Мечтите ни да са угодни на Господа

Интервю с д-р Кирил и Ирина Свиленови

Нашите събеседници заедно с техните деца Даниел и Кристина са едно магнетично семейство. Привличат хората към Божията любов със самото си присъствие и в професиите им – лекар и музикантка. А когато заговорят, споделят насърчаващи свидетелства... Нека и вие да бъдете окуражени за вашата съдба, за Божието Царство, уважаеми читатели!

Д-р Кирил Свиленов е роден през 1972 г. в християнското семейство на проф. д-р Дечко и д-р Цветанка Свиленови. Има по-малък брат, който живее и работи в САЩ. От 17 години д-р Кирил е общопрактикуващ лекар, също се занимава с образна диагностика в един от диагностичните центрове в София. През 2007 г. е избран за общопрактикуващ лекар №1 на България. Председател на Борда на директорите е на християнското служение „Навигатори“ за нашата страна. Тази година бе избран и за председател на Фондация „Приятели на България“. Както казва той: „ Духовното ми служение е да споделям Благата вест, да обгрижвам и наставлявам духовно хората, на които съм споделил Евангелието, така че те да могат да обучат и други.“

Съпругата му Ирина е родена през 1977г. в семейство на традиционно православни християни.

„От малка ме вълнува музиката и на 14 години вече знаех, че искам да се занимавам цял живот с това изкуство. Завърших специалност поп китара в НБУ. Свирила съм в много различни формации, с различни хора и в различни стилове. Развих се като музикант с широк спектър и обхват, с богат опит и стаж. Когато бях на 16 години, Господ Исус Христос ме намери. От 2004 г. съм преподавател по китара. Преди това три години работих в телевизията. Изведнъж разбрах, че искам да използвам своите дарби и таланти, за да прославя Бога. Любовта ми към китарата и опита в тази област губеха смисъл за мен, ако не биха били свързани с Бога. Загубих интерес  към светски изяви и сега преподавам уроци, служа в хвалението на църква „Блага вест“ и пиша музика. Имам желание за общи проекти с други християни творци от различни области, художници, режисьори,  актьори. Пиша инструментална музика, която да бъде онагледена с клипове, картини или пантомима. Имам слово от Бога да бъдем креативни за Неговото царство. Също се грижа за две чудесни деца - Даниел на 12 и Кристина на 9 години.“

Много хора са запознати с дейността на проф.д-р Дечко Свиленов, бащата на Кирил, който вече 25 години разпространява Божието Слово в България. Как той общува с внуците си? Чете ли им от детските Библии, които сам издава?

Кирил: В годините се роди чудесна връзка между дядото и внуците. От момента, в който те започнаха да разбират, той създаде семейна традиция да ги събира сутрин на закуска и да им чете по една история от детската Библия. За няколко месеца изчетоха цялата детска Библия, след което преминаха на друго издание. Така децата от малки бяха захранени с Божието Слово. Това  е много важно, защото в нашата съвременност образователната система и медиите се опитват да наложат атеистичния модел на мислене. Те издигат човека като решаващ и определящ фактор и хуманизма като идеология.

Ирина, виждам че носиш медальон с надпис „С вяра всичко е възможно“. Това ли е твоето кредо или девиз?

Ирина: Всичко е възможно, когато нашите желания и мечти са угодни на Бога и са в синхрон с волята Му. За съжаление понякога ние се опитваме да облечем с вяра желания и мечти, които противоречат на Божията воля.

Би ли разказала как Бог ти е дал желание да напишеш музика за определени библейски истории?

Ирина: Преди осем години моят колега, с който работех, ме покани да запиша две авторски пиеси в неговия албум. Едната бе вдъхновена от живота на Исус Христос и служението Му на земята. Докато го свирех, в съзнанието ми оживяваха сцени от земния път на Господа. Другата пиеса бе върху тези стихове, които откриват  Исус като светлина на живота ни. Пожелах и помечтах да придам музика към много библейски истории, които след време да бъдат допълнени с картини, видео или пантомима и танц. Мина време. Не ми идваше да пиша музика. Бях китарист, а не композитор. Но Бог ми даде способността и дарбата да сбъдна тези мои мечти. Започнах да пиша авторска музика за китара. Имах желание за концерт и съвместна изява с други творци, поети и художници. Заедно с Йордан Янков направихме представяне на негова стихосбирка. Усетих, че се ражда нещо значимо в живота ми. Започнах да се моля и получавах името на някои песни или библейския пасаж, върху който да напиша песен. За някои песни първо ми се даваше името, а след това библейския текст, за други първо ми се даваше текста и след това името на песента. Понякога не можех да ги завърша. Тогава коленичех пред Бога и исках вдъхновение от Него. Той винаги беше верен. След раждането на второто ни дете бях спряла да свиря в хвалението на църквата, когато до мен дойде една жена и ми каза: „Не знам каква музика пишеш, но Бог ти казва да отделиш време да я напишеш, защото иначе ще я даде на друг. Ще напишеш песен за китара и виолончело.“ Това ме зарадва и уплаши. Бях забравила за моята мечта за Библията. След един месец написах песен за китара и виолончело. Не знаех дали съм най-подходящата, но бях благодарна на Бога за този дар. Започнах да пиша песни и инструментални пиеси за Бога, една след друга. Но някъде по пътя загубих фокуса Христос и сложих себе си в центъра. Престанах да съм зависима от Бога и тотално да уповавам на Него, но исках аз да се справям и да се изявя. Минаха две или три години. Бях записала на преносим външен харддиск цялото си творчество и спомените от музикалната си кариера. Един ден съпругът ми неволно го бутна от бюрото. Четецът се бе развалил. Занесох го в специална фирма, но ми казаха, че нищо от паметта му не може да бъде възстановено. Тогава се събудих и дойдох на себе си. В съзнанието ми дойдоха думите: „Времето изтече, Ирина. Ти си мислеше, че можеш да си играеш с Бога и че ти контролираш времето. Сложен ти беше печата, беше претеглена и си недостатъчна.“

Заплаках и реших, че това е краят. Започнах да се моля, дори приех, че всичко е изтрито и загубено. Но Бог се смили и си спомних за моя стар айпод, който беше изчезнал за една година и на който пазех голяма част от творчеството си. Държах го в колата на съпруга си, бяхме я оставили веднъж отворена и не го намерихме. Решихме, че някой го е откраднал. След месец почиствах колата и го намерих под задната седалка. Зарадвах се и реших, че за мен има надежда като творец при Бога. Благодарих на Исус, че не е отхвърлил желанието на сърцето ми да Му служа. Защото това би могъл да бъде всеки друг. Всеки може да свърши работата, когато Бог е с него. Никой не е специален. Има една картина, която много ме вдъхновява. Тя е във вид на плакат и се казва „Крачка на вяра“. Вдъхнови ме да напиша песен със същото име, а библейският текст е от Посланието до eвреите, началото на глава 11. Реших, че и аз трябва да направя крачка на вяра, въпреки че не се чувствам готова. Ако чувства силно желание и Божие вдъхновение, човек трябва да тръгне, да започне работата, а Бог ще го подкрепи. Така че сега аз пиша авторска музика, песни и инструментал, вдъхновена от Божието слово, за Божия слава да бъде.

Това е окуражаващо свидетелство. Кирил, ти служиш на хиляди  хора от различни контитенти, подкрепяш ги с Божието слово, но и  като практикуващ лекар...

Кирил: Винаги съм искал да бъда пример в работата си. Имам достатъчно християнски материали в кабинета си. Най-голямото предизвикателство пред всички, които се наричат християни, е да бъдем пример за другите като личности. В последните години започнах да разговарям с някои пациенти не само за физическото им здраве, но и на духовни теми. Времето ми е малко, но се старая да им дам основна информация за християнството, както и подходяща литература. В свободното си време съм включен в служението на „Навигаторите“. Обичам да споделям вярата си с хора, които проявяват интерес, да насърчавам християните да растат в познание на Бога и да могат да предават това познание и преживяване на други хора. Това е моделът, който Христос ни остави. Въпреки че проповядваше на множествата, Той инвестира три години в дванадесет души, които след това обърнаха целия свят. Ние сме продукт и резултат на този тип служение.

През октомври 2013 г. ти беше в Индия и много ходатаи от нашата  международна молитвена верига „Приятели от битката“ се молихме усърдно циклонът, който приближаваше към вас, да не ви достигне. Какво всъщност се случи?

Кирил: През октомври 2013 г. бях с директора на международните мисии на Свободната баптистка църква в Америка, с който имаме дългогодишно сътрудничество, за три седмици в Южна Азия – в Индия и Бангладеш. Индия е огромна държава. Много пътувахме с влак и самолет, посещавахме различни църкви, училища и бедни райони, имахме медицинска мисия, социални проекти. Насърчавахме християни в отделни църкви, но по-скоро ние бяхме насърчени  от това, че те хвалят Бога и постоянстват във вярата си, въпреки тежките условия, в които живеят. Преди поредното пътуване от Централна за Северна Индия разбрахме, че има циклон, който ще пресече самолета ни. Тогава изпратих съобщение с молба за молитвена подкрепа, бяха мобилизирани много ходатаи, Бог показа милост и чудото се случи. Циклонът неочаквано промени посоката си, така че имахме въздушен коридор или както някои ходатаи казват, коридор от ангели. Слава на Бога, пристигнахме благополучно в Калкута. Господ ни опази, защото бяхме на Неговата мисия.

Още веднъж слава на Бога за това чудо и за всички чудеса в живота ни! Защото, както казва Словото, всеки добър дар е отгоре, от Отца на светлините... Ирина, какви са творческите ти планове за тази година?

Ирина: Благой Господинов е пастир и художник, който застана зад идеята да направи картини по песента „Светлина“. На 5-ти юни т.г. в Габрово ще бъде представена тази изложба. Идеята е хората да видят чрез четката и боите Исус като светлината на нашия живот и да преживеят библейските пасажи от клипа, който ще направим по този повод с цел евангелизация. Ще свиря на живо и за първи път ще представя мои неща. Досега само веднъж в една църква в Македония съм представяла публично мое произведение. Сега ще бъде по-мащабна изява пред по-широка аудитория. Ще организираме и голям концерт в църква „Блага вест“, както всяка година. Нашият ръководител е Стефан Врачев, пианистът на Софийската филхармония. С нас свиреше покойният Пеци Гюзелев. Петър Шопов също е професионален музикант. Радвам се, че се присъедини и саксофонистът Иво Вакъвлиев.

Желаем ви успех за тези творчески инициативи! Какви са твоите планове, Кирил?

През март пътувах за Германия и Унгария, където участвах в Европейската конференция на „Навигаторите“. В Германия поех    председателството на фондация „Приятели на България“. През миналата седмица на април организирахме първия семинар на тема „Евангелизиране и следване на библейския модел, който е оставил Христос“ под егидата на Световния институт Хагай. Аз съм един от малкото българи, които са го завършили.

През май ще пътувам до Малайзия на ежегодната конференция на лекари християни. През юни е събитието в Габрово, за което Ирина вече спомена, този проект с картини и музика. След това е нашият ежегоден семеен лагер на няколко семейства, който ще се проведе в района на Велико Търново. Сутрин каним говорител, който ни насърчава, а след обяд прекарваме чудесно заедно. Изграждаме чудесни приятелски връзки, а и децата ни - по примера на ранната християнска църква. Всеки има проблеми - и християните, и невярващите. Важното е като паднеш, да има кой да те вдигне. Това е целта на този лагер - да изграждаме взаимоотношения на любов и приятелство помежду си, да се подкрепяме, да общуваме и след лагера. Досега сме били 6 или 8 семейства. Тази година очакваме повече. Семейството в момента е в рестрикция, имайки предвид  толерантността, търпимостта и пропагандата на гей връзките и свободното съжителство. Затова си заслужава човек да инвестира в семейството и бъдещото поколение.

В днешно време това наистина е много важно. Тази година фондация „Общество и ценности“ организираха седмица на семейството. Ирина, ти имаш интересни свидетелства от начина, по който общуваш със Словото..

Ирина: Абонирала съм се да получавам всяка сутрин съобщение на телефона си по един стих от Библията. Това е голямо насърчение за старт на деня. Когато съм в изпитание, тези съобщения са животоспасяващи за мен. Цял ден до вечерта размишлявам върху стиха. Веднъж имах проблем и молех Бог за изходен път. Молех се и не получавах отговор, но реших: нека утре съобщението да ми даде Божия отговор. Така и стана!

С какво ще насърчите нашите читатели?

Ирина: Да направят крачката на вяра, когато чуят, че Бог ги води. Ако чуят Божия призив, да тръгнат, защото Бог ще бъде с тях.

Кирил: „Навигаторите“ са известни като хора на Библията, които често я четат и учат стихове наизуст. Бих насърчил читателите да учат наизуст стихове от Словото. Насърчавам ги с един стих от Посланието на апостол Павел до филипяните, подходящ за размирните времена, в които живеем: „Не се безпокойте за нищо, но за всяко нещо изказвайте прошенията си към Бога с благодарение. И Божият мир, който никой човешки ум не може да схване, ще пази сърцата и мислите ви в Христа Исуса, нашия Господ.“ (Фил.4:6-7). Да се фокусираме на Божието Слово и молитвата и да не преставаме да общуваме един с друг!