откровение. Но откровението чрез Исус Христос е цялостно и пълноценно. Следователно, пълното откровение или начина, по който Бог се открива на хората трябва да е в центъра на личността Исус Христос Божият Син. Всяко друго Божие откровение, което противоречи на откровението в Христа е лъжливо.

Това не означава, че след като познаваме Христос знаем вече всичко за Бога. Нашият умствен, езиков и интелектуален капацитет си има граници. В 1 Коринтяни 13:12 Павел казва: „сега познавам отчасти,” самата дума „познавам” показва, че това, което знаем за Бог е истинно и вярно. Думата „отчасти” пък показва, че не знаем всичко, което може да се знае за Бог. Това ни напомня за нашата ограниченост като хора. Ние не можем да знаем всичко. Винаги ще съществува едно измерение изпълнено с мистерия за нас. Имайки това в предвид апостол Павел казва: „И без противоречие, велика е тайната на благочестието – Тоя, Който биде явен в плът..” или с други думи означава „Никой не може да отрече, че тази наша вяра съдържа в себе си едно тайнство, което е в Този, който се яви в човешка плът.”