В очакване на Бъдни вечер

Навън е още тъмно! От чашата се носи аромат на горещ шоколад. Чувствам се спокоен и отпочинал. Тишината на пробуждащия се ден ме обгръща. Мислите ми ме отвеждат към предстоящия празник.

Бъдни вечер. За мен Бъдни вечер е специална вечер. Откакто се помня, семейството ми тачи този празник. Спазвахме традицията и на трапезата ни имаше определен брой постни ястия. Запалвахме свещи и прекарвахме чудесна вечер с похапване, разговори и телевизия.

Бъдни вече е специална вечер за мен. От една такава вечер преди повече от 15 години тръгна моето пътешествие с Бог. Бях тийнейджър. Бях самотен и без приятели и въпреки това отидох с голямо нежелание на църква. Родителите ми ме поканиха. Оказа се, че след службата младежите ще „коледуват” - ще посетят хора от църквата, пеейки песни, молейки се за тях и разговаряйки за Исус.

Тръгнах с тях, понеже не можех да казвам „не”. Осъзнавах, че за интроверт като мен, цяла вечер с непознати хора в обикаляне пеш из града, в пеене на непознати песни, би било не приключение, а мъчение. Но след 7-8 часа усещах как нещо в мен се променя.

Вечерта беше забавна, хората - приятни, а песните и молитвите – интересни. Този празник се превърна в моята вечер. Началото на пътуването ми с Бог. Отне още малко време, за да предам окончателно сърцето си на Него, но тогава Той прокара път към мен.

От онзи ден нататък с нетърпение очаквам Бъдни вечер, защото от вечер на похапване и телевизия за мен тя се превърна в нещо по-различно.

А сега си представете, че на Бъдни вечер и на следващата сутрин вместо Честито Рождество Христово се поздравяваме с Весела Коледа. Вместо да си спомняме за сцената във витлеемската ясла, навсякъде се сблъскваме с белобрадия Дядо Коледа и неговите джуджета. Вместо да пеем „Тиха нощ, свята нощ” или „Чуйте ангелския глас”, слушаме и тананикаме „Jingle bells” или „O Tannenbaum” (O Christmas tree). Вместо да посетим църква, посещаваме Мол-а. Вместо да благодарим на Бог, че дойде на тази земя в образа на малко дете, преяждаме и прекарваме вечерта в смяна на телевизионните канали. Вместо да се изпълваме със Святия Дух, се чудим къде ни е отишъл коледният дух и настроение. Вместо…

Чакайте! Няма нужда да си представяме. Всичко това е реалност. Всичко това се случва. Навсякъде по магазините основното място е заето от работилниците на Дядо Коледа и пощенската кутия на белобрадия любител на Кока-Кола (поне ако съдим от рекламите). Звучат песни за елена Рудолф, за пухкавия сняг, за камбанките, за елхата… Раздават се подаръци, правят се банкети, пълнят се хладилници и стомаси в търсене на коледния дух и настроение (някои мои познати  се чудят къде са ги изгубили).

Все повече хора в нашата християнска страна изместват погледа си от Бъдни вечер и Рождество Христово и го насочват към други временни неща.

Знам, че това е нормално и е трик на дявола. Предлага ни алтернатива. Не ни пречи в календара да бъде Бъдни вечер, но променя погледа и измества идеята.

Ще кажете, че Христос не е роден на 25-ти декември и че тогава е имало езически празник. Знам това, но все пак някъде там - векове назад - някой се е опитал да християнизира езическите народи като замести техния празник с такъв, който да ни напомня, че Бог дойде на тази земя, като се отказа от полагаемата Му се слава и почит и се роди в ясла, сред животни.

Всъщност в нашето съвремие наблюдаваме обратния процес. Християнските ни страни все повече се хуманизират и се превръщат в езически общества.

В скорошна статия в „Евангелски вестник” Франклин Греъм казва, че „в Съединените щати през последните няколко десетилетия се забелязва повишена враждебност към свещения характер на Рождество, прерастваща в ужасна война срещу Рождество”. На  много места се „намират нови и нетолерантни причини, за да се отстранят всички религиозни препратки към Рождество и да се премахнат святостта и историческото значение на празника”. На места са забранени рождествените песни! Заключението му е, че в основата си войната срещу Рождество е война срещу самия Божий Син и е заради Неговото слово: „Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца, освен чрез Мене" (Йоан 14:6). Живеем в „толерантен” свят, за който това твърдение е нетолерантно и старомодно.

Много хора очакват Бъдни вечер. Очакват да си починат от работа, да направят пари покрай пазаруващите, да похапнат добре, да се видят с близки. Дори ние, които се опитваме да бъдем последователи на Христос, понякога сме изкушени да забравим смисъла на празника.

Иска ми се да приключа разсъжденията си с библейската история на един възрастен човек (Лука 2:22-35). Той беше праведен и благочестив и „чакаше утехата на Израиля”. Бог му беше открил, че няма да умре, докато не види Месията. Става въпрос за Симеон. Той се срещна с Мария, Йосиф и малкия Исус не веднага след раждането му, а поне 40 дена по-късно. Историята му ме пленява с това, че той „чакаше”. Не знам на колко години е бил и кога Бог му е открил, че ще види Месията, но можем да предположим, че и Симеон като Авраам трябваше да почака, за да види изпълнено Божието обещание.

Представете си го. Този възрастен човек сигурно всеки ден отиваше в храма. Най-вероятно беше виждал много деца да бъдат представяни пред Бог. Може би беше държал някои от тях и до този момент не беше видял отговора на своето очакване. До този момент…

Забравихме да кажем, че Симеон освен че беше праведен и благочестив човек, беше пълен със Святия Дух. Духът беше този, който му внуши, че краят на чакането му е наближил и го изпрати да отиде в храма. Как ли се е оглеждал? Как ли се е молил? Как ли се е питал, разглеждайки лицата на децата, които минават покрай него: „Боже, това ли е „утешението на Израиля”?

Как ли е изглеждало лицето му, когато е държал в ръцете си Божия син? Как ли са треперили устните му, когато е изричал пророческите си думи?

Не знам колко време след този ден Симеон е живял, но сигурно е използвал всяка минута да мисли и говори за Месията.

Горещият ми шоколад изстина. Утрото дойде. Аз съм в очакване на поредния работен ден, но само след няколко дена предстои Бъдни вечер.

Бъдни вечер е специален ден за мен. Началото на пътя ми с Бог. Аз съм християнин. Святият Дух живее в мен.

Очаквам да се срещна с Него. А ти?