Политиката е интересно занимание. Не ме разбирайте погрешно. Не искам да ставам политик, но толкова много можеш да разбереш за хората и тяхното поведение, наблюдавайки политиците. Голяма част от християните гледат на политиката като на мръсна работа. Те смятат, че вярващите хора не трябва да имат нищо общо с тази сфера. На мнение са, че църквата трябва да стои настрана от греха, наречен „политика”.
Моето мнение е, че политиката е мръсна работа, понеже се върши от хора, които вършат мръсни дела. Помислете само има ли сфера от човешкия живот, за която да можем да кажем, че не е осквернена?
Съдебната власт?
Припомнете си последните скандали в тази сфера, които медиите наричат „Яневагейт” или „двете каки”. В записаните разговори става въпрос за натиск от страна на едни хора върху други, за да се извършат и прикрият множество престъпление, както и да се възпрепятства правосъдието. И в тези престъпления най-вероятно са намесени не само съдии, прокурори, но и хора от изпълнителната власт, хора в правителството. Много „мръсна работа“, като цяло. Означава ли това, че сред вярващите не трябва да има съдии, прокурори или хора в изпълнителната власт?
Покрай планираните и отменените реформи в Министерство на вътрешните работи и съпровождащите ги протести на работещите в сферата, излязоха наяве много нелицеприятни факти за корумпирани, груби и невъзпитани, превишаващи с власт, пазители на реда. И се оказа, не че не сме го очаквали, че и това е една доста „мръсна работа“.
Разбира се мога да продължавам и можем да дадем примери с учителската професия (която много уважавам), с лекарската професия, с тази на автомонтьора, на социалния работник, на чистача и на всеки един от нас и да дадем достатъчно примери за „мръсотията“ в тези сфери. Разбира се всеки един от нас може да даде пример и за хора, които са различни и вършат нещата по различен начин, но които не се виждат и не се афишират, защото е много по-лесно, по-интересно и по-продаваемо и по-гледаемо да показваме грозното и лошото, отколкото положителното и насърчително.
Разбира се големите телевизионни канали винаги слагат по някоя „добра новина” за цвят, но с това не променят усещането за „мръсотия“, която е превзела света около нас.
Но нека ви попитам, какво очаквате? Нима си мислите, че този безбожен свят може да роди нещо добро? Нима може той даде траен и добър плод? Нима не ставаме постоянно свидетели на „мръсна работа” около нас? Това са възможностите на хората и обществата ни, когато стоим далеч от Бога. Гледайки на всички пошли примери ще се възмущаваме на песни като „Момиче като мен”. Ще коментираме пошлото поведение на едно 17-годишно дете. Ще обсъждаме родителите му, които сигурно се гордеят с успехите на дъщеря си, вместо да заемат своето място на родители и да й поставят граници (за което вече е късно). Ще се чудим как може толкова много хора да гледат клипа и да коментират положително показаното. Ще се дразним на симптома, а не на истинската причина за това да има какво да коментираме покрай Румяна, Гери Никол, Сотир, Валентина, Бойко и многото други знайни и незнайни герои на мръсотията в страната ни.
Коя е причината ли? Мисля, че основната причина е липсата на страх от Бога. Да, можем да говорим за Него, да се обръщаме към Него като с „Началника”, „Сила”, „дядо Боже” и т.н., но обществото ни, ние самите нямаме нужния страх от Бога. Дълго време мислех, че говорейки за страха от Бога, нямаме предвид онзи страх, който изпитваме от утрешния ден, от високото, от някои животни или други плашещи неща и събития, но в един момент осъзнах, че ако имахме поне част от онзи страх, който изпитваме примерно от огъня, който ни кара да не си играем с него, то щяхме да бъдем по-богоугодни. Не ме разбирайте погрешно знам, че трябва страхът ни от Бог да е породен от любовта ни към Него, а не от паника от Него, но някак си не е редно да не ни е страх от Всесилния, Вездесъщия, Вечно съществуващия, Създателят и Творецът. Този, Който може с една дума, с един жест, с една мисъл, да сътвори, но и да унищожи.
Разбира се не искам да се страхувам от Бог, понеже може да ме унищожи, а да имам страхопочитание към Него, понеже продължава да ме търпи въпреки мен самия и всичките ми „мръсотии“ и грешки. Продължава да ме привдига, когато се препъна и падна. Продължава да ме обича. Това е причината да се страхувам от Него. Но си мисля колко по-добре би било ако всички ние се страхувахме по другия начин от Бога. Ако осъзнавахме, че „Той знае тайните на сърцето” (Псалм 44:21) и че Словото Му „издирва помислите и намеренията на сърцето” (Евреи 4:12) щеше да бъде друго.
Представете си само „двете каки” от съдийския скандал, още в мига, в който помислят да вземат решение за дело, което не е съобразно закона и доказателствата, се усещат, че има Един над тях, който чува и без СРС-та всяка тяхна дума, мисъл и намерение и Който ще държи сметка за всяко тяхно действие, как мислите биха реагирали?
Или пък да вземем непълнолетната певица, която иска да покаже колко е „дива”, като заснеме почти порнографски клип. Нека вземем и нейните родители. Как мислите биха постъпили, когато претеглят на едната везна славата, парите, коментарите и на другата Божията чистота и кръв, която се проля и за тях? Ако само осъзнаваха колко много е направено за тях!
Давид записва, воден от Бога, в Псалм 19, че небесата разказват Божията слава, че „законът Господен е съвършен, възвръща душата; Изявлението Господно е вярно, дава мъдрост на простия; Повеленията Господни са прави, веселят сърцето; Заповедта Господна е светла, просвещава очите; Страхът от Господа е чист, пребъдва до века; Съдбите Господни са истинни и, без изключение, справедливи. Желателни са повече от злато, Повече от изобилие чисто злато, И по-сладки от мед и от капките на медена пита.” (Псалм 19:1,7-10). След което в стих 12 извиква към Бог да го очисти от тайните му прегрешения. Невидими за другите, невидими понякога и за нас самите, но видими за Бог. Тайни, които се опитваме да скрием, понеже ни е страх, срам, или понеже може да има последствия за нас, но и тайни, които ако не днес, то един ден, ще дойде Господ и ще извади на виделина скритото в тъмнината, и ще изяви намеренията на сърцата (1 Коринтяни 4:5), както и „ще съди тайните дела на човеците” (Римляни 2:16).
И ако за хората от този свят, които правят една работа или сфера да е „мръсна“, е нормално да имат „мръсни тайни”, как е при нас, „синове на светлината” (1 Солунци 5:5)? Имаме ли тайни, които не искаме да биват разкривани? Имаме ли тайни, които не сме изповядали? Имаме ли тайни, които не сме осветили?
Политиката не е мръсна работа. Правото не е мръсна работа. Медицината не е мръсна работа. Просто се нуждаят от повече хора, които са решили, че няма да направят компромис с вярата, ценностите, с Бога.
Хора, които не се оправдават, че „всички правят така”, че „така се прави бизнес”, че „нямат избор” и че „една птичка пролет не прави”. А са решили да бъдат първо Христови (светлина, сол, посланици, град поставен на високо) и след това съдии, адвокати, лекари, учители, полицаи, българи, роми, турци, бедни, богати, млади, стари…
Една птичка може и да не прави пролет, но може да поведе ятото.
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите