“Звезда на надеждата“

Уважаеми читатели, може би много от вас познавате Емилия Манолова – винаги усмихната и позитивна, носеща Христовата любов и светлина. Такива са и нейните съработници Зорница Ганчева, Ангел Тинев и много други. Еми е основател и председател на Управителния съвет на фондация "Звезда на надеждата". По професия е икономист и преводач. Неотдавна се навършиха 15 години от създаването на организацията. Стихът от Йеремия 29:11 е вдъхновил п-р Емануил Бозов да изработи логото. Идеята на Еми преди 15 години е била да регистрира фондацията като "Бъдеще и надежда", но се оказало, че вече има друга организация с това име и тогава останало името "Звезда на надеждата". "Бъдеще и надежда" се казва проектът за младежи в неравностойно положение. Това е защитено жилище за момичета, в което Еми и екипът й работят вече девет години.

„Звезда на надеждата” е носител на наградата „Отличие за благодеятелност” за 2007г. в националния конкурс „Благодеятел на годината”.

Каква е мисията на Вашата фондация?

Мисията й е да работи за подобряване на благосъстоянието, както и за пълноценната социална интеграция и реинтеграция на деца и възрастни в неравностойно положение, ръководейки се от общочовешките и християнските ценности и добродетели.

Изминаха 15 години от онова незабравимо посещение по случай Рождество Христово през 1999 г. в с. Долно Драглище, поставило началото на нашата дейност. Това бяха мигове, изпълнени с вълнение, трепет и насърчение както за екипа ни, така и за децата и възрастните хора от посетените институции. Решимостта да продължаваме и развиваме започнатото, растеше през годините. Стремяхме се да разпалваме пламъка на надеждата, да градим мостове на доверие и приятелство. Преследвахме целта си и давахме всичко, което е по силите ни.  Оказвахме материална и морална подкрепа на деца без родителскa грижа и на хора с увреждания. Провеждахме обучителни програми, давахме шанс на млади хора в неравностойно положение, за да продължат образованието си, подсигурявахме подходящо медицинско обслужване, грижехме се за възрастни хора в борбата им за достойни старини. Добавяхме и развивахме различни проекти и програми, с желанието да бъдем помагаща ръка и обичащо сърце. Всяка детска усмивка и благодарност, след напрегнат лагерен ден, ни носеха истинско удовлетворение и увереност, че трудът си заслужава! Сърцата ни бяха стопляни от искрената и спонтанна любов на децата: „Не искам този лагер да свършва!” , „Обичаме ви!”, „Ще ме вземете ли на лагера догодина?”

И днес мога да кажа – да, тези 15 години на усърдна работа бяха изпълнени с много  радост и дълбоко удовлетворение, но също и с трудности и сериозни предизвикателства. Благодаря на Бог за това, че ни е давал сили, воля и твърдост, за да устояваме и да продължаваме  напред в изпълнението на мисията ни. Благодаря на членовете на Управителния съвет, на екипа на фондация „Звезда на надеждата”, както и на всички дарители и доброволци от България и чужбина. Помощта Ви не е напразна!

Как се роди идеята за създаването на фондацията?

Още като студентка исках да работя за Господ Исус Христос и да помагам на болни и бедни, страдащи хора. Когато срещнех хора в инвалидни колички, изпитвах състрадание към тях и без да им казвам, се молех и сега се моля за тях. Този порив ми показа, че това е моето призвание, да помагам на хората в нужда, изоставени, онеправдани и отритнати от обществото, които не получават грижа и любов. Затова създадох и фондацията. 

Преди това си работила по програмата на Лестър Съмрал "Нахранете гладните". Може би този призив те е завел там и основаването на фондацията за теб е продължение на тази работа... Би ли разказала твоето свидетелство как Бог е спасил живота ви по време на един от полетите?

Като започнах работата с тази организация, чух по време на молитва Божия глас: "Храни гладни хора!" През септември 1992 г. купувахме от България детски храни, товарехме ги на транспортен самолет С130 Херкулес, на летището в Пловдив и направихме 12 полета до Тирана. Подарявахме храните на деца в домове, деца, лишени от родителска грижа в Албания. По време на един такъв полет, когато бяхме натоварени с повече от 10 тона бебешки и детски храни, над Македония отказаха двата леви двигателя и 40 минути летяхме само с двата десни двигателя, но успяхме да стигнем до Тирана. Беше истинско чудо, че оцеляхме. Бог ни спаси, той е имал планове за нашия живот, въпреки че аз се молех и си давах сметка, че може всеки момент да преминем от този живот и да отидем в небето. През 1999 г. създадох фондацията "Звезда на надеждата" като естествено продължение на работата ми преди това.

Какви са основните ви дейности?

Започнахме с хуманитарна помощ в домовете за деца, лишени от родителска грижа и в две институции за хора с увреждания, едните с ментални, а другите с физически увреждания. Постепенно включихме децата и младежите в обучителни програми.

Приятелството ни с Дома за възрастни с физически увреждания в с. Долно Драглище, община Разлог е плод на дългогодишно сътрудничество и помощ за домуващите. Хранителни продукти, облекло, спално бельо, оборудване за рехабилитационна зала, кухненско оборудване, помощ при основен ремонт - това е част от нашата подкрепа за хората в Дома. Най-ценното за тези изстрадали хора, обаче е добрата дума, прегръдката или тихото ни присъствие край леглото.

През 2001 г. получихме един сърцераздирателен апел за помощ за Дома за възрастни с психични разстройства в отдалеченото планинско село Раздол, община Струмяни. Невъзможно е човек да остане безучастен след посещение в такава институция.  Фондация „Звезда на надеждата” веднага започна организирането и изпращането на помощи. информирах за нуждите на Дома и г-жа Шарън Майлс – съпруга на посланика на САЩ в България по това време. Г-жа Майлс веднага откликна и организира дарение от така необходимите тогава две перални машини и една сушилня за дрехи. Фондация „Звезда на надеждата” осигури средства, с които бяха инсталирани душове в баните на дома, каквито по това време нямаше. През декември 2001г. дарихме за 120-те жени спално бельо, зимни боти и изплетени от доброволки чорапи. През годините, освен материална помощ, екипът на „Звезда на надеждата“ сме организирали медицински прегледи, арт терапия и „козметични салони”. Защо го правим? Защото искаме да покажем на тези мили жени, че не са забравени, че сме готови да облекчим нелеката им съдба.

Бихте ли споделили някои от мненията на доброволци, те са истински вълнуващи...

Марио и Ева Чилови

„Чувствам се изключително привилегирован да бъда част от фондацията и да помагам с каквото мога. В нейно лице виждам сериозен и отговорен „механизъм”, поставил си за цел да помага на хората и особено на децата в неравностойно положениe. Моля ви, ако гори в сърцето ви желание и вие да помагате, включете се!  Винаги ще се намери място за още един доброволец. Не е страшно или толкова трудно...просто трябва да го приемете като част от своето призвание!

Марио

„Скъпи приятели от „Звезда на надеждата“,

Стоя пред белия лист и се питам как мога да побера всичко онова, което има в сърцето ми за вас. Март 2001 г. - беше зима страшна и студена. Аз бях млад директор на Дом за жени с психични разстройства в с. Раздол и очаквах първата си рожба. Тогава за първи път нашите пътища се пресякоха. Спомням си онова неописуемо чувство, което човек изпитва много рядко в живота си – да се запознаеш с някого и съвсем скоро след това да ти се струва, че винаги си го познавал. След тази първа среща аз открих във вас не само партньори в работата си, но и истински приятели. В личен план мога да кажа, че срещата ми с вас промени моя живот...

След успешното ни сътрудничество в Дома в с. Раздол, по-късно заедно реализирахме и други идеи. Работихме заедно с деца в риск, които подпомагахме с цел продължаване на тяхното образование. Заедно през годините сме подпомогнали стотици семейства с храна и дрехи на територията на цялата област Благоевград. Вие направихте възможно сбъдването на една моя мечта – да има някой, който винаги да може да подаде ръка на дете или възрастен в нужда на територията на община Струмяни - тогава, когато той е в риск и се нуждае от помощ. По този проект - „Помагащи ръце”, бяха постигнати изключителни резултати. Нашият социален консултант г-жа Пенка Атанасова успя не само да спечели доверието на хората и институциите, но и да промени не малко човешки съдби там, където никой друг не се интересува. Организираните от Фондация „Звезда на надеждата” летни лагери оставиха трайни следи в сърцата на толкова много деца от Струмяни и Сандански. Дори и сега някои от тези, пораснали вече деца, продължават да поддържат връзка с мен.

Казаното дотук е само малка част от нашите общи дейности и реализирани идеи. И нещо друго, което смятам за важно: Защо избрах да работя с вас и да се доверя на вас? С какво вие бяхте по-различни от всички останали? С това, че във вас срещнах толкова истинска отдаденост и честност. Вие живеете онова, което говорите, вас наистина ви е грижа…. Благодаря ви за това! Благодаря, че ви срещнах!  Благодаря ви, че не сте безразлични!

И накрая  – нека Бог ви дава сили и мъдрост винаги да бъдете нечия звезда на надежда и светлина, там където е мрак и иначе няма надежда! Бъдете благословени!

Елеонора Сливкова, Директор на Дирекция Социално подпомагане – Сандански

В евангелието от Матей 25 глава четем: "Гладен бях и ме нахранихте, жаден бях и ме напоихте." Преживявала ли си Божията милост и благодат като награда, че изпълняваш Словото Му?

• Много хора, които не познават Бога, не могат да си обяснят защо работя с отритнати от обществото и изоставени деца. Има мнение, че благотворителността е само по време на Рождествените празници, затова те са удивени, че тя е мое целогодишно занимание. За мен това е служение без сезони, защото хората имат нужда целогодишно, а не само на Рождество. Много дарители правят посещения само през декември. Но други наши доброволци споделят:

„В България вече съм бил шестнадесет пъти като част от невероятната дейност на „Звезда на надеждата”. Първият път беше през 2000 г., когато посетихме Дома за деца в гр. Роман и боядисахме спалните помещения на децата. Най-скорошното ми посещение беше през юли 2014 г. като доброволец на летния лагер за деца в неравностойно положение в Паничище. Това беше 11-тият лагер на „Звезда на надеждата”, на който съм бил. През последните години моята съпруга Поли също участва в лагерите. Мога да кажа без съмнение, че във всичките ми посещения съм се наслаждавал на всеки един момент. Срещнах толкова много специални деца, както и възрастни от България, Англия и САЩ, които считам за семейство и приятели. Един от тези приятели от България винаги казваше: „Тази година лагерът ще бъде най-добрият от всички досега”, и винаги беше така. Днес считам България за свой втори дом.“

Браян Съмптън, доброволец от Великобритания

„Аз съм много благословена, че подпомагам работата на „Звезда на надеждата” заедно с моето семейство. Възможността да участваме в лагерите ни помага да растем и да се учим заедно. Благодарим Ви за вашето желание да ни позволите да участваме в това служение.“

Керън Елемент, доброволец от Великобритания

Вярвам, че помагайки на едно дете, което дори не е виждало майка си и баща си и е израсло без родителска грижа, ние служим на Исус Христос. През годините, когато пътувахме редовно до дома в Роман, имаше едно момиче Мария, която винаги ме чакаше, за да ми покаже бележника си, защото нямаше с кого да сподели радостта си, нямаше на кого да го покаже. Много се радвам, че днес тя е наш доброволец. Сега тя работи, произвежда сладолед и когато пътуваме до Роман и други домове, тя идва с нас. Ние продължаваме да се грижим за тези хора. Това, че Мария е станала на 30 години, не означава, че тя няма нужда от грижа и внимание. Пак има потребност да общува с близки хора, които я обичат. Радва ме, че тя стана наша доброволка, защото оценява това, което правим, и грижата, която сме проявили към нея, когато е била в дома.  Възрастните хора, които са инвалиди в колички, настанени в институции, също се нуждаят от внимание. Близките им са ги забравили. В един дом за психичноболни и свързаните с дома две защитени жилища има общо 90 жени. Само на 10 от тях някой изпраща понякога колет или им се обажда по телефона. Останалите  80 са съвсем сами, никой не се интересува от тях, изоставени в едно селце в планината. Подадеш ли чаша вода на тях, подал си я на Исус Христос!

Проект „Бъдеще и надежда” – Защитени жилища за младежи без родителска грижа, напускащи социални институции

Един от най-трудните моменти в живота на младите хора, изоставени от родителите си в ранно детство, е напускането им на социалната институция след навършване на пълнолетие и първите им стъпки в самостоятелния живот. С цел оказване на подкрепа и подпомагане на социалната им интеграция, през 2006 г. открихме защитено жилище за пълнолетни момичета, а през 2010 г. и за момчета. По време на престоя им (от 12 до 24 месеца) в жилището, младежите се обучават в придобиване и развиване на социално-битовите им умения – пазаруване, готвене, плащане на сметки, бюджетиране на личните средства; комуникативни умения; провеждат се уроци и практически упражнения за повишаване степента на грамотност; получават емоционална подкрепа; съдействаме им за намиране на работа и постигане на устойчивост на работното място. При необходимост, младежи с интелектуални и говорни затруднения получават и помощ от специален педагог и логопед. Друг фокус на проекта е подкрепа за придобиване на средно образование за младежите, завършили СУПЦ, както и за онези, които продължават да учат в колеж или университет. С цел популяризиране на проекта, от 2010 г. младежите изработват празнични картички, с които фондацията ни участва в благотворителни базари.

До октомври 2014г. чрез проект „Бъдеще и надежда” са подпомогнати 28 момичета и 15 момчета без родителска грижа.

Студенти от СУ „Св.Климент Охридски” периодично провеждат практическо обучение в защитените ни жилища.

Разкажете ни за Проект "Помагащи ръце"

През 2006 г. със съдействието на нашите партньори от “Helping Hands”, Швейцария, стартирахме Проект „Помагащи ръце”. С цел разширяване обхвата на социалните услуги и достигане до по-голям брой нуждаещи се деца и възрастни в отдалечените райони на община Струмяни, фондацията ни откри допълнително работно място на длъжност „Сътрудник Социални дейности”. Проектът осъществяваме в партньорство с Общинска администрация Струмяни, обл.Благоевград и Отдел „Социална закрила”. Нашият социален работник посещава самотни възрастни хора и им оказва практическа помощ в домовете им, изпълнява рецепти на възрастни хора и на хора с увреждания, води нуждаещи се на лекар или на ТЕЛК в града, работи с деца в риск, помага в организирането и на летните лагери за деца...

Би ли ни дала примери за хора, които са повярвали в Господ Исус Христос чрез теб и твоя екип?

Един директор на Дирекция "Социално подпомагане" се покая и предаде живота си на Бога по време на един от нашите лагери. Момчетата и момичетата, които са живели в нашите защитени жилища, са научени от нас, повечето приеха вярата в Христос и в неделя сутрин може да ги видите във Втора Петдесятна църква в София и в някои други църкви. В зората на съществуването на фондацията помагахме в един дом за инвалиди, подарихме им кухненско обзавеждане, спално бельо, хранителни продукти. При посещенията естествено разговаряхме с директорката, но не сме водили специални разговори за Бога. Стараехме се делата ни да говорят за Него. След няколко месеца заведох в този Дом гости от чужбина, с които работим заедно. Един от пасторите я попита: "Госпожо, вярвате ли в Бога?". Тя отговори, че е възпитана в атеистичен дух, но след като ни е наблюдавала през тези няколко месеца, се е убедила, че има свръхестествена сила, която ни кара да вършим това. След това тя ме помоли да подсигурим Библии за целия персонал на дома. Те бяха 34 души, а някой им беше занесъл само 4 Библии. Всички са искали да ги притежават и е било трудно да ги разделят. 30 човека са останали без Библии. Дори и сега поддържаме връзка с нея, тя бе докосната от нашето поведение и постъпки.

С какво би ндсърчила нашите читатели?

Убедила съм се, че не е важно колко носиш в джоба си, а какво носиш в сърцето си. Славата за успехите в нашата работа отдаваме на Господ Исус Христос. Колко е чудесно да бъдем инструменти в Неговите ръце!