Въплъщението на Исус Христос

Въплъщението ни показва, че Исус дойде на земята като човек. Раждането на Христос от девицата Мария е начинът, по който Той дойде на земята. Той бе заченат в утробата на Мария чрез силата на Святият Дух (Матей 1:18; Лука 1:35). Във времето на нейното зачатие тя бе сгодена за Йосиф (Матей 1:18). Тя бе девствена (Лука 1:34) и остана такава до раждането на Исус (Матей 1:25). Когато ангела дойде и й каза, че ще роди син, Мария каза „Как ще бъде това, тъй като мъж не познавам? И ангелът в отговор й рече: Светият Дух ще дойде върху ти, и силата на Всевишния ще те осени (Лука 1:34-35). Това не означава, че Святият Дух е „бащата” на Исус. Това означава, че според човешката си природа, Исус не е имал изобщо баща. Неговото невероятно зачеване става само чрез силата и словото Божие. По този начин, ние виждаме известна прилика със сътворението на света. Т.е. Бог създаде земята чрез Неговата си сила и слово.

Възражения срещу начина на раждане на Исус.
Едно от тези възражения идва от научна гледна точка. Науката е доказала, че такова зачеване е биологично невъзможно. Законите на природата, не позволяват да се случи нещо такова. В отговор на това възражение, ние трябва да признаем, че наистина, този начин на зачеване на Исус не може да бъде обяснен по научен път. Той е чудо, и като такова, то може да се разглежда само чрез силата Божия, иначе никой не може да го обясни. Като чудо, то е част от по-голямото тайнство, това на въплъщението и трябва да бъде прието чрез вяра. Това дали някой вярва на начина на зачеване на Христос зависи от начина, по който те разбират Бог и Неговата връзка със света.

Друго възражение идва от митологията. В този случай, някои свързват девственото раждане със древно гръцки и римски митове. В тези митове, боговете правят деца като имат сексуални връзки със жени/ смъртни. Примерно, гръцкият бог Зевс е бащата на Херкулес и Александър. Ако направим сравнение на тези митове и това, което пише в Новият Завет, ще видим, че има фундаментални различия. Новият Завет ни показва как Бог може да постигне целите си в историята на човечеството. Новият Завет няма нищо общо със съвместно живеене на богове и хора.

Още едно възражение идва от самото богословие. Въпроса, който се задава там е много интересен. Може ли, някой, който е заченат по чуден начин, така че да няма грях, да е един от нас? Отговорът на този въпрос се състои от две части. 1). Това чудно зачеване по никакъв начин не отрича факта, че Исус е човек. Самият факт, че Исус бе оформен в утробата на Мария, бе роден, живя и умря е достатъчно доказателство за да се докаже, че Той наистина е един от нас. Това което Бог направи е наистина чудно, аз вярвам, че Бог направи човек в утробата на Мария по същият начин, по който Бог направи Адам и Ева. Единствената разлика е, че Исус бе роден, но това както казахме допълва факта, че Той е един от нас. 2). За да дадем втората част на отговора ще си позволя да попитам един важен въпрос? Какво е нещото, което ни прави човеци? Веднага, ще отговора, че това не е грехът. Всъщност грехът унищожава нашата човечност. Исус дойде, за да възстанови човечеството до първоначалното му състояние. Човешката природа на Христос бе перфектна. Това е било и първоначалното намерение на Бог, когато е създал Адам. Така че, ако искаме да видим какво е да имаш една истинска, човешка природа то ние трябва да гледаме не първият Адам, а вторият Исус Христос.

Последното възражение, е въз основа на „мълчанието на Новият Завет относно това зачеване. Казват, че само Матей и Лука са записали факта на това необикновено зачатие. И наистина, никъде другаде в Новият Завет не се споменава в толкова големи детайли колкото в двете евангелия. Този въпрос ни въвлича е една друга тема – авторитета на Библията. Т.е. до каква степен може да се доверяваме на Библията? Нека зададем един риторичен въпрос: Колко пъти трябва да се спомене едно нещо, за да може да се приеме за истинно? Факт е, че историята за невероятното раждане на Исус се е съдържала в най-ранните преписи на евангелията – т.е. и в оригинала. Това, само по себе си е достатъчно, да ги считаме като вярно и точно свидетелство относно личността на Христос.

Значението на раждането на Христос от девица

Какво тогава е значението и важността на раждането на Христос от девица? Каква светлина хвърля то на Божията спасителна дейност в историята на човечеството?

раждането на Христос от девица е първият стадий на изпълнението на Божият спасителен план. То показва, изгрева на епохата на месията. Родословието на Исус описано в Матей и Лука ни дават малко повече информация относно това.

Матей се интересува много от изпълнението. Той пише на читатели, които най-вероятно са евреи и иска да покаже, че Старият Завет говори за Христос и че Христос е изпълнението на обещанието на Бог към Аврам. Евангелието на Матей започва с родословието на Исус: „Родословието на Исуса Христа, син на Давида, син на Авраама” (Матей 1:1). Споменаването на Давид и Аврам ни показва, че рождението на Исус не е било изолиран случай. Раждането на Христос е довежда до връхната точка историята на спасителният Божи план който бе първо даден на Аврам. Исус е от родословието на Аврам и на идеалният цар и ръководител цар Давид.

Лука има същият интерес, обаче неговата перспектива е била по-голяма от тази на Матей. Лука пише евангелието си към читатели, които са езичници. Лука иска да покаже връзката на Исус с цялото човечество. Родословието на Лука отива по-далече от Аврам. Лука пише за Исус като син:” Адамов; а Адам, Божий” (Лука 3:38). По този начин, Лука набляга на факта, че Исусовата мисия не е била само за Израел, а за цялото човечество. Исус, като вторият Адам, главата на нова раса слага началото на едно нова човешка природа – безгрешната (за повече прочетете Римляни 5:12-21).

Раждането на Исус от девствената Мария свидетелства за човешкото и божественото у него. Факта, че се е родил, подкрепя неговата човешка природа, но неговото раждане не обяснява изцяло кой е Той. Словото, което се въплъти не започна съществуването си във Витлеем. Във Витлеем Словото влезе по един уникален начин в нашият свят с цел нашето спасение. Но, зад това събитие стои вечността. Христос бе изпратен от Бог.

Най – първите последователи на Исус в началото не са вярвали в Неговата божественост, понеже те са повярвали само на чудното му раждане. Те изпитаха първо това което Той направи за тях чрез живота, смъртта и възкресението Си. Исус направи за тях, това, което само Бог може да направи. Чак след възкресението и под водителството на Святият Дух те познаха Исус като Господ и Божи Син. Чак тогава те разбраха, че Той наистина е „Емануил … Бог с нас” (Мат. 1:23). В светлината на Неговото свидетелство, историята за уникалното му раждане е била запазена и e част от вярата на ранните християни, както и на нас.

И последно, но много важно нещо – раждането на Христос ни напомня, че спасението е един Божествен подарък. Човек не може да се спаси сам. Виждаме, че Мария не зачена от мъж, а по някакъв тайнствен Божествен начин, видяхме че това е невъзможно за нас хората – непосилни сме да създадем човек, който да е безгрешен – Бог трябваше да го направи. По същият начин, ние не можем сами да изработим спасението си. Трябва ни Божията намеса в живота.

Нашето спасение зависи изцяло на Божията милост. Спасителят дойде на света, чрез невероятно и чудно раждане от горе. Той е Божият дар за нас, точно както и спасението, което Той донесе можа да стане само чрез Божията благодат.